В интервю за руската проправителствена телевизия Россия 24, излъчено в сряда, бившият български вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков обяснява, че разширяването на санкциите срещу Русия могат да разрушат европейската икономика.

След като напусна българската политика Дянков стана ректор на висшето Руско икономическо училище (РЭШ) и бе предложен за член на Надзорния съвет на втората по големина руска банка Внешторгбанк (ВТБ).

В интервюто Дянков обяснява защо широки санкции срещу Русия биха били пагубни за ЕС, като изтъква факта, че руската икономика е "твърде голяма и заема твърде важно място на световната икономическа сцена". А зависимостта на Европейския съюз от руските стоки е "толкова голяма, че ако се въведе нов кръг санкции срещу Русия, ЕС може да разруши своята икономика".

Проруската позиция на Дянков не е изненада и може да се обясни с поста му на ректор на престижното за Русия висше икономическо училище, което както всяка структура в Русия не може да съществува без протекцията на централната власт. Не толкова отдавна обаче като вицепремиер на страна членка на ЕС Дянков имаше значително по-резки и остри позиции към Русия. Преди по-малко от две години (през септември 2012 г.) той обяви в София, че "ще напляскаме руснаците", "ще ги разбием в съдилищата" по повод на АЕЦ "Белене", че неведнъж са губили арбитражни дело в Европа и т.н. Поводът бяха руските реакции на колебливите и променливи позиции на правителството на Бойко Борисов по отношение на проекта за втората атомна централа.

Продължавайки да разсъждава за санкциите срещу Русия, Дянков казва в интервюто:

"Въпросът с Русия е следният: ако се въведат санкции срещу нея, то как западните страни ще купуват стоките ѝ? Не става дума само за традиционните стоки като петрол и газ, под въпрос ще са множество такива важни материални ресурси и стоки за световната авио, авто и химическа индустрия, които Русия произвежда".

Според Дянков в Европа, и по-конкретно в ЕС, "няма единно мнение за възможното налагане на санкции – преобладаващото е против санкциите заради слабостта на европейската икономика в последните 5-6 години".

"Има и още един аспект, който се обсъжда твърде ограничено: малките европейски държави са твърде чувствителни към санкциите. Особено тези, които вече са минали през тях. Говоря за 1999 г., когато бяха въведени санкции срещу Сърбия и Косово след разпада на Югославия", казва още Дянков.

"Тогава редица страни, включително моята родна България, бяха "смачкани" от тези санкции. Тогава европейската икономическа общност обеща компенсации за щетите, но нищо не беше направено. Всички помнят този период – не само съседните страни, но и държави като Латвия, Литва, Естония и други", продължава Дянков да припомня историята на санкциите в последните години в Европа.

След което обяснява колко ще са ощетени малките държави от евентуални икономически мерки срещу Русия.

"В момента малките икономики като балтийските, България, Кипър разбират, че ще бъдат засегнати в много по-голяма степен, отколкото, например, испанската икономика. Компенсация? Те вече знаят отговора на този въпрос – няма да има, защото такъв механизъм в ЕС, било то на бюджетно или юридическо равнище, няма. Поради това е малко вероятно ЕС да бъде единен за въвеждането на санкции. Защото някои страни ще пострадат много по-силно от останалите", продължава разяснението по темата за санкциите бившият български министър, както става ясно неправилно руган у нас като твърде десен и русофобски настроен.

След което пък обяснява защо едни страни в ЕС могат да въведат санкции към Русия, а други не могат. "Това е невъзможно заради европейския договор, който изисква равен достъп до пазарите. Затова, ако една страна от ЕС иска да въведе санкции, а другите – не, това на практика е невъзможно. Ако тази страна е извън пределите на ЕС, хипотетично може да помисли за едностранно въвеждане на санкции. Но тогава пак няма да успее да го направи, защото е в общия пазар, в единната европейска икономическа зона", казва ректорът на РЭШ.

"Такава държава може да въведе културни санкции, като заяви, че повече няма да кани на сцените си руския балет. Но въвеждането на едностранни икономически санкции е невъзможно", дава пример той.

Пред телевизията Дянков коментира състоянието на украинската икономика и обяснява, че тя е единствената в Източна Европа, която изобщо не се е реформирала след разпада на СССР. Той изразява и скептицизма, че Украйна скоро ще си стъпи на краката.

"Трябва да се отбележи, че ситуацията (в Украйна – бел. ред.) беше тежка и преди началото на тази година. Всъщност Украйна е единствената страна от бившия социалистически блок, където никога не са се провеждали икономически реформи. Може да се каже, че в последните 25 години украинската икономика се намираше в състоянието на перманентна криза. След световния финансов колапс през 2009 г. състоянието на икономиката ѝ още повече се влоши. Тази година бюджетният ѝ дефицит вече е около 50″ от БВП", казва Дянков.

"Сравнително голямата страна получи неработещо централно правителство. То основно се занимаваше да краде населението. Мнозина мислят, че именно в бюджетната и регулативната децентрализация се крие причината за относителния успех в икономическото развитие на Китай в последите 20-25 години, въпреки строгата политическа система. Но това в Украйна не се случи. Всичко изглеждаше така, сякаш решенията се взимаха на централно равнище, но в действителност отсъствието на тези решения доведе до пълната дисфунция на икономиката", казва Дянков, като предпазливо заема позиции за силна децентрализация на страната. Позиция, която не е далеч от руските идеи за федерализация на Украйна.

"Това е първият аспект и новото правителство трябва да реши този проблем, а ако не го реши, останалите реформи ще бъдат безполезни", смята още бившият български вицепремиер.