"Честита новата 2070 г.!" С този своеобразен "поздрав" може да се похвали родната пенсионна система благодарение на изкривяванията, които политиците ѝ нанесоха през последните години. Те докараха ситуацията дотам, че някои проблемни показатели, които бяха заложени за 2070 г., са достигнати още към ден днешен. Най-сериозният от тях са "разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт (т. е. от икономиката)". Според плановете на НОИ въпросният дял трябваше да се качи от 8.5% през 2018 г. до 10.2% към 2070 г. Само че още към 2024 г. разходите на НОИ за пенсии вече са 10.8% от БВП (21.6 млрд. лв. разходи на НОИ за пенсии към 199.8 млрд. лв. БВП за 2024 г. според пролетната прогноза на Министерството на финансите, б. р.) – тоест достигнато е нивото за 2070 г.!

Числа като това трябва да са червена лампа за българските политици, които са записали в Националния план за възстановяване и устойчивост, че страната се стреми към крайната цел "Справедлива България". Само че няма нищо справедливо и социално в това да създаваш нови и нови рискове в пенсионната система и изобщо да не се интересуваш от момента, в който въпросните рискове ще започнат да гърмят.

Източник: Последният "Актюерски доклад" на НОИ, който е с актуалност 2019 г.

Без равносметка за първите 20

Изминаха повече от 20 години от 1 януари 2002 г., когато заработи съвременната пенсионна система на България и нейният вторият стълб (допълнителното задължително осигуряване в частен фонд с вноска от едва 5%, б. р.). И тъй като държавата очевидно не възнамерява да изготви анализ на ефективността на тристълбовия модел (държавна пенсия от НОИ, втора пенсия от задължителен частен фонд и по желание трета – от доброволен частен фонд, б. р.), равносметката трябва да си я направи сам всеки отделен гражданин.

Ясно е, че добрата пенсионна система има две цели, които трябва да са в баланс – адекватност на пенсиите и устойчивост на системата. Неадекватно високите пенсии могат да счупят системата, като я фалират, а неадекватно ниските – като взривят социалния мир – нещо, което всеки може да си представи, като проследи последните новини от Аржентина. За първите две десетилетия на реформата може да се каже, че отклонението отиваше във втората крайност – неадкватно ниски пенсии заради строгата фискална дисциплина. След пандемията от Covid 19 и началото на политическата криза започнаха да се трупат изкривявания в обратната посока – повишаване на адекватността на пенсиите, но без вземане на мерки за гарантиране устойчивостта на системата.

Бум на разходите за пенсии. Какво следва?

В последните три години над 2 милиона пенсионери у нас получиха немислим преди това ръст на плащанията си от НОИ. Въпреки че пенсиите и до ден днешен не осигуряват спокоен живот на около половината пенсионери у нас, те покриват значително повече нужди от плащанията през първото или второто десетилетие на реформата. Към 2010 г. например минималната пенсия беше 136 лв. Десет години по-късно (през 2020 г.) тя нарасна до едва 250 лв. През миналата година минимумът беше 523 лв., а от 1 юли тази година се предвижда да стигне 580 лв. – разликата в темповете е несравнима. Освен това до няколко месеца минималната пенсия ще надхвърли линията на бедност, която тази година е 526 лв., и практически ще извади от бедността възрастните хора, получаващи най-ниската пенсия за пълен осигурителен стаж.

След поредицата увеличения на пенсиите от 2021 г. насам през 2024 г. брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне 54.2% според анализи на НОИ. Това е ключов показател, който мери съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход за годината. Въпросното съотношение надхвърли 50% за пръв път през 2022 г., когато стана 51.9%. За сравнение, само три години по-рано – през 2019 г., средната пенсия беше едва 38.8% от средния осигурителен доход, като това е и най-неблагоприятното съотношение от 2013 г. насам. Ако се погледне нетният коефициент на заместване (пенсията, която е необлагаема, спрямо нетния трудов доход, без данъци и осигуровки), тази година съотношението трябва да достигне почти 70% – 69.8%, при положение че през 2019 г. то беше едва 50%.

Тоест данните за подобрение на доходите от пенсии са безспорни. Големият и тежък въпрос е обаче докога бюджетът ще може да си позволи да поддържа тази политика.

През 2024 г. НОИ ще похарчи за пенсии 21.6 млрд. лв. и още 2.5 млрд. лв. за социални помощи и обезщетения. От целия този разход, възлизащ на над 24 млрд. лв. (тоест по 2.7 млн. лв. на час), от осигуровки ще бъдат събрани само 12.7 млрд. лв. Централният бюджет ще трябва да доплати още около 11.5 млрд. лв., събрани от данъци, за да попълни недостига. Излиза, че само за четири години разходът за пенсии в абсолютна сума е нараснал двойно – от около 10 млрд. лв. на около 20 млрд. лв. годишно! Ако всичко това продължи, логичният въпрос е: "Какво следва?".

Социалната сфера (основно пенсиите) са най-голямото перо в бюджета на държавата и вече гълтат 35% от всички разходи. Източник: Министерство на финансите

Втората пенсия в повечето случаи не е пенсия

И ако първият стълб се огъва под тежестта на дефицитите, които създават политиците, то вторият се огъва заради поредицата от грешки, въплътени в сегашния му дизайн.

Към март 2024 г. натрупаните в частните фондове (втори и трети стълб) пари са над 24 млрд. лв. Сумата изглежда внушително, но не по-малко внушителен е фактът, че това са спестявания, натрупани за 20 години, а са достатъчни да покрият разходите за пенсии на НОИ само за една. Причините са до болка известни – ниската вноска от 5%, сивият сектор на пазара на труда, ниските доходи.

Източник: Комисия за финансов надзор

Фактът, че в този си вид вторият стълб няма как да изпълнява функциите си, вече се вижда, защото през есента на 2021 г. започна плащането на първите пенсии от него. Те бяха за жени, родени след 31.12.1959 г., а тази година същото ще се случи и за първите кохорти мъже.

След близо три години е видно, че за около 90% от пенсиониралите се втората пенсия не е пенсия, а добавка, която човек получава за срок от няколко месеца до 2-3 години. След това, по правилата на системата, той остава доживот без въпросната добавка и с намалена с около 10% пенсия от НОИ (25% към 2050 г.). В същото време трябва да се има предвид, че към днешна дата възрастните хора у нас получават пенсия средно около 15 години. По официална статистика на НОИ към 2022 г. за навършилите 65 години мъже очакванията са да имат още средно 13.5 години живот (и съответно да взимат пенсия за този период), а за жените – още 17.5 години. През 2070 г. обаче очакваната продължителност на живота на мъжете след навършване на 65 години ще е 21.3 години, а за жените – 24.6 години.

Към края на миналата година хората, получаващи плащания от втория стълб, са 20 656 души (от общо над 2 милиона пенсионери в първия стълб). От въпросните над 20 000 души обаче само 2632 са пенсионери, а 18 024 души (87%) са "лица с разсрочени плащания" именно защото няма как да се водят пенсионери хора, които взимат "пенсия" само няколко месеца. Преди няколко години държавата реши, че от втория стълб ще има най-общо три вида плащания – еднократна сума (за хората, чиито натрупвания са под три минимални пенсии, т. е. под 1740 лв. от юли 2024 г.), разсрочено плащане (за хората с над 1740 лв. по партидата, но чиито средства са недостатъчни за пожизнена пенсия) и пожизнена пенсия.

В изплатени суми статистиката също е еднозначна – към края на 2023 г. частните фондове за плащания са превели близо 5 млн. лв. за пенсии и близо 70 млн. лв. за разсрочено плащане. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229.54 лв. на месец, а средният размер на разсроченото плащане – 416.55 лв. Вижда се, че хората, които са в категорията с разсрочени плащания, искат да вземат парите си от пенсионния фонд възможно най-бързо и не гледат на него като на пенсионен доход.

Разбира се, първите кохорти пенсионери от втория стълб са и сред тези в най-неблагоприятна ситуация – започнали частното си осигуряване в първите години след банковата и финансовата криза, при много ниско ниво на осигуровките, на заплатите и огромен сив сектор на пазара на труда. Затова натрупванията от първото десетилетие на частното осигуряване са минимални.

През 2002 г. частните фондове стартираха с 1.8 милиона осигурени лица и 332 млн. лв. нетни активи към края на първата година. Десет години по-късно, тоест към края на 2012 г., осигурените лица вече бяха над 4 милиона души, а активите в системата – 5.7 млрд. лв. След още едно десетилетие – в края на 2023 г., осигурените вече са над 5 милиона, а активите на системата – над 23 млрд. лв.

Големият въпрос с доходността на спестяванията, разбира се, е основополагащ. По споровете доколко частните фондове успяват да съхранят, и евентуално, да умножат спестяванията на хората в дългосрочен план, трябва да се произнесат експертите и, разбира се, държавата. Иначе от данните на Комисията за финансов надзор (КФН) се вижда, че номиналната доходност (тоест без да се отчита инфлацията) за 2023 г. е била около 8% (в зависимост от това как се мери). През 2022 г. обаче е била -9%, а преди това отново е била положителна.

Източник: Комисия за финансов надзор (КФН)

Как изглежда всичко това в абсолютни суми? През 2023 г. постъпленията от осигурителни вноски във втория стълб (УПФ и ППФ), събрани от НАП и преведени в частните фондове, са 2.5 млрд. лв. Начислените такси и удръжки са 250 млн. лв. (0.25 млрд. лв.). В същото време увеличението на активите във втория стълб през годината е с 3.6 млрд. лв. Това означава, че реализираната от фондовете доходност в полза на хората като сума е около 1.1 млрд. лв.

През предходната година обаче нещата са в обратната посока. НАП е превела на втория стълб около 2.2 млрд. лв. Частните фондове са събрали такси и удръжки в размер на около 0.21 млрд. лв., но въпреки това парите във втория стълб в края на годината не само че не са се увеличили, но дори са намалели с около 0.27 млрд. лв. Това означава, че през 2022 г. хората, осигурени във втория стълб, са загубили крупната сума от около 2.5 млрд. лв.!

Що се отнася до таксите и удръжките, за над 20 години, откакто работи тристълбовата система, пенсионните дружества отчитат приходи по това перо от близо 2.4 млрд. лв. Излиза, че таксите възлизат на приблизително 10% от активите на фондовете на годишна база, което е солидна цена за администриране. И то при положение че държавата събира безплатно за фондовете вноските от осигурените и директно им ги превежда.

Кое е по-изгодно – две пенсии или една, но държавна?

Най-големият въпрос, на който повечето хора все още нямат отговор за себе си, е кое е по-изгодно – две пенсии (от НОИ и от частен фонд) или само една, но от държавата. С други думи, има ли изобщо смисъл от втория стълб в този му вид или държавната пенсия в българските условия няма алтернатива?

Интересно социологическо проучване, направено от Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание през февруари тази година, показа, че мнозинството от българите клонят към държавната пенсионна система, финансирана от бюджета с данъците на всички. Задължителният втори и доброволният трети стълб с индивидуални партиди в частни фондове на теория звучат добре на хората, но на практика те нито разчитат на тях, нито са готови при сегашните си доходи да отделят големи спестявания там.

Зад всичко това, разбира се, има много здрава логика, свързана с обстоятелството, че в момента е грубо нарушен основният принцип на пенсионната система – че трябва да има връзка между пенсионните права и приноса на осигуреното лице. И тъй като в момента тя е много хлабава, за много хора понастоящем държавната пенсия е доста по-изгодна от алтернатива, която би била базирана на реалния им принос.

Големият плюс (и същевременно минус) на държавната пенсия, която хората си харесват, е, че тя зависи от политическите решения. За да тушират социалното недоволство, политиците обикновено са склонни да вдигат пенсиите (докато има пари за това). Благодарение на това, както и в момента, стотици хиляди хора взимат пенсия, която надвишава (понякога значително) техния осигурителен принос. Така, ако човек е заложил на държавна пенсия, може да спечели (или загуби) от това по конюнктурни политически причини, които често нямат много общо с това как стои въпросът икономически.

Големият плюс (и минус) на частната пенсия е, че тя пък зависи предимно от икономическите реалности – получаваш толкова, колкото си внесъл, плюс доходността. Ако човек заложи на лични спестявания, управлявани пазарно, той няма да се ползва от привилегиите на политическия популизъм, но пък няма и да носи рисковете на политическите кризи.

В последните няколко години е видно, че спечелиха в мнозинството си тези, които заложиха на държавната пенсия. Но това едва ли винаги ще е така. Според прогнозите на НОИ, посочени в доклада до Европейската комисия за застаряването на населението ("Aging Report Bulgaria 2024"), през 2070 г. държавната пенсия ще осигурява едва 30% от получаваната преди пенсиониране заплата при 42% към 2022 г.

През 2015 г. държавата направи фундаментална промяна в системата, като позволи право на избор на осигурените – да продължат да се осигуряват в частните фондове или да преместят партидите си от втория стълб в НОИ. От тази иначе силно критикувана промяна изминаха около 8 години, но държавните власти така и не казват каква е равносметката. С уговорката, че статистиката по въпроса се съобщава така, че да не се съобщи (закодирана в годишните отчети на НАП, б. р.), грубите сметки показват, че прехвърлилите партидите си от частния (втори) в държавния първи стълб се равняват на 20-25% от новоотпуснатите лични пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода. Става дума за общо около 115 000 души за 8 години. Това не изглежда като масово бягство от втория стълб, но не е и дял, който следва да се пренебрегне.

Какво да се прави?

В смутните политически времена в момента всичко е несигурно. И въпреки това едно от сравнително сигурните неща е, че съществена и смислена пенсионна реформа не се задава на хоризонта. Последното редовно правителство бе заявило намерение в тази посока, но така и не смогна дори да постави темата. Възложен бе анализ, който по последни уверения ще е готов до 30 септември. Целта на анализа обаче не е да обсъжда реформиране на тристълбовия модел на пенсионното осигуряване, а да се предложат мерки, чрез които да се подобри финансовата независимост на пенсионната система от държавния бюджет и нейните показатели да бъдат дългосрочно предвидими.

Да се даде повече избор – това може да се окаже разковничето към евентуална бъдеща реформа, когато и да се случи тя. След десетилетие празни приказки хората например все още не могат да избират как да се инвестират парите им от частните фондове.

Системата чака да узрее моментът за въвеждането на т. нар. мултифондове, при които парите на младите ще се инвестират с по-висок риск (и шанс за по-висока доходност), а тези на по-възрастните – с по-нисък риск заради по-краткия оставащ хоризонт за инвестиции.

Христина Христова, бивш социален министър

"Не е решен въпросът за избора на хората – как да им се инвестират парите, когато има лична капиталова сметка на човека, дори във втория стълб. Така и не се реши въпросът с т. нар. мултифондове – да прецени човекът и да се договори с дружеството, което управлява неговия пенсионен фонд – дали парите му да бъдат в по-рискови инвестиции, дали в среднорискови или нискорискови, от които се очаква по-ниска доходност", коментира бившият социален министър Христина Христова.

Петър Ганев от "Института за пазарна икономика" смята, че трябва да се даде и друг вид избор – за характера на пенсионните инвестиции. "Трябва да даваме повече избор – защо спестяванията да са само в пенсионни фондове, а не и в други инструменти и защо хората да нямат пълния набор от възможности за изплащане на пенсионните спестявания", коментира Ганев.

Според проучването на Националния център за парламентарни изследвания сключването на пенсионна застраховка с цел повишаване на пенсиите се припознава от 9% от интервюираните. Участието в доброволен пенсионен фонд би било изход за под 7% от интервюираните. Има и граждани, които смятат покупката на имот също за вид пенсионна инвестиция.

Избор, за който засега малко се говори, е държавата да даде възможност на работника да има по-голям контрол върху осигурителния си доход не само в частния стълб, но и за държавната пенсия от НОИ (например като поеме 100% върху осигуровките срещу реципрочно увеличение на брутната заплата, както преди време предложи работодателската организация АИКБ). В момента работодателят плаща около 55% от пенсионната вноска и има много по-силна дума върху въпроса дали да осигурява работника върху реалните доходи (стига да са над минимума). Избягването на осигуряване, макар да е незаконно, е много трудно за контрол от властите и за доказване в съда. Затова, ако контролът върху размера на осигурителния доход отиде при работника, има шанс повече българи от сивия сектор да решат да се осигуряват върху по-големи суми от сегашните. Проучването на Националния център за парламентарни изследвания показва, че заетостта в сивия сектор не винаги е въпрос на личен избор. Над 81% от запитаните са отговорили, че ако можеха да избират свободно, те биха предпочели да се осигуряват на реалните си доходи. Групата от хора, която декларира, че не желае да се осигурява върху истинските си доходи при възможност, е около 11% според проучването.

То показва, че има пряка връзка между нарастването на възрастта на човек и желанието за увеличаване на пенсионната вноска. Мнозинството от хората, които смятат, че не трябва да се увеличава вноската, все още не са се пенсионирали. Докато тези, които са прекратили трудовата си дейност, мислят точно обратното, тъй като усещат, че пенсиите им са ниски и им позволяват единствено да покрият основните си нужди. На директния въпрос за повишаването на осигуровките българите обаче са сериозно разделени. 36% са "за", към 41% са "против", а всеки четвърти не може да прецени.

Според Петър Ганев в последно време се забелязва все по-голям натиск от осигурените лица да бъдат осигурявани на реалните си доходи и заплащането им да е на светло, защото осъзнават, че това е важно, когато искат да черпят осигурителни права.

Но каквото и да се прави, анализът на сегашната система 20 години след старта ѝ е крайно необходим, както подчертава Христина Христова. Другият неизбежен и сериозен политически въпрос е за връщането към основния принцип – за връзката на пенсиите с осигурителния принос. "794 000 души през 2023 г. са получили доплащане от държавата, за да получат минимална пенсия. Това е колосална сума и е в основата на усещането на хората за несправедливост", обобщава Христина Христова.