Данък "свръхпечалба" на банките е отпаднал от Бюджет 2025, защото финансовото министерство не е знаело, че те и сега плащат много високи данъци. Това стана ясно от обяснения на служебния министър Людмила Петкова пред журналисти по въпроса защо допълнителното облагане е отпаднало.  

Министерството на финансите се отказва от данъка върху свръхпечалбите на банките, каза вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бе обсъден Бюджет 2025.

"Миналата седмица имаше среща с представители на банките, на която те съобщиха, че всички банки ще плащат и т. нар. "глобален данък" от 15%. Получихме информация, че те ще платят 1.123 млрд. лева през 2025 г., което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. Поради тази причина, тъй като МФ не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 г.", обясни министър Петкова.

Още по темата

Игричките с данък "свръхпечалба" на банките приличат на държавен рекет

11 декември 2024 08:01

Обстоятелството, че МФ не знае какъв данък дължат банките у нас, е доста странно предвид факта, че администрацията е длъжна да прави оценка на въздействието, преди да предложи каквито и да било промени в законите. Освен това т. нар. глобален данък от 15% за мултинационалните корпорации вече е в сила у нас почти цяла година – от 1 януари 2024 г., и е странно, че данъчните власти не знаят какви постъпления да очакват от него. Облагането бе повишено от 10% на 15%, след като около 130 държави по света, под лидерството на ОИСР, се съгласиха да се въведе минимално ниво на корпоративния данък с цел да се пресече данъчният туризъм сред най-едрия бизнес по света.  

Печалбата на банките у нас бе 3.4 млрд. лв. през 2023 г., което означава, че за миналата година те са платили на фиска корпоративен данък в размер на малко под 400 млн. лв. 

По повод останалите числа в проекта на Бюджет 2025 Петкова, цитирана от БТА, съобщи още, че данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с общо 8.7 млрд. лева.

Най-голям ефект при приходите идва от данъчните амнистии, за което е нотифицирана Европейската комисия, каза Петкова. Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след Covid пандемията, добави Петкова. По думите ѝ, за да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки. Това означава, че тя предлага фирми с дългове да бъдат кредитирани от държавната банка, за да си плашщат данъците.

Акцизите на тютюна, на алкохола и на бирата също ще бъде вдигнати, каза още Петкова. В ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна и затова предлагаме акцизен календар до 2029 г. Увеличението тази година на тютюневите изделия е 30 стотинки, посочи министърът.

"Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая", каза Петкова. В момента акцизната ставка е 0.015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0.003 лева, а от 1 септември 2025 година – с 0.002 лева.

За един литъра алкохол (40 процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза Петкова.

Предлагат се и три мерки, свързани с ДДС. Първата е за прага за регистрация на фирмите. Според нас той трябва да остане 100 000 лева, за да не се създава нелоялна конкуренция, каза Петкова.

Другите мерки са за вдигане на намалените сега ставки на ДДС от 9 на 20% за ресторантьорите и фитнесите, и отпадане на нулевата ставка за хляба. Те бяха въведени като временни мерки заради пандемията, поясни министърът. Считаме, че ставката от 9 процента не се отрази на цените, а те постепенно и значително се увеличиха, добави Петкова.

Зърнените култури сега са с обратно начисляване на ДДС, за да се предотвратят измамите с тази стока. Комбинацията с обратно начисляване на ДДС на зърнените култури, с нулева ставка на хляба, означава нулева ставка на ДДС върху зърнените култури и подобна мярка като комбинация е абсолютно неправилна, каза Петкова. Наясно сме, че ще се говори, че върнатият акциз ще вдигне цената на хляба, но тя не падна и когато ДДС стана нула лева, каза Людмила Петкова.

По думите ѝ има голям резерв от административни мерки за намаляване на дела на сивата икономика.

По отношение на данъка върху подземните богатства останах с впечатление, че няма проблеми, но това не означава, че разговорите не могат да продължат и мерките да не пречат на бизнеса и да не създават социално напрежение, каза финансовият министър. Преди заседанието на тристранката пред сградата на Министерския съвет имаше протест на синдикални организации на миньорите. Те настояват да не се увеличават данъците на компаниите в бранша.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) сега сме до второ плащания и остават още 7 плащания, те са общо 9, а ПВУ приключва през август 2026 година. Нормално е приходите да са вложени в бюджета. В проектобюджета има заложени приходи от ПВУ и от европейските плащания, каза Петкова.

В разходите вдигаме минималната работна заплата, актуализираме пенсиите, запазваме майчинските, предлага се увеличение на разходите за персонал до 10% и на издръжката на МО и на МВР, както и по Закона за висшето образование.

Капиталовите разходи през 2025 година бележат ръст с 4.3 млрд. лева. От тях 1.2 млрд. лева са ръст по европейските фондове и програми, и 3 млрд. ръст от държавния бюджет, каза финансовият министър.