Служебният премиер Марин Райков поиска да се направи “пореден, много задълбочен анализ“ на инвестиционното решение на България за изграждането на газопровода “Южен поток“ през нашата територия. “Трябва да сме сигурни до каква степен то е съвместимо с третия либерализационен пакет на ЕС в енергетиката“, обясни той в сряда след заседанието на служебния кабинет.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев допълни пред Mediapool, че страната ни иска да е напълно сигурна, че газопроводът отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. “Това е един вид застраховка за страната ни, че след това няма да ни бъдат налагани санкции от Брюксел“, каза той. По думите му строежът на “Южен поток“ зависи от Европейската комисия.

Съгласно подписаното през януари 2008 г. първоначално споразумение между България и Русия за строежа на “Южен поток“ капацитетът на тръбата ще е изцяло на разположение на руската “Газпром“. Според влезлия в края на 2009 г. Трети енергиен пакет на ЕС обаче половината капацитет на съоръжението трябва задължително да се пусне за свободен достъп до други доставчици и търговци. Поради тази причина и Брюксел поиска от София през ноември 2010 г. да се коригира междуправителственото споразумение за изграждането на газопровода в частта, в която е било записано, че “българското правителство ще гарантира на Русия пълен и неограничен транзит“. Тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че такова искане е било отправено към Москва, но и досега не е ясно какъв е бил отговорът на “Газпром“ и дали въобще е имало такъв.

През април 2012 г. тогавашният зам.-министър по енергетиката Валентин Николов пък заяви, че България може да поиска от Брюксел да промени правилата за достъп до “Южен поток“ чрез отлагателното право, наречено дерогация, при което на страна-член може да бъде разрешено временно изключение от евроизискванията. Това на практика би затворило тръбата за други доставчици, ако се докаже, че тя повишава конкуренцияна на газовия пазар.

Николов каза тогава, че договорът за строежа на газопровода "Южен поток" е пратен в ЕС, синхронизирани са всички текстове от него и проектната компания – собственик на тръбата, която ще преминава през българска територия, може да поиска ограничаване на достъпа на трети страни до тръбата. Самата Русия към онзи момент не бе поискала "Южен поток" да бъде изключен от задължението да пусне и трети лица да тразитиран суровина по газопровода.

Така или иначе в средата на ноември 2012 г. подписи под инвестиционното решение за строежа на "Южен поток" през България положиха шефът на “Газпром“ Алексей Милер и Михаил Андонов, изпълнителен директор на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Холдингът и "Газпром" държат по 50 на сто в дружеството "Южен поток България", което ще изгради и оперира българския участък от газопровода. Тръбата трябва да тръгва от руското крайбрежие, където в началото на декември миналата година бе направена първата му заварка, по дъното на Черно море да излиза край Варна и след това през България да продължава през Сърбия, Унгария и Словения, откъдето се очаква да продължи до Италия, а не до Австрия, както бяха първоначалните намерения.

Напоследък обаче и в Русия все по-често се повдига въпросът за рентабилността на начинанието “Южен поток“, чиято цел е да заобиколи Украйна като трасе за доставка на руски природен газ за Европа и чиято цена по последни данни набъбна до 27 млрд. долара.