МФ: България не може да отложи с 6 години 15% данък печалба за едрите корпорации

България практически не може да отложи с 6 години прилагането на минимум 15% ефективна ставка на данък печалба върху мултинационалните корпорации с консолидиран оборот над 750 млн. евро. Дори да го направи де юре, облагане ще има, но постъпленията няма да влязат в българския бюджет. Този извод може да се направи от отговор на финансовия министър Асен Василев на парламентарен въпрос, зададен от депутата от "Продължаваме промяната-Демократична България" Владислав Панев относно предложените промени в корпоративното облагане.

Решението за минимум 15% данък печалба бе взето на световно равнище, а Европейският съюз реши да е сред първите, които ще го приложат, като още в края на 2022 г. прие евродиректива за облагането. Тя трябва да се въведе в българското законодателство до края на 2023 г. Новият данък ще се прилага за печалбата от 2024 г., което значи, че извън авансовите вноски пълният ефект върху бюджета ще се усети през 2025 г.

Редица политици, експерти и бизнес лобисти настояват България да се възползва от опцията за 6-годишен отлагателен период (до 31 декември 2029 г.), която е дадена за държавите членки, в които се намират "не повече от 12 крайни образувания майки на групи, попадащи в обхвата на настоящата директива". Има вероятност България да попада в тази категория.

Директивата на ЕС ще се прилага за многонационални групи, чиито годишни консолидирани приходи на крайното образувание майка на групата през поне 2 от последните 4 години възлизат на 750 млн. евро или повече. Фирмите у нас, които са част от многонационални групи, са 1125, посочва Владислав Панев. Не е ясно обаче колко от тях са с консолидиран оборот над 750 млн. евро годишно. Вероятно сред засегнатите от по-високия данък ще са банки, застрахователни дружества и холдинги, търговски вериги, добивни предприятия, големи износители и др.

По думите на Панев конкурентната позиция на България, изразяваща се в предлагане на сравнително ниска данъчна ставка за облагане на печалбата, вече няма да се отнася за големите компании, съответно привличането на мащабни инвеститори ще е по-трудно. Затова той смята, че отлагането на действието на директивата ще е от полза за страната.

Проблемът е, че дори България да реши да не обложи въпросните корпорации – майки или дъщерни дружества на чужди компании у нас с големи обороти, това ще се случи в съответните държави от ЕС или в някоя от общо над 130 държави, съгласили се на минималното облагане, става ясно от отговора на Асен Василев.

Ако България се откаже да прилага директивата, корпорациите майки, разположени в ЕС, които имат дъщерни дружества у нас, ще бъдат обложени в съответната държава членка с разликата между платения у нас данък печалба и минималната ставка от 15%. По данни на МФ образуванията майки на 52% на корпорациите с дъщерни дружества у нас са разположени в ЕС. Въпросните фирми формират между 81% и 84% от общия счетоводен финансов резултат на дъщерните компании на мултинационални компании у нас.

Дори крайната корпорация да не е разположена на територията на съюза, ако някъде в ЕС е разположено междинно дружество, то отново ще трябва да плати ефективна ставка от 15%, но не в българския бюджет.

Подобно би било положението и с българска централа, която има дъщерно дружество в държава членка, обясни пред Mediapool финансов експерт. Според Владислав Панев обаче в този случай облагането на българската фирма ще е по-благоприятно, поради което той държи на отложеното прилагане на директивата.

Ако централата на корпорацията е разположена в държава извън ЕС, която обаче е сред съгласилите се с инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)/Г-20 за 15% минимален данък, допълнително облагане отново ще има, но то отново няма да отиде в българския бюджет, става ясно още от отговора на Асен Василев. По последни данни над 135 държави, произвеждащи над 95% от глобалния брутен вътрешен продукт, са се съгласили с взетото решение за минимално корпоративно облагане.