След години на мизерия и разруха 18 психиатрични болници, клиники и центрове най-после ще бъдат обновени за 30 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Най големият проект от модернизацията на психиатричната помощ е този за пребазирането на психиатричната болница в Курило "Свети Иван Рилски" в София. Той е емблематичен за процеса по т.нар. деинституционализация на психиатричната помощ, защото в основата му е концепцията, че услугите за психично болните трябва да бъдат най-после извадени от затънтени горски и манастирски терени и базирани в общността, в градски условия. И макар че в психиатричната общност има консенсус, че тази посока е правилна, има и критични гласове относно реализацията.

Болницата в Курило се мести в стара сграда на Транспортна болница в София

Психиатричната болница "Свети Иван Рилски" предстои да бъде преместена в стара сграда на столичната Транспортна болница, която ще бъде ремонтирана. Новият дом на психиатричната болница се намира в промишлена зона в близост до надлез "Надежда" и ТЕЦ София.

В съседство до терена се намират JYSK-Средец и италианският супермаркет "Виа Тракия". На 5 минути пеша е най-близката спирка на градския транспорт "Котлостроене" АД, където спират автобуси с номера 309 и 79. Непосредствено до болничната сграда е база на "Фьосталпине Рейлуей Системс България".

На картата: Сградата, която ще бъде ремонтирана за нуждите на психиатричната болница е оградена в червено. В зелено е най-близката спирка на градския транспорт.

Към обществената поръчка за пребазирането на болницата имаше повишен интерес и в нея се включиха 7 участници. Тя беше спечелена от кърджалийската фирма на бизнесмена Фахри Идриз "Меаца" ЕООД, която е с най изгодни ценови предложения в общо 9 от 18 обекта от модернизацията на психиатричната помощ. Офертата на "Меаца" за ремонта в София е 4 604 109 лв. при прогнозна стойност на поръчката 4 618 110 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на обекта след сключването на договор е 9 месеца.

Държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски" е създадена през 1949 г. на територията на Куриловския манастир. Тя е третата по брой легла психиатрична болница в България. Изградена е на павилионен принцип и материалната база е остаряла. Директорката на болницата д-р Цветеслава Гълъбова от дълго време се бори за преместването ѝ, като осигуряването на сградата на Транспортна болница до голяма степен е плод на нейни лични усилия през годините в комуникация с централната и местната власт. Поставените от Mediapool въпроси за пребазирането на болницата Министерството на здравеопазването препрати за отговор на самата болница.

Лидия Чорбанова: Преместването носи ползи и за пациентите, и за персонала

"Борбата за релокиране на болницата датира от 2010 г.", разказа пред Mediapool зам.-директорът на болницата Лидия Чорбанова. След като държавата не се ангажира с осигуряването на терен и изграждането на изцяло нова сграда, се стига до варианта за реконструкция на вече съществуваща.

"Сегашната централна сграда в Курило е била конюшна и печатница на германците по време на Втората световна война. На едно отделение с над 30 души има един санитарен блок с 2-3 тоалетни и 2-3 душа и няма възможност това разположение да се промени. Така са обособени помещенията, че няма директно наблюдение на пациентите. Персоналът почива в гардеробните и той също е поставен в брутални условия. Останалите сгради са бивши складови помещения и въпреки че са симпатично обособени с по 2-3 легла, това е далеч от модерната здравна грижа, която можем да предоставяме", заяви Чорбанова.

Освен лошите материални условия, друга ключова причина ръководството на психиатрията да се бори години наред за преместването е, че тя е изключително отдалечена от други лечебни заведения и това силно възпрепятства достъпа на психичноболните до друг вид здравни грижи. Същевременно много от тях имат съпътстващи заболявания.

Достъпът на близките за свиждания също е затруднен.Отдалечеността е проблем и за намирането на персонал за лечебното заведение.

Чорбанова обясни, че в болницата се лекуват около 130 души и винаги е пълна, като лечебното заведение поема пациенти с най-тежката патология в страната.

Една част от пациентите, които нямат близки, са буквално оставени да живеят там. Същевременно има и много хора, които напускат лечебното заведение в добро състояние след проведеното лечение, но впоследствие връзката с тях се губи поради голямата отдалеченост. "Тези хора имат необходимост от последващо наблюдение, но те трудно биха се върнали обратно до Курило и част от тях биват привеждани обратно в остро състояние. Премествайки болницата в София ще има постоянно наблюдение и диспансерна грижа. Предвидено е към болницата да има и дневен център, където ще имат всекидневно наблюдение", обясни Чорбанова.

Тя коментира, че създаването на такъв модерен вид болница е част от стратегията за психиатрична грижа, която в редица доклади на Съвета на Европа ни задължават да въведем, като сравняват настоящата психиатрична помощ с инквизиция.

Чорбанова коментира, че старата сграда на Транспортна болница ще бъде обновена и е в състояние да осигури модерна психиатрична грижа за психичноболните: "Старата сграда на Транспортна болница ще бъде изцяло ремонтирана и пригодена за модерно лечебно заведение – подходящо и за пациентите, и за медицинските специалисти. Обновената сграда ще отговаря на най-съвремнните световни стандарти за психиатрични стационари и ще притежава всички удобства, които да гарантират спазването на правата на хората в криза, като ще сведе до минимум травматичните аспекти на хоспитализацията", посочи тя.

На снимката: Илюстрация на фасадата на сградата след ремонтните дейности.

"В новата болница няма да има решетки и ще има здрави специални стъкла и климатизация, така както са предписали докладите на Съвета на Европа", посочи още Чорбанова.

На снимката: Фасадата на сградата сега.

Новото местоположение е на комуникативно място, достъпно за сравнително кратко време с градски транспорт от всички части на града. "Пациентите ще имат възможност за почти ежедневна среща с близки и подкрепяща среда и няма да преживяват травмата на изолацията", посочи Чорбанова.

По думите ѝ новата локация на болницата ще позволи тя да се превърне в най-доброто място за краткосрочно и интензивно лечение на хора с тежка психична болест, намиращи се в психотична или афективна криза. "Ще има отделения за интензивно лечение и дневен център за психосоциална рехабилитация, който ще предлага дневни програми за хора в общността и ще създаде смислена приемственост на психичноздравната грижа", заяви тя.

Също така локацията предполага по-бърз достъп до спешна медицинска помощ, ако такава се налага; а също и до по-бърз и качествен достъп до психосоциални услуги в общността, с които екипът на болницата отдавна работи в колаборация.

"И не на последно място излизайки от кв. Курило на Нови Искър се дестигматизира стационарната психиатрична грижа и нейният "наказателен" аспект. Ще отпадне необходимостта да се казва: "абе ти си за Курило" или "ако се държиш така ще те затворят в Курило" и т.н.", каза още Чорбанова.

Д-р Владимир Сотиров, психиатър: Нищо за хората без хората

Психиатърът д-р Владимир Сотиров също е за преместването на болницата в градска среда, но смята, че е трябвало да има по-сериозна дискусия и обсъждане за начина и стандартите, по които това да се случи.

"Пропускаме възможност да накараме държавата да утвърди стандарти за физическата среда, на които да отговарят психиатричните болници и тези, които не отговарят на тях, постепенно във времето да бъдат преместени или ремонтирани", коментира той пред Mediapool.

Д-р Сотиров е на мнение, че болницата в Курило е трябвало отдавна да бъде пребазирана, така че да е близо до университетски центрове и медицински грижи за пациентите със съпътстващи заболявания, които изискват по-комплексно медицинско обслужване. Според него е много по-добре болницата да е в рамките на града и още по-добре е тя да бъде в рамките на многопрофилна болница, както е Клиниката по психиатрия в Александровска болница.

"Аз подкрепям Цветеслава Гълъбова в това ѝ усилие да премести болницата и да намери подходяща сграда или да намери нова сграда, което не знам дали ще е кой знае колко по-скъпо отколкото да се изтърбуши старата и да се направи основна реконструкция. Но нека този процес да се случва публично и с обществено обсъждане. Къде е архитектурният проект, за да го коментираме – ние гражданите и тези, които ще работят и ще се лекуват в тази сграда. Нали има един основен принцип: нищо за хората без хората", посочи д-р Сотиров. Според него не е било невъзможно да се намери терен за нова сграда след като са се построили толкова нови центрове от семеен тип за децата от закритите домове.

Неговите основни крититики са насочени към това, че старата сграда е непригодена към съвременните тенденции за психиатрична грижа, няма двор за дейности на открито и самото място е със замърсен въздух. "Това е стара сграда, тя не е проектирана според съвременните тенденции как трябва да изглежда една добра стационарна психиатрична грижа. Ние пропуснахме възможността да отворим този разговор и да въведем стандарти за това. Можеше да се проучи световният опит и добрите практики заедно с лекари и архитекти и да се създадат стандарти за средата, в която ще пребивават, ще бъдат лекувани и ще живеят психиатричните пациенти. Ние трябва да видим как ще изглежда тази болница след като приключи проектът и как това ще обслужи терапевтичната задача", посочи д-р Сотиров.

По думите му това включва детайли като това какви да са прозорците и как да се отварят, за да се осигури безопасността на пациентите и същевременно да влиза въздух; какви ще са местата за съхранение на личен багаж на пациентите, така че да са в безопасност и чужди хора да не им го взимат и ровят в него; какви да са включително столовете в стаите: "Едно е да имаш лек стол или маса, които можеш да обърнеш в пристъп на раздразнение и да нараниш някой друг докато санитарите дойдат да те обезопасят. Друго е да се сложат дизайнерски столове подсилени с тежести, които са гладки и трудни за хващане". Друг ключов въпрос е ще има ли пространства за групови дневни активности или терапевтични занимания и как ще се прекрои вътрешното пространство.

"Как ще изглеждат стаите за интензивно лечение, ще има ли мека стая, какви материали ще се вложат, за да не се запали пак и някой да изгори, както стана в Ловеч. Ако ще се извършва физическа имобилизация, тя къде ще се извършва: в леглата, където спят пациентите или ще има отделна стая за интензивно лечение единствено, в която ще могат да бъдат имобилизирани пациентите", коментира още той.

На последно място той слага проблема с мръсния въздух в индустриалната зона, но с уточнението, че той е общовалиден за голяма част от града и в съседство на Ломско шосе също живеят хора.

"Но ние имаме нужда от такъв разговор, за да се намерят технически решения", казва Сотиров. Пребазирането на болницата е разписано с едно изречение в Стратегията за психично здраве, която е минала през обществено обсъждане преди години, но това е твърде общо и детайли не са обсъждани.

"Ако се направи сега болницата на това място и се окаже, че тя е негодна, това ще е за следващия половин век. В този смисъл трябва да мислим стратегически. Нека това е повод да започнем да говорим за стандарти на физическата среда", коментира д-р Сотиров.

Проф. Христо Хинков: Психиатрията не трябва да е изолирана от останалата медицина

"Този проект е с давност от доста години и директорката на болницата в Нови Искър Цветеслава Гълъбова направи през годините чудеса от храброст, за да успее да намери място в София и да се прехвърли тази болница в столицата. Смисълът на това е, че се спазва един от основните принципи на деинституционализацията – приравняването на психиатрията с останалите медицински дисциплини", казва психиатърът и бивш здравен министър доц. Христо Хинков пред Mediapool. По времето докато беше министър беше извършен анализ и оценка на потребностите от психично-здравни услуги в България, изготвен от екип на Националния център по обществено здраве и анализи. И въз основа на него бе подготвена поръчката за модернизация на психиатричните болници.

Хинков припомня, че през Средновековието психичноболните са били смятани за обсебени от духове и въобще за всичко друго, но не и за болни хора. И поради това психиатрията исторически възниква от друга основа спрямо традиционната медицина. Чак в края на 19-ти век с напредването на естетствените науки започват да се очертават границите на модерната психиатрия като медицинска дисциплина.

"Психиатричната институция в миналото е създавана извън градовете и тя териоториално и ресурсно е била отдалечена извън възможностите за медицинско обслужване. Един от най-големите аргументи болницата в Курило да бъде преместена в границита на София е точно това, услугата да е базирана в града, в близост и до друг вид медицинско обслужване", коментира проф. Хинков.

"Аз съм работил в Курило, бил съм на дежурства там през нощта, събота и неделя. Веднъж приеха един болен с канюла, която се запуши и мой колега трябваше да смуче с уста и плюе секретите от канюлата, за да спаси живота на пациента. Липсата на медицинско обслужване в близост до психиатричните клиники е изключително голям проблем. Защото обикновено психичноболните имат и съпътстващи заболявания и то не малко. Така че преместването на Курило в София е един много добър акт, който приветствам", разказа проф. Хинков. Той припомни, че преди години психиатричната болница в Паталейница в Пазарджишко е била закрита и е преместена на територията на Пазарджик. "И в момента психиатричната болница в Пазарджик функционира много добре, в непосредствена близост до многопрофилната болница в града", посочва той.

Относно това можело ли е се намери нова сграда за болницата в Курило, Хинков казва: "Ако започнем да мислим дали е имало възможности за строеж на нова сграда, сигурно е имало… Но нека се концентрираме върху това кое е реално, какво е намерено и може да се направи. Има пари, има възможност, мястото е добро. В рамките на София е. Има комуникация. И всичко това е в името на болните".

"Ще направя аналогия с детската болница и това каква сага се развихри около старата сграда в двора на Александровска болница, която се оказа непригодна, пък можеше да бъде пригодена, пък незнам какво… В крайна сметка, като теглиш чертата, виждаш, че времето е загубено в спорове и ние в момента продължаваме да се чудим ще имаме ли детска болница, защото междувременно частната болница "Мама и аз" ще я построят за нула време, стига да има разрешение от МЗ. А МЗ няма основание да им откаже при сегашните правила", казва Хинков.

Той казва, че не трябва да се търси "под вола теле" преместването да не се случи. И добавя, че за да има истинска деинституционализация психиатриите освен да имат нови сгради и да са в градовете, трябва да започнат да функционират по правилата на останалите медицински специалности.

"Още не може да бъде прието от много хора, включителено от наши колеги, че психиатрията е част от медицината, а не нещо отделно", казва Хинков. Той посочва, че има голямо нежелание от страна на една част от психиатричната гилдия да не се случват никакви реформи. Дава пример с отпора срещу клиничните пътеки в психиатрията, каквито бяха разработени по времето докато беше министър, но така и не са въведени. "С моите колеги и съмишленици срещаме дива съпротива срещу това", казва Хинков и допълва, че неофициално аргументите срещу клиничните пътеки в психиатрията са, че негови колеги не желаят да бъдат проверявани и контролирани.

Още по темата

Отпор срещу клиничните пътеки и липса на пари пречат за промени в психиатрията

7 февруари 2024 14:50

Той допълва, че освен чрез клиничните пътеки, идеята за деинституционализацията и вкарването на услугата в общността може да се осъществи чрез разширяване ролята на бившите диспансери, сегашните центрове за психично здраве.

В момента има 12 и като министър Хинков настояваше по ПВУ да се финансират още 12, за да има равномерно разпределение на услугите от този вид в страната. Тази идея обаче не се възприе. "Центровете за психично здраве трябва да поемат голяма част от психично болните и да включват както извънболнична помощ, така и интензивно отделение и резидентна грижа", обяснява Хинков.

"Една психоза може да се овладее със съвременното лечение за 10-15 дни. Така пациентите се предпазват от институционализъм: от това да влязат и да не могат да излязат. Като влезете в някоя класическа психиатрия, ще видите че във всяка от тях има хора, които са резидентни там, те са свикнали да си живеят там и са загубили голяма част от своята социална функция, от човешкото си съществуване. Превърнали са се в едни сурогати на човешкото съществуване, защото са зависими изцяло от институцията и от грижата за тях: да получават някакъв вид храна, дрехи, хигиена с лошо качество. Ето това е липсата на хуманизъм. А отношението към тези хора, че те трябва да са там, че не трябва никой да ни се бърка какво правим ние с тях, ето това вече е криптофашизъм. Това е отношение към тези хора като към втора ръка човешки същества", казва Хинков.

От дългогодишния си опит той е стигнал до извода, че е много трудно да се постигне някаква стратегическа цел и времето за постигането ѝ много рядко е достатъчно: "Много често се абортира тази дейност и се започва нещо ново. Идват нови хора, те имат нови идеи и всичко се върти. И аз се чудя как България постепенно се придвижва в цивилизования свят и ми се струва, че по някои показатели дори отпадаме от този цивилизован свят".