Държавната комисия за енергийното и водно регулиране (ДКЕВР) ще провери инвестициите на газоразпределителните дружества, за да се види дали те отговарят на разрешените пределни цени на синьото гориво, които досега са били одобрявани от регулатора. Проверката ще е подобна на извършената вече в електроразпределителните дружества. От нея излязоха откъслечни информации за нарушения на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН с източване на печалба през дъщерни дружества и прекомерни разходи за консултанти, но официалният документ още не е готов.

Проверка по тръбопроводите

Първо ще се направи анализ на ценообразуването на газа от страна на тези дружества, после ще има проверка на състоянието на тръбопроводите, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков пред журналисти в четвъртък.

Проверката се обявява два дни, след като руският вицепремиер Виктор Зубков се срещна в София с министър-председателя Бойко Борисов и се "учуди" от високата цена, която плащат българските потребители за горивото, което се продавало евтино от "Газпром".

Изненадващо е, че този анализ и одит не са направени досега, при положение, че седмици наред правителството, ДКЕВР, експерти и политици коментираха газовите цени, преди да се вземе решение то да поскъпне с 25% от 1 юли.

"Разбрахме се с руската страна да бъдем точни и коректни и да разберем къде изтичат парите" – бяха думите, с които премиерът Борисов преди два дни даде сигнал за действие спрямо фирми на "Газпром", които държат пазара в България.

В четвъртък Трайков заяви, че ще се проверява дали калкулираните цени са действително необходимите на дружествата, защото като процент от крайната цена това, което получават българските газоразпределителни компании, е сравнително много.

Одитът, по думите на министъра, ще покаже основно дали домакинствата и промишлените потребители плащат необосновано скъп природен газ и къде отива голямата печалба.

Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев на свой ред се учуди от факта, че дебатът за плащаната от българските потребители цена тръгва след оценка от представител на "Газпром" (Зубков е и председател на борда на руския монополист – бел.ред). По думите му, ако Зубков прави сравнение с цените на вътрешния пазар в Русия, това не е много коректно, тъй като там ценообразуването не е съобразено с европейските норми и тарифите са по-ниски от реалното.

Цената била от най-ниските в ЕС

"В България цената на газа е една от най-ниските в ЕС", заяви пред БНР в четвъртък Семерджиев. По-същественото, според него, е, че схемата на ценообразуването по компоненти за българския пазар е същата като тази в останалите европейски страни. Регулаторният шеф защити напълно водената от комисията политика за ценообразуване и каза, че 70 на сто от крайната цена за потребителите се формира при доставките на едро от тримата доставчици на входа на страната – контролираните от "Газпром" фирми "Овергаз Инк.", "Винтерсхал" и "Газпром експорт", а останалите са за газоразпределителните и газоснабдителните дружества.

Такова е процентното отношение в структурата по компоненти и в останалите европейски страни, отбеляза Семерджиев.

В момента има 30 фирми с издадени от ДКЕВР лицензи за газоразпределение и газоснабдяване, като повечето от тях са на "Овергаз" или с нейно и общинско участие за съответния регион. Така компанията на практика стои на входа и на изхода на пазара у нас. Най-големите играчи на вътрешния пазар са именно това дружество, половината от което е на "Газпром", и "Черноморска технологична компания" (ЧТК). Тези две фирми ще са и основен обект на предстоящите проверки.

От думите на Семерджиев става ясно, че в методиката на ценообразуването за крайните потребители надали може да се търсят резерви за намаляване на газовите тарифи, но загатна, че инвестиционните планове на дружествата, които са били одобрявани през 2000 г., не са изпълнени изцяло. Според него причината за това обаче е именно в по-високите цени на газа, които пък от своя страна са такива, за да се развива газоразпределителната и газоснабдителната мрежа и да достига до повече потребители.

Малкото консуматори оскъпяват продукцията

В момента у нас има едва 52 хил. консуматори на синьо гориво, което е изключително нисък дял и това оскъпява крайната цена, каза шефът на ДКЕВР. Той също посочи, че под 10 процента от общите количества природен газ у нас се консумират от бита, което също вдига разходите за развитие и поддръжка на мрежата.

Заместник-изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов също изтъкна, че цената за разпределение, която дружеството взема, варира между 20 и 25 процента от крайната тарифа. "Ако вземем структурата на крайната цена за литър бензин на колонката на бензиностанцията, ще видите, че около 20-25 процента от цената се формира от това, което получава за своя труд търговецът и дистрибуторът" посочи той пред Нова телевизия.

Всеки един от тези, които получават по съответния ред своята част от цената, инвестира или в тръби, или в бензинови колонки, или в цистерни за пренос на течни горива, без които горивото няма как да стигне до крайния потребител, коментира още Иванов.

"Истината е, че в каквато и риторика да се упражняват политици, псевдо и истински експерти, газът продължава да си остава най-евтината енергийна алтернатива, най-екологично чистото гориво", заяви зам.-шефът на "Овергаз".