Някъде дълбоко из дебрите на българския Наказателен кодекс е скрит един законов текст, който би трябвало да се използва за борба с хулиганите по пътя. С всички онези, които карат рисково, не спазват правилата и предизвикват произшествия. С участващите в незаконни гонки. Изобщо с този текст трябваше да се гарантира повече безопасност по пътищата.

Тази поправка бе приета през 2016 г. И ако от тогава до сега у нас хората нямат усещането, че улиците са станали по-безопасни, а хулиганите са били обуздани, то е защото реалността е точно такава. По правило подобни мерки сработват доста трудно, а когато у институциите няма и особена воля да ги прилагат, ситуацията съвсем не се променя.

Все пак и прокуратурата, и МВР имат дела срещу пътните хулигани. Лошото е, че те са доста трудно откриваеми. Mediapool зададе въпроси на двете институции колко такива престъпления са разследвали. Оказа се, че не е лесно да се получи отговор.

Няма данни, няма и присъди

От администрацията на главния прокурор отговориха, че такива данни не се събират. Това е доста странно на фона на множеството декларации, че пътната безопасност е един от приоритетите на държавното обвинение. Реалността обаче е различна.

Според отговора на прокуратурата се води само обща статистика за престъплението хулиганство. И понеже пътното хулиганство е описано в алинея от общия текст, криминализиращ деянието, разбивка само за шофьорите не се прави.

"Не е извършван анализ на съдебната практика по прилагането на чл. 325, ал. 3, поради което информация относно ефективността на тази разпоредба не е налична", казаха още от прокуратурата.

Казано по-просто – имаме разпоредба, която криминализира уж обществено значимо престъпление, но никой не си е направил труда да провери ефективен ли е този текст.

В МВР все пак има някакви данни. От там заявиха за Mediapool, че за изминалите осем години са работили по 896 престъпления пътно хулигантство. Като се има предвид, че всяка година у нас се извършват над 1000 транспортни престъпления и стотици хиляди нарушения на правилата за движение, броят на делата за пътно хулиганство е пренебрежимо малък.

Единственият начин да се разбере точният брой на водените дела е да се пита всяка районна прокуратура в страната. Те са над 100. Показателни са данните на най-голямата районна прокуратура – софийската. През 2022 г. там са водени 43 разследвания по този текст от Наказателния кодекс. През 2023 г. делата са 64, а до септември 2024 г. – 28. Още по-красноречива е статистиката за присъдите. През 2022 г. има седем присъди като само една от тях е ефективна. Година по-късно са постановени три наказания – две глоби и една условна присъда. Към септември тази година присъди няма.

Сходна е ситуацията и в друга голяма районна прокуратура – тази във Варна. От 2016 г. досега там са водени 97 разследвания по този текст. Осъдени са едва 16 души, от които ефективно – двама. Две дела са висящи и към момента. Отново преобладават леките наказания – най-често глоба, както и отнемане на книжката.

"Прокурорите при районна прокуратура-Варна са длъжни да прилагат закона в действащата му редакция към момента на извършване на престъплението бeз да дават оценки за ефективността на закона и без да зависят от статистиката", заявиха от районното обвинение на Варна.

Като по-сериозен проблем пътното хулиганство се възприема от районната прокуратура в Пловдив, сочат данните. Тамошните прокурори са успели да постигнат цели 10 ефективни присъди, което не е малко, особено сравнено с останалите големи градове. Общо районната прокуратура в Пловдив е водила 145 такива дела. Осъдените по тях са 101. Тук най-често налаганото наказание е отнемане на книжката.

"На базата на изнесената статистика Районна прокуратура – Пловдив не може да направи преценка ефективна ли е разпоредбата на чл. 325 ал.3 от НК в борбата с нарушения като т.нар. гонки и други прояви на пътно хулиганство, тъй като данните касаят само един орган на съдебната власт, което не е достатъчно за цялостен анализ на ефективността на разпоредбата", заявиха от там за Mediapool.

Що е то пътно хулиганство и има ли почва у нас?

Според тълкуването на МВР за пътно хулигантство може да се смята всяко рисково шофиране. Тъй като законът говори за "непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред", от полицията твърдят, че един шофьор може да хулиганства, ако "непристойните действия се изразяват в публичната демонстрация на абсолютно необосновано, ирационално, неуважително и опасно отношение към гражданите".

"Нормата на чл. 325, ал. 3 от НК дава възможност да се търси наказателна отговорност при различна форма на изпълнителното деяние – например при т.нар. дрифтове, управление на МПС с превишена скорост и публикуването на тези факти в социалните мрежи, нерегламентирани състезания (гонки) и всякакви други нарушения по начин, изразяващ неуважение към обществото и социалните норми", казват от силовото ведомство.

Т.е., за да се стигне изобщо до наказателно дело, не е достатъчно един водач просто да шофира с превишена скорост. Задължително е да има някаква по-силна демонстрация на неспазване на правилата.

Всичко това е правна теория. А съдебната практиката сочи, че такива дела наистина са за по-крайни прояви и не толкова често са свързани с гонки или се "ярка демонстрация" на неспазване на правилата. И тук, както и при прокурорските дела, отделна статистика няма. Иначе казано, ако човек иска да установи колко са осъдените за такива престъпления, трябва да пита поотделно всеки районен съд, които също са над сто.

Един пример с дело на районния съд в Казанлък. През 2020 г. мъж е осъден, защото преследвал и блъскал с колата си друг автомобил. Присъдата е условна. Това също не е изненадващо, защото Наказателният кодекс не смята престъплението за тежко, а и когато нарушителят е с чисто минално, условното осъждане е почти сигурно. Това дава възможност и за замяна на наказанието с глоба или т.нар. освобождаване от наказателна отговорност.

Друг пример с дело на районния съд в Дупница. Извършителят е осъден заради "пътно хулиганство", което се изразява в съпротива на срещу полицейска проверка. Това обаче не е просто бягство – служителят на МВР е бил влачен с колата на беглеца. Присъдата е пробация.

Класически случай на пътно хулиганство може да се открие в архива на районния съд във Варна. През 2020 г. мъж е осъден след като преследва и блъска чужда кола. Конфликтът започва след като подсъдимият се ядосва от маневра, направена от шофьора пред него. Той го настига, засича го, започва да го псува и иска да слезе от колата си, "за да се разберат". На няколко пъти другият шофьор потегля, за да избегне разправията. Другият обаче го догонва и продължава със заканите. В крайна сметка удря колата му след като е спряла, за да пропусне пешеходци на пътека. След сблъсъка му казва: "Сега вече трябва да слезеш, тъй като има пътно – транспортно произшествие". Този човек е осъден на 3 хил. лв. глоба и му е отнета книжката за година и половина.

А когато не искат да разследват?

Един от големите въпроси е може ли прокуратурата да разследва хора, които се хвалят с рисково каране в социалните мрежи. Особено ако минават за инфлуенсъри, все пак техните видеа се гледат от десетки, ако не и стотици хиляди.

Ако се приеме за вярна формулировката на МВР за пътно хулиганство, отговорът би следвало да е положителен. Но реалността често се разминава с правната теория. Ярка демонстрация за това е един случай от София. През февруари в социалните мрежи се появява видео на Катрин Йорданов, известна като Мис Силикон. На него се вижда как младата дама шофира с превишена скорост, държи куче в скута си и едновременно с това се снима с телефона. В един момент се вижда и че пуска волана.

Заради тази проява от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи подават сигнал до прокуратурата. Отговорът – отказ да се образува дело. В постановлението, с което се прекратява производството, няма никакви аргументи. Документът съдържа буквално три абзаца текст, два от които са преразказ на известни факти – как видеото е било качено в социалните мрежи и какво се вижда на записа. Полицейската проверка не е "установила видеозаписи от района", посочва прокурорът. Остава загадка какви други видеозаписи са нужни след като самият повод за цялата проверка е видеозапис. Отговор няма, а според постановлението не са "налице факти за осъществено изпълнително деяние", т.е. за престъпление и затова "не се налага намесата на прокуратурата".

"Неслучайно има такъв текст в НК. Идеята е да се противодейства на гонките, но това важи и за хора, които демонстративно нарушават правилата. Когато качваш такива клипчета в социалните мрежи, това е грубо нарушение на нормите, което е хулиганство", коментира пред Mediapool Владимир Тодоров от асоциацията.

И какво като имаме текст в закона?

Просто имаме текст в закона. Анализът на данните сочи, че нито държавата се е втурнала да гони пътните хулигани, нито пък те са се уплашили особено. Тази норма, приета преди осем години, се използва сравнително рядко. А още по-рядко по нея се постановяват ефективни присъди.