"В превод от английски думата "инфлуенсър" (influencer) означава човек, който има влияние…". Така започва документ, подписан от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов – органът, който трябва да контролира спазването на въведената преди три месеца почти пълна забрана на рекламата на хазарт. Към този момент няма никаква отчетност как данъчната агенция контролира забраната, но вече са ясни две неща – НАП смята, че ограничението важи само за медийните интернет сайтове, а не за всички, и че няма проблем да се рекламира хазарт във Facebook, Instagram, TikTok, YouTube и други социални мрежи, защото там потребителят сам избира дали да се регистрира и дали да следва даден "инфлуенсър".

Разсъжденията на Румен Спецов всъщност са част от публикуван на сайта на НАП отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от гражданин или организация до правителството. В документа, който е публикуван през юли т.г., все пак се уточнява, че всичко написано отразява само и единствено "разбирането на НАП по отношение на приложимото законодателство".

"В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по Закона за хазарта, да формират основание за третиране, различно от изложеното", застрахова се Румен Спецов.

Извън това, опитите на НАП да тълкува закона както може, са разбираеми предвид крайно непрецизните текстове, гласувани от депутатите.

Какво пише в закона 

През май месец, малко преди финала на 49-ото Народно събрание, депутатите забраниха рекламата на хазарт в медиите, включително в така наречените от тях "интернет страници". Трактовката на Спецов обаче е, че ограничението важи само за медийните интернет страници. Съответно няма проблем реклама на хазарт да се разпространява свободно във Facebook, Instagram, TikTok и в най-различни други сайтове и платформи, стига да не са на медия.

Според буквалния текст в закона, рекламата на хазартни игри се забранява: "1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие "Български спортен тотализатор" и тяхното анонсиране; 2. на обществени места, включително фасади на сгради; 3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници; 4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения".

Какво е искал да каже авторът (законодателят) 

По отношение на интернет тълкуването на НАП е стеснително.

"Разпоредбата следва да се тълкува с оглед постигане на заложените от законодателя цели, а именно ограничаване на рекламата в разпространяваните печатни произведения и медии, включително и на техните интернет страници, а не по отношение на всички интернет страници, които се намират в свободното интернет пространство. Под медии следва да се разбират средствата за масово осведомяване на широк кръг лица", пише изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.

Какво са социалните мрежи според НАП 

Специално място в отговорите на НАП е обърнато на третирането на социалните платформи, наричани на места "мрежи".

"По своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на Закона за радиото и телевизията, поради което при спазване на законовите ограничения на Закона за хазарта, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, тъй като по отношение на тях водеща е волята на съответния потребител. Всеки гражданин има правото да преценява дали да създаде собствен профил в социалната мрежа или не, както и типа информация, която желае да получава според интересите си. От значение е и обстоятелството, че същите не са насочени към неопределен кръг хора, а само до потребителите на платформата", коментира Спецов.

Извън правните аргументи, по същата логика излиза, че ако човек не си купи телевизор, сам може да се спаси от телевизионната реклама на хазарт.

От отговорите на данъчния шеф се разбира, че допълнителната сложност идва от факта, че социалните мрежи може да достъпни не само чрез зареждане на съответната интернет страница, но и чрез апликация на мобилно устройство, което е и по-разпространената практика.

Спецов не коментира дали по тази логика не следва да бъде разрешена и рекламата в медийните сайтове с абонамент или регистрация, чиято информация също не е широко достъпна, а само чрез изрична регистрация или плащане на абонамент.

Данъчният директор прави уточнението, че всеки случай следва да се разглежда индивидуално, но като цяло може да се каже, че в масовите платформи за споделяне на информация" (като Facebook, б. р.) няма пречка да се рекламира съдържание на легален хазартен оператор, стига самата реклама да е във вид, допустим от закона.

А според закона рекламата на хазартни игри е "разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби".

Реклама на хазартни игри е също така "всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки".

Известно объркване в разсъжденията на Спецов внася използването на термина "информация с хазартно съдържание" като различен от "реклама на хазартни игри". Вероятно това се дължи на изречение в чл. 10 от закона, което освен рекламата забранява също и "публикуването, излъчването или разпространението на информация по отношение на хазартни игри извън посочената в ал. 3 и 5 (тоест името на играта, на хазартния оператор и тегленето на тиражите и печалбите от тях, но без цифри?!?, б. р.)".

Как стоят нещата с YouTube 

Доколкото българските платформи за видеосподеляне, наред с радиото и телевизията, са регулирани от Закона за радиото и телевизията, Спецов обръща специално внимание на платформи тип YouTube. От отговора му става ясно, че и там няма проблем да се рекламира хазарт, защото те по закон не са медии.

"При този тип платформи най-важна е свободната воля на потребителите, т. е. ако те искат да получават информация за хазарт и свързаните с него дейности, няма основание за нейното спиране, доколкото хазартът е легална дейност. Следва обаче потребителите да бъдат информирани за тематиката на видеото и ако те не желаят, да могат да го спрат. В този случай няма пречка от страна на журналисти чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (разпоредбата се отнася до съдържанието на рекламата, б. р.)", разяснява Спецов.

Данъчният директор изрично уточнява, че принципната му позиция не трябва да се ползва за опити за заобикаляне на забраните – например чрез излъчване на реклами в медиите и от журналисти, които насочват чрез линк към платформи като Twitch и YouTube, тъй като според НАП водеща е "редакционната отговорност по отношение на съдържанието".

С две думи – къде може 

В заключение Спецов обобщава: "Считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на "Фейсбук" (Facebook), "Туитър/Екс" (Twitter/X), "Инстаграм" (Instagram), "ТикТок" (TikTok) не са медии по смисъла на Закона за радиото и телевизията, поради което при спазване на законовите ограничения на Закона за хазарта по отношение на рекламата няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация. Гореизложеното е относимо и по отношение на "ЮТюб" (Youtube) като платформа".