Още преди пандемията от Covid-19 около 84 млн. души в Европейския съюз се бореха с психични разстройства – приблизително всеки шести. Пандемията, последвалата руска агресия срещу Украйна, рецесията и ръстът в цените на храните и енергията допълнително влошават положението, като особено уязвими са децата и младите хора.

Проучване на Евробарометър от миналата година установи, че почти половината от населението на ЕС — 46% — е имало емоционални или психосоциални проблеми, като депресия и тревожност, през последната година. Затова някои експерти вече говорят за пандемия от психични разтройства. Проучването на Евробарометър хвърля светлина и върху ключови фактори, възприемани като решаващи за доброто психично здраве.

Финансовата сигурност се очертава като сериозен проблем за 53% от анкетираните в ЕС, като за България този дял е близо 60%. Между 11 и 27% от психичните разстройства се дължат на лоши условия на труд. Несигурната работа, голямото работно натоварване, токсичната работна атмосфера и др. допринасят значително за стреса и неудовлетворението на служителите.

Същевременно грижата за психичното здраве почти навсякъде в Европа изпитва дефицити, за преодоляването на които държавите трябва да работят.

В Испания проблем са дългите списъци на чакащи и свръхупотребата на лекарства

Списъците на чакащите и свръхпредписването на лекарства са основните предизвикателства в грижите за психичното здраве в Испания. В страната има безплатни услуги за психично здраве, но поради дългите списъци с чакащи много испанци се обръщат към лекари на частно. 40% от испанците чакат поне от един до три месеца, за да получат първата си консултация с професионалист за проблеми с психичното здраве, според проучване, проведено от Министерството на здравеопазването през април 2024 г. в сътрудничество с Центъра за социологически изследвания (CIS ). От анкетираните 2576 души на възраст над 18 години 17.8% са имали нужда от консултация със здравен специалист. Според същото проучване 46.3% са получили грижи в обществената здравна система, 44.7% на частно и 2.6% и в двете. Освен това сред тези, които са били лекувани в обществената система, 40.1% са казали, че са били прегледани от специалист по психиатрия, 33.1% от семейния си лекар и 20.8% от психолог.

Проучването разкрива, че 57.1% от леченията се основават на лекарствена терапия, следвани от психотерапия (47.6%) и участие в програми за социална подкрепа (27.4%).

18.9% от населението на възраст над 18 години в Испания употребява психотропни лекарства, а 73% от тях го правят всекидневно. Испания е третата страна в Европейския съюз с най-голямо потребление на антидепресанти след Португалия и Швеция.

Потреблението на антидепресанти се е удвоило през последните 20 години в Европа от 2000 г. до 2020 г., според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Само в Дания консумацията на антидепресанти е намаляла през последното десетилетие.

74.7% от населението в Испания смята, че психичното здраве се е влошило през последните години. Трите основни причини, посочени от испанците, са: икономически затруднения (91.4%), несигурност за бъдещето (89%) и всекидневен стрес (88.8%), следвани от пандемията от Covid-19 и усещането, че живеем във все по-индивидуалистично и силно конкурентно общество.

Освен това пандемията е утроила броя на психичните разстройства сред децата и юношите в Испания.

Полша се бори с влошеното психично здраве при децата

Полша, подобно на други страни в Европейския регион на СЗО, е изправена пред значителни предизвикателства в осигуряването на достъп до услуги за психично здраве. По данни на СЗО 60% от пациентите, които се нуждаят от подкрепа, не търсят помощ поради стигма. В страната има едва 9 психиатри на 100 000 души, а времето за достъп до консултация с тях е дълго. 3.7% от полския национален бюджет за здравеопазване е за психично здраве, което е нисък дял в сравнение с някои други европейски страни.

Днес полските деца имат едни от най-ниските нива на психично благополучие и един от най-високите проценти на опити за самоубийство в Европа. През 2022 г. полицията е разследвала 2031 опита за самоубийство на деца и младежи под 18-годишна възраст, което е увеличение от 148% спрямо 2020 г.

Признавайки необходимостта от спешна промяна, полското правителство предприема спешни стъпки за реформиране на системата. От 2018 г. насам правителството увеличи четирикратно разходите за психично здраве на деца и юноши до над 1 милиард полски злоти (200 милиона евро), за да отговори на нуждата.

"В миналото на психичното здраве не се е обръщало същото внимание, както на физическото здраве, не само в Полша, но и в целия европейски регион на СЗО. Сега започваме да разбираме цената на този пропуск спрямо нашето общество, икономика и семейства", обясни д-р Нино Бердзули, представител на СЗО в Полша.

"Въпреки това полските здравни власти предприемат действия – техните настоящи и бъдещи планове показват, че сега сме на прав път", добави д-р Бердзули.

"Общопрактикуващите лекари в Полша трябва да станат участници на първа линия в предоставянето на психично здраве в общността, като помагат за облекчаване на натиска върху пренатоварения сектор на психиатрията", обясни д-р Бердзули.

По специална програма общопрактикуващите лекари в Полша ще бъдат обучени за разпознаване на симптоми на често срещани психични състояния, като депресия, състояния, свързани със стреса, пристрастяване към различни психотропни вещества и мисли за самоубийство. Специализираното обучение има за цел да им даде увереност да се справят с тези състояния или, ако е подходящо, да насочат пациентите към психолози и психиатри в обществените центрове за психично здраве. Украинските бежанци също ще бъдат подпомагани от програмата за психично здраве в Полша. Проучване, проведено от статистическата служба в Полша и СЗО, сочи, че най-малко 1 от 10 украински бежанци съобщава за значителни психически проблеми, а от тези, които съобщават за проблеми, повече от половината биха се възползвали от лечение.

Липса на психиатри и недостатъчно финансиране в Литва

В Литва експертите също идентифицират редица проблеми, свързани с предоставянето на услуги за психично здраве. Те включват недостиг на специалисти по психично здраве като психиатри, психолози и психотерапевти, особено в по-малките градове и селските райони. Дълги списъци на чакащи за консултации със специалист. Има големи диспропорции в наличието на услуги за психично здраве в градовете и извън тях. В селските райони например такива услуги са редки или изобщо не се предлагат. Неадекватно финансиране на услугите за психично здраве, което води до липса на ресурси и персонал. За много хора е трудно да си позволят частни услуги за психично здраве, а обществените услуги са недостатъчни. В обществото все още съществува стигма, свързана с проблемите с психичното здраве, което обезкуражава хората да търсят помощ.

В България психичното здраве е неглижирано от години

България има изключително тежки проблеми в областта на психиатричната помощ, които до голяма степен са наследени от комунистическия режим. Психиатричната помощ е тежко недофинансирана и е в дълбока кадрова криза. България е на последно място в ЕС по брой психиатри – едва 8 на 100 000 души населениe. През 2026 г. 60% от психиатрите ще са в пенсионна възраст. Тази статистика вещае закриване на психиатрични структури, затруднен достъп на населението до психиатрична помощ и влошаване на здравния му статус като цяло, сочи анализ на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) от миналата година.

70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. Въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрични болници са изцяло частни, като една консултация струва на пациените между 50 лева (25 евро) и 120 лева (60 евро). При това само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява силно достъпа на пациентите.

Необходимо е разкриването на центрове за психично здраве в областните градове, които да предоставят на психично болните услуги в общността, но реформата в областта на психиатрията се бави, включително заради политическата нестабилност в последните години.

Друг проблем е, че в България общественият здравен фонд реимбурсира само 50% от стойността на антидепресантите и пациентите трябва да доплащат много пари от джоба си.

Най-тежкият проблем е в самите психиатрични болници, които са с много остаряла материална база и в някои от тях се упражнява физическо насилие върху пациентите от страна на персонала, което се потвърждава периодично в докладите на Комитета на Съвета на Европа против изтезанията.

Поради недостатъчния персонал има и случаи на агресия и от страна на буйстващи пациенти спрямо лекари и санитари. В момента България се опитва да обнови част от психиатричните болници с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, но и този процес се бави.