Сред милиардите по Плана за възстановяване и устойчивост се крие и една малка инвестиция за българското образование на стойност от 70 млн. лв. (63.1 млн. лв. по ПВУ и 6.9 млн. лв. държавно съфинансиране). Тя е за изграждането на 21 младежки центъра в страната и наемането на служители. Центровете трябва активно да се ангажират с младите хора на възраст между 15 и 29 години.

Идеята е да подкрепят формирането, развитието и реализацията на младежите, да им помагат да изграждат ключови дигитални и езикови умения, меки умения като презентиране и комуникация и да ги насърчават към гражданска активност и заемане на обществени позиции.

Това не звучи никак лесно на фона на тревожните тенденции за проблемите на младите българи. Те се измъчват от страхове и тревоги, имат нужда от помощ, но не знаят къде да я потърсят, да споделят за зависимост към алкохол, пушене и хазарт, а броят на младежите с дългове се увеличава. Прекарват все повече време пред екраните, а по данни на Евростат 13.5% от младежите до 29 години нито работят, нито учат.

По план те трябва да са готови до края на март 2025 г. и да функционират успешно към май 2026 г. Към октомври 2024 г. има голямо забавяне с проекта, а сред младежките организации има голямо безпокойство, че на младежките центрове се гледа само като на нови сгради, а не като на важна дългосрочна инвестиция с хоризонт и визия.

Основно строителство

"На младежките центрове се гледа като инфраструктурен проект, а не като на дългосрочна перспектива за личностното развитие на младите хора. А то е 50/50. Има мерки, насочени към работата с младежи – назначаване на персонал, умения подбор и подготовка, за да може да се справим с предизвикателствата, с които младите хора се срещат. Те не могат да припознаят място, което да нарекат свое и да знаят, че там могат да отидат по всяко време и да правят смислени неща", каза пред Mediapool координаторът на младежкия център в София Диляна Вучкова.

"Това не е само един проект. Трябва да има визия, а тя липсва. Въпросът е всички младежки центрове да влязат в законова рамка, да има централизиран механизъм и да се управляват успешно и след края на проекта по ПВУ", заяви пред Mediapool председателят на най-голямата платформа за младежи в страната – Национален младежки форум (НМФ) Атанас Радев.

Към момента в България има 8 работещи младежки центъра – в Стара Загора, Добрич, Пловдив, Враца, Бургас, Перник, Монтана, Габрово. Те са изградени по национална програма с европейско финансиране и са обединени под шапката на Националната мрежа на младежките центрове.

Те се опитват да популяризират значението и приноса на младежката работа и политика, занимават се със свободното време на младия човек и го насърчават да бъде обществено активен.

По думите на Атанас Радев младите хора в България нямат пространства, където да бъдат инициативни, да доброволстват, да обсъждате важни теми и да градят споделени ценности.

Според него младежките центрове ще изпълнят със съдържание младежките политики, а за съжаление проектът се неглижира и това допълва системната липса на работа с младите хора в стрната.

Какво действително се случва  

В рамките на проекта трябва да се изгради един Национален фокусен център и регионални такива в страната (10 в областни градове и 10 в други градове). На този етап има 18 договора за изграждане на младежки центрове. Девет от тях са в областни градове: Благоевград, Варна, Кърджали, Кюстендил, Разград, Русе, Смолян, Търговище и в София.

Младежки центрове ще има още в Асеновград, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Петрич, Пещера, Поморие, Сандански и Свищов.

В отговор на въпроси на Mediapool от Министерството на образованието и науката посочват, че предстои сключване на още един договор за изграждане на такъв център, след като в началото на септември служебното правителство одобри допълнително национално финансиране от 2.5 млн. лв.

За центровете в необластни градове от МОН посочват, че за един е сключен договор за проектиране, след което ще бъде обявена процедура за избор на изпълнител за строителство. Четири от тях са на ниво избор на изпълнител и предстои сключване на договор. Само за един вече има избран строител.

За два младежки центъра предстои обявяване на обществени поръчки през октомври, а при друг са установени трудности, тъй като планираните средства за строителство са се оказали недостатъчни.

"До общините (крайните получатели на средствата), при които е установено забавяне в изпълнението на дейностите, са изпратени писма с молба за ускоряване на изпълнението на тази дейност", поясняват от МОН.

Според образователното министерство основните причини за забавянето на проекта са предимно свързани с прекратяване на обявени процедури за възлагане по различни причини – липса на оферти, несъответствия в подадените от кандидатите оферти, покачване на цените.

С подобни проблеми се сблъсква и Младежкият център в София. Столицата е първата община, одобрена за изграждане на младежки център, и още през септември 2023 г. е сключен договор за финансирането на проекта, разказва пред Mediapool координаторът на проекта Диляна Вучкова.

По думите ѝ смяната на властта в София е забавила процесите, а други са спрени. Според нея ако срокът не се промени скоро и не се удължи от март 2025 г. до юли 2026 г., когато е краят на проекта, има реална опасност центърът в София да не се реализира. Диляна Вучкова казва, че забавянето не е само в София, а е повсеместно.

Атанас Радев отбелязва, че отношението и към вече съществуващите младежки центрове е подобно.

По думите му е необходима ресорна институция, която да се грижи и за младите, и за младежките центрове, а начинът е чрез упорита съвместна работа между образователното министерство, Министерството на младежта и спорта и младежките организации.

Кой ще работи с младежите

Чрез проекта за младежките центрове трябва да се създадат поне 155 работни места в самите центрове (по 10 във всеки голям център, по 4 работни в по-малките и 15 в националния фокусен център).

Освен това целта е да се осигури включването на поне 19 500 ученици и младежи в дейностите на центровете – минимум по 1200 в големите центрове, минимум по 450 в малките и поне 3000 в националния. Поне 20% от участващите в тези дейности трябва да са ученици и младежи от уязвими групи, вкл. роми.

Към края на септември 2024 г. са назначени 53 нови служители към 7 от младежките центрове, посочват от МОН за Mediapool. Toва включва младежки работници, образователни медиатори, социални работници, психолози и други. В други два центъра са започнали процедури по подбор на служители, а на 17 октомври процедура за кандидатстване обяви и столичният младежки център.

Основният проблем – Националният фокусен център

Националният фокусен център ще има основна роля като методическо, информационно и обучително звено, което да бъде координационен орган за вече съществуващите и бъдещите младежки центрове. Ще осигурява база в столицата за провеждане на обучения на младежки работници.

Той обаче се оказва един от проблемите и притеснение за експертите. Според председателя на НМФ националният център ще има ключова роля за бъдещето на младежките центрове, но проблемът е, че нищо ен се прави за създаването му, а и липсва всякаква информация за това.

По думите му идеята за мястото на фокусния център се е променяла няколко пъти, а образователното министерство отказва срещи по тази тема от февруари насам.

Подобно мнение изразява и координаторът на младежкия център в София Диляна Вучкова. Според нея забавянето е проблем и че няма конкретна концепция какво точно ще представлява този център.

"Нас ни вълнува дали той ще работи с млади хора, защото София е много голям град и дори да искаме, само един център не може да обхване всички младежи", казва тя.

Бюджетът за националния фокусен център е намален двойно – първоначално предвидената за изграждането му сума е 7 млн. лв, но след това става 3.5 млн. лв.

Пред Mediapool от МОН посочиха, че Центърът за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства (ЦОИДУЕМ) ще създаде Национален фокусен център, като ще акцентира върху повишаване на капацитета на младежките центрове в страната, създадени по ПВУ.

В началото на октомври бе открита процедурата за създаване на фокусния център, а от МОН съобщиха, че стартирането на дейностите ще е в началото на 2025 г. и е съобразено с техническото време за подаване на проекта и неговото оценяване. Конкурсите зо служители ще бъдат обявени след подписването на договор за строителство, което ще бъде в началото на 2025 г.

Надеждата е с младежките центрове ведомствата най-сетне да осъзнаят значението на младите хора като ключов човешки ресурс и да се обръща повече внимание на нуждите и ролята на младите хора в страната.