Инфлацията в страните от Централна и Източна Европа ще се задържи висока до края на 2024 година, прогнозира управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на конференция, организирана от Хърватската национална банка и МВФ, предаде БТА.

Кристилина Георгиева напомни, че за Украйна войната е абсолютно опустошителна, докато в останалата част от Източна Европа войната е предизвикала безпрецедентна криза на доставките на природен газ и инфлация при цените на хранителните продукти, която засегна най-вече най-уязвимите слоеве от населението.

Тя допълни, че войната е ускорила и геоикономическата фрагментация, като европейските вериги за доставки е трябвало да се приспособят към новите реалности. Това означава трайно висока инфлация и слаб икономически растеж.

"Сравнихме настоящите си прогнози с прогнозата ни за региона (на Централна и Източна Европа) отпреди пандемията, като изключихме Беларус, Русия и Украйна. Равнището на реалния брутен вътрешен продукт през 2024 г. се очаква да бъде с 3.5 на сто по-ниско спрямо това, което очаквахме в началото на 2020 година", коментира Георгиева.

Управляващият директор на МВФ посочва три големи предизвикателства пред Централна и Източна Европа. На първо място е намаляването на инфлацията "като същевременно се поддържа възстановяването и се полагат основите на бъдещия растеж".

За целта е необходимо паричната, фискалната и структурната политика да работят съгласувано, препоръчва директорът на МВФ.

Второто предизвикателство е енергийната сигурност, за която е нужно изграждането на инфраструктурни връзки между отделни страни.

"Проектът за синхронизация на балтийските държави и свързване на Естония, Латвия и Литва с електроенергийната мрежа на ЕС е чудесен пример за това", казва Георгиева.

"Правителствата могат да приемат по-амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии и по-ефективни политики за постигането им. Необходимо е ценообразуване на въглеродните емисии – това е най-бързият и най-ефективният начин за постигане на целите в областта на климата", коментира тя.

Според Георгиева третото предизвикателство пред Източна Европа е да се възползва от възможностите в фрагментирания свят. Тази разпокъсаност създава както рискове, така и възможности за региона, обяснява управляващият директор на МВФ.

“Възможно е някои производства да се преместят по-близо до "дома". По-конкретно, мултинационалните компании могат да обмислят преместването в Европа на производствата си от Азия. Чрез правилните политики перспективите пред региона могат да бъдат светли, въпреки че плаваме в бурни води", каза Георгиева.