Силен отпор на едрия бизнес срещу 15% данък печалба (обновена)

Въвеждането на световното решение за 15% данък печалба за мултинационалните компании с оборот над 750 млн. евро предизвика остър отпор от едрия бизнес у нас. Бизнес асоциации, начело с Кирил Домусчиев от КРИБ, и с подкрепата на чуждите търговски камари, обявиха, че могат да стигнат и до протестни действия, ако правителството не въведе изключение от правилото за 15-те процента, какъвто вариант съществува според евродирективата по въпроса.

От 2007 г. насам България има една от най-ниските ставки на данък печалба в ЕС – 10%, което е значително под нивата на облагане на бизнеса в развитите икономики, които понякога достигат 20-30%. Затова от години западните политици притискат България да се откаже от "данъчния дъмпинг". В същото време според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) едрият бизнес често се възползва от данъчния дъмпинг между държавите по начин, по който почти не плаща данъци, особено в държавите, където реализира икономическата си дейност. Миналата година сдружение "За Земята" представи анализ за ситуацията в България, от който стана ясно, че през 2020 г. топ 10 на най-големите по приходи частни предприятия в страната са платили едва 71 млн. лв. корпоративни данъци, което е нищожна сума и представлява едва 2.6% от събраните средства от данък печалба за годината.

За да се прекратят подобни практики, около 130 държави по света под шапката на ОИСР се съгласиха през 2021 г. да въведат минимално облагане от 15%. За да няма разминаване по темата в ЕС, миналата година съюзът прие евродиректива, която държавите трябва да въведат в законодателството си.

Още по темата

Едрият бизнес в България почти не плаща данъци

21 септември 2022 18:16

България няма избор дали да въведе по-високото облагане за най-големите мултинационални компании, които по данни на Министерството на финансите у нас са близо 600 (като само 5 от тях са български). Спорът между бизнеса и ведомството на Асен Василев е дали да се въведе облекчението за "съществена стопанска дейност". Според Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" в МФ, приемането на изключението ще доведе до това, че големите компании практически няма да платят почти никакъв допълнителен данък у нас. Причината е, че част от разходите за заплати и закупуване на материални активи ще се приспаднат от данъчната им основа. Нещо повече – компаниите майки на българските дъщерни дружества ще се обложат с допълнителния данък, но той няма да влезе в българския бюджет, а в бюджета на съответната държава, където е регистрирана компанията майка, твърди Петкова.

Бизнесът обаче твърди, че МФ лъже, че нещата стоят по този начин.

Председателят на управата на КРИБ Кирил Домусчиев заяви на пресконференция в БТА във вторник, че ако искането на бизнеса не бъде взето под внимание, организацията ще обмисли каква форма на протест ще предприеме.

Домусчиев, както и представители на Американската търговска камара в България, Бизнес клуб "Белгия-България-Люксембург", Германо-българската индустриално-търговска камара и "Конфиндустрия - България", които участваха в пресконференцията, заявиха, че бизнесът не е против 15-процентния данък, след като той се налага в ЕС, но е против да сме единствената държава, в която липсват тези облекчения за съществена стопанска дейност. В същото време ставките, които плащат въпросните бизнеси в държавите от ЕС, са значително над тази в България.

"Никакво внимание не беше обърнато на бизнеса и в крайна сметка стигнахме дотам да убеждаваме бюджетната комисия в правотата ни и в това какъв би били ефектът за икономиката ни без облекченията за фирмите и предприятията, които са със съществен брой работници и активи", коментира Домусчиев, цитиран от БТА. "Ако нашите искания не бъдат приети и не бъдат гласувани, вече ще решаваме какво да правим в нашата организация, защото е ясно, че отношенията бизнес и изпълнителна власт са разрушени и няма нужното уважение и респект", заяви председателят на КРИБ. Той допълни, че ако в държавата се прилага само увеличение на данъците и вземане на заеми, ще тръгнем по гръцкия модел.

Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов посочи, че бизнесът все пак ще потърси срещи с партиите в парламента, които ще гласуват в зала законопроекта, да ги убеди в последния момент да променят решението си.

Тим Курт, президент на Германо-българската индустриално-търговска камара, посочи, че много от членовете на камарата биха били засегнати от покачването на облагането, защото влизат в тази облагаема група и подчерта, че от организацията са съгласни с минималното ефективно данъчно облагане от 15%, но не и с това да не се въвежда облекчението за съществената стопанска дейност, когато има фирми, които стимулират развиването на работна ръка и влагат в материални активи в страната. По думите му това безпокои не само германските компании, които вече са инвестирали тук, но и бъдещи такива, които биха искали да направят своите вложение в България. Досега България се славеше, че има добри данъчни модели и би било странно, ако само тя остане единствената държава от ЕС, която не се възползва от въвеждането на подобно облекчение, коментира Курт.

Президентът на Американската търговска камара Оливие Маркет също посочи, че една от силните страни на България е данъчната ѝ система, като изтъкна, че в обществото и в публичното пространство има съгласие, че тя трябва да остане такава, каквато е, за да се съхрани това предимство. България предприема по-категорично дори агресивно предложение за въвеждането на тази директива спрямо останалите страни от ЕС, посочи Оливие Маркет и допълни, че това отправя погрешен сигнал към инвеститорите в България и за инвестиционната среда. Според него по-устойчивият в дългосрочен план подход е увеличаването на икономическия растеж.

От "Конфиндустрия - България" заявиха, че подкрепят въвеждането на директивата, но е от изключителна важност да се въведат и облекчения, предвид факта че в останалите страни те съществуват, а това би поставило международните и национални големи компании в неблагоприятна позиция.

Освен от участващите в пресконференцията организации, предложението във връзка с промените в закона се подкрепя от Гръцкия бизнес клуб и от новосъздадената Канадска камара, каза изпълнителният директор на КРИБ.

Изключение за инвестициите

В крайна сметка късно във вторник с редакция, предложена от Делян Добрев от ГЕРБ в пленарната зала, се даде възможност от допълнителния данък да бъдат освободени инвестициите на компаниите. 

"Директивата предвижда изключения от 15-те процента за определен тип разходи. Тези изключения бяха за работни заплати и за дълготрайни материални активи за инвестиции, но това не беше прието, тъй като то е в нарушение на директивата, която изисква данъкът да остане поне 15%, независимо от изключенията", заяви финансовият министър Асен Василев. С направеното от Делян Добрев предложение в пленарната зала обаче се дава възможност само инвестициите да бъдат освободени. Ако се правят капиталови инвестиции, това би повишило производителността на труда и работните заплата, така че Министерството на финансите подкрепя предложението в този му вид, добави министърът. Това, което гласуваме, влиза в сила от 1 януари 2025 г., каза още Асен Василев.

Не беше подкрепено предложението на "БСП за България" с допълнителен данък да се облагат свърхпечалбите на банките.