Възлагането на три одита на Сметната палата от парламента във вторник се превърна в директен словесен сблъсък за фискалната политика на България в последните години между между бившите финансови министри Владислав Горанов от ГЕРБ и Асен Василев от "Продължаваме промяната", а новите управляващи заеха изчаквателна позиция. Това се случи по време на заседанието на бюджетната комисия, която в крайна сметка подкрепи възлагането на одити на Министерството на финансите, на НОИ и социалното министерство, както и на АПИ. След като спорът се разгорещи, председателят на комисията Константин Проданов от "Прогресивна България" предложи да домакинства "интелектуален спаринг" по въпроса в скоро време. Въпреки че стана ясно, че два от одитите ще са всъщност анализи, които могат да се направят от властта и без палатата, комисията гласува единодушно "за", но без "Демократична България", която отказа да участва във вота.

Хората на Румен Радев решиха да възложат трите одита на палата, за да имат "база" за решенията, които предстои да вземат в публичните финанси. Затова палатата ще трябва да одитира Министерството на финансите за дефицитите от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г., а също така социалното министерство и НОИ за това дали има структурни дисбаланси в пенсионната система и при всички останали социални плащания. Третият одит е на обществените поръчки в Агенция "Пътна инфраструктура" за същия период, но той ще бъде разделен на две – за сертифицираните, но нефактурирани дейности (със срок до 30 септември) и за всички обществени поръчки от 2020 г. до 30 юни 2026 г. (със срок до 31 декември 2026 г.), гласуваха депутатите.

Асен Василев: Готви се удар срещу пенсиите 

Какъв е замисълът на одитите на бюджета и на социалната система, при положение че Сметната палата така или иначе всяка година одитира отчетите за изпълнение на държавния бюджет, на бюджета на НОИ и на социалното министерство. Това попитаха бившите министри на финансите Теменужка Петкова от ГЕРБ и Асен Василев от ПП, както и Мартин Димитров от "Демократична България".

Според Асен Василев с възлагането на одитите и с посланията си в последните два месеца управляващите дават сигнал, че увеличението на пенсиите е причината за дисбаланса в публичните финанси. "Това, което правите, е артилерийска подготовка или да се вдигнат пенсионните осигуровки, или да се замразят пенсиите – друга причина за тези одити не виждам", коментира Василев.

Думите му категорично бяха отречени от Константин Проданов и от Стефан Белчев от "Прогресивна България", които обясниха, че новото управление няма намерение нито да вдига осигуровките, нито да замразява пенсиите.

По думите на Асен Василев, който показа няколко таблици пред комисията, няма проблем в това, че близо половината от парите за пенсии всяка година идват не от осигуровки, а от данъци, защото според него "ДДС се събира по-лесно от данъците върху труда" и в това няма нищо лошо.

Василев смята още, че минималната пенсия не трябва да пада под линията на бедност, защото хората, които "имат необходимия стаж и са си изпълнили ангажимента към държавата", трябва да получават на старини сума, която да им позволи поне да си покрият сметките за храна и лекарства, тоест да е поне равна на линията на бедност.

След 1 юли тази година минималната пенсия (347.51 евро) ще е с 43 евро по-ниска от линията на бедност (390.63 евро), но вноските, които са направили много от пенсионерите, взимащи минимална пенсия, далеч не достигат да получават дори нея и в този смисъл тя донякъде е форма и на социално подпомагане.

Горанов: Асен Василев разказва само половината от историята 

Разсъжденията на Асен Василев активираха Владислав Горанов от ГЕРБ, който и като министър, и сега е сред застъпниците на сдържаната бюджетна политика, при която текущи разходи не се финансират с дълг.

"Колкото повече се изказва г-н Василев, толкова повече виждам къде е проблемът. Всеки може да прави добро за другите, но само със собствените си пари. И аз съм за достойното съществуване на пенсионерите и за това минималната пенсия да е дори над линията на бедност. Но трябва да знаете, че г-н Василев ви разказва само половината от историята. Другата половина са приходоизточниците на пенсионната система, която е замислена да се финансира от осигурителни вноски. А ако идеята е гарантираният базов доход, за който говори г-н Василев, да минава през осигурителния модел, това означава всяка година осигурителната вноска да се променя съобразно новия размер на линията на бедност, което няма да се хареса на никого", каза Горанов.

Той призова присъстващия представител на синдикатите – Ася Гонева от КНСБ, да каже какъв трябва да е размерът на осигурителната вноска според разчетите на НОИ, за да се финансира сегашното ниво на пенсиите. Гонева каза, че числото е голямо, но не конкретизира. От отчетите на НОИ става ясно, че вноската трябва да е с 21 процентни пункта по-висока от сегашната.

"Не виждам център на фискално управление в момента. Притеснен съм, че и през октомври ще дойдете да ни представите бюджет с подобен дефицит (5.7%, б. р.). На нас проблемът ни е ясен. Ако на някого не му е ясен, нека изчака Сметната палата", обърна се Горанов към хората на Румен Радев.

Красимир Вълчев: Нужен е откровен разговор за социалната държава при сегашните данъци 

Бившият министър от ГЕРБ Красимир Вълчев добави, че това, от което имат нужда управляващите, не е одит, а анализ.

"Не е необходимо да губим времето на Сметната палата да прави бюджетни анализи. Да, имаме проблем с устойчивостта на бюджетната политика и е нужен откровен разговор с обществото – можем ли да бъдем социална държава със сегашното ниво на данъците и осигуровките. За последните 5 години социалните разходи са нараснали от 11.7% на 15.8% от БВП при запазване на нивото на данъчно-осигурителните приходи. Това е явен дисбаланс, като най-голям е ръстът при бюджетните програми за хората с увреждания – за ТЕЛК и личните асистенти. Не знам дали знаете, че личните асистенти вече са най-голямата професионална група в България. Много по-смислено беше да се направи одит по тази тема", заяви Вълчев.

"Тези одити ще бъдат отправна точка за цялостна дискусия. Не искам да се възприема, че единственият вариант системата да се балансира е социално-осигурителната тежест", отговори Константин Проданов от ПБ.

Още по темата

Кабинетът "Радев" превръща Сметната палата в политическо ГМО

30 юни 2026 12:05

Мартин Димитров от "Демократична България" предложи анализите да се възложат на Фискалния съвет, защото Сметната палата няма как да констатира нещо, различно от това, което вече е разкрила при годишните си одити. Вместо това той предложи Народното събрание по-рационално да подходи към дадената му квота от 5 одита годишно и да възложи на палатата одит на здравната каса по отношение на цените на лекарствата, заплащани от частните болници.

От Сметната палата казаха, че ще направят възложените одити, но помолиха депутатите да не определят вида на самите одити, за да се даде по-голяма гъвкавост.

От ДПС казаха, че ще подкрепят и трите решения на управляващите, но предложиха да се изследва не само законосъобразността на харчовете, но и ефективността им.

Цончо Ганев от "Възраждане" също заподозря, че се хаби ресурс на Сметната палата със съмнителна крайна цел. Той поиска гаранции, че "няма да се намаляват пенсиите", каквито му бяха дадени от "Прогресивна България".