Руският вицепремиер и министър на финансите Алексей Кудрин потвърди готовността на Москва "да разгледа възможността за отпускане на заем на България", предаде РИА Новости. Българският вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков обаче отвърна, че страната ни не може да се нагърби с изплащането на такъв заем, нито дори да се натовари с издаването на държавни гаранции за кредит, независимо дали е криза или не, предаде БНР.

Това стана пред журналисти в понеделник в Истанбул, където се провежда годишната сесия на МВФ и Световната банка. Във форума вземат участие финансовите министри на страни членки на фонда, донори и ползватели на заемни средства.

По този начин Кудрин потвърди предложението от пролетта на руската страна да финансира с кредит строежа на АЕЦ "Белене". Тогава ставаше дума за заем от 3.8 млрд. евро. От думите на руския министър стана ясно, че Москва настоява за участието на още нейни компании в строежа.

"Въпросът за този заем е с 3-годишна неуточнена предистория", заяви Дянков. Той допълни, че "ако инвеститорите бъдат руски и нямат собствено финансиране, руската държава може да бъде заинтересована да им отпусне кредит, но българската държава не може да се нагърби с това".

Изявлението на Кудрин бе коментирано в София от българския министър на икономиката Трайчо Трайков с кратките думи, че не сме искали заем от Москва.

Трайко каза още, че желаещите да купят държавния дял в ядрения проект "може и да са повече от двама". По-рано през деня Дянков заяви пред "Дау Джоунс", че двама инвеститори са много заинтересувани да кандидатстват преди крайния срок през ноември за 30% дял, които държавата планира да предложи.

По думите на Данков конкретни резултати може да се очакват едва след изготвянето на анализ за структуриране на финансирането на ядрения проект, което ще стане факт в края на октомври.

Акцент на Кудрин в изказването му в Истанбул бе новината, че Москва е готова да даде кредит на Сърбия, но отказва заемни средства за Беларус и Украйна.

Сърбия поиска финансова помощ от Москва през юни, но тогава не стана дума за размера ѝ. В понеделник от думите на Кудрин се разбра, че по-голямата част от заема от 1 млрд. евро за Белград ще отиде за покриване на сръбския бюджетен дефицит.

Кудрин съобщи още, че Русия няма да отпусне на Беларус последния транш от 500 млн. долара от одобрения двумилиарден заем, както и че Украйна ще се размине с поискания от нея кредит от 5 млрд. долара.

"На двустранна основа заеми няма да има", отсече по адрес на двете страни вицепремиерът.

В края на 2008 г. Русия реши да отпусне кредит на Беларус от 2 млрд. долара, от които вече са преведени 1.5 млрд. долара. Последните 500 млн. долара руското финансово министерство не преведе в Минск.

Русия предлагаше на беларуската страна да приеме последния транш в рубли, но Минск не се съгласи, след което вицепремиерът Кудрин се осъмни публично в платежоспособността на страната.

След като се скара с Москва, Минск поиска кредит от МВФ, на което Кудрин отговори, че Беларус не трябва да взема заемни средства от фонда. В отговор на това в беларуската столица се разгърна яростна кампания срещу руския вицепремиер, припомниха руските агенции.

Що се отнася до Украйна, както изглежда, вече не ѝ е нужен кредитът. В началото на годината страната поиска от Русия заем за закупуване на газ за запълване на подземните хранилища. През септември премиерът на страната Юлия Тимошенко заяви, че Украйна, която има заеми от МВФ, е натрупала достатъчно газ, за да изкара зимата и да обезпечи транзита за ЕС.

През есента на 2008 г. МВФ реши да задели близо 17 млрд. долара заем за Украйна. Преди това Украйна вече получи три транша на обща сума 11 млрд. долара. Четвъртият транш от 3.8 млрд. долара е планиран за ноември.

В понеделник Кудрин отбеляза, че Москва ще поддържа интересите на двете страни по международна линия – за получаване на заеми от МВФ или от антикризисния фонд Европа-Азия-ЕС. По отношение на фонда става дума само за Беларус, защото Украйна не е негов член.

Ден по-рано в Истанбул руският вицепремиер съобщи, че Русия и Исландия още не са се договорили за кредит. "Продължаваме консултациите", каза Кудрин. Искането на островната държава, тежко засегната от финансовата криза, към Москва е за заем от 500 млн. долара.

Руските агенции напомнят, че догодина Русия ще се върне на международните кредитни пазари след десетгодишно прекъсване, за да компенсира бюджетния си дефицит. Планира се през следващата година страната да привлече около 18 млрд. долара.