Отпор срещу клиничните пътеки и липса на пари пречат за промени в психиатрията

Създаването на клинични пътеки за лечение на психиатрични заболявания среща отпор сред гилдията, а предложенията на Министерството на здравеопазването да се увеличат средствата за психиатрична помощ удрят на камък в Министерството на финансите. Това стана ясно от обясненията на министъра на здравеопазването Христо Хинков във вторник пред временната комисия за защита правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират.

Хинков каза, че една от най-спешните задачи е да се увеличат заплатите на медицинските сестри и лекарите, които са се нагърбили да работят в държавните психиатрични болници. В бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) за тази година обаче не са предвидени средства за това. Липса на пари спъва и една от ключовите стъпки за деинституционализация на настанените в държавните психиатрични болници. Министър Хинков обясни, че е поискал от Министерството на финансите да се направи корекция на плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), така че да се изградят центрове за психично здраве в областните градове вместо 300 амбулаторни практики в отдалечени места, за които няма персонал.

Според Хинков центровете за психично здраве биха отпушили процеса по деинституционализация в психиатрията. "Поискахме 70 млн. да се прехвърлят за центрове за психично здраве в областните градове, защото именно центърът за психично здраве предоставя алтернативни услуги на институционалните грижи в психиатриите, а ние целим да върнем тези хора в общността. Става въпрос за 198 души, които имат водещ социален проблем, а не психичен. Ако ние изградим такива центрове за психично здраве с пари от ЕС, ще можем да започнем истинска деинституционализация и прехвърляне на хората от психиатричните болници. Отговорът от МФ беше, че няма никакви средства предвидени до този момент за това", каза Хинков.

Съпротива има и срещу въвеждането на клинични пътеки в психиатрията, по което екипът на Хинков работи: "В усилията си да върнем психичноболните пациенти в общността направихме опит да създадем клинични пътеки в психиатрията, което срещна традиционния отпор, което за мен е необяснимо, при положение че досега няма никакъв режим за контрол на случващото се в психиатричните болници". Като пример за липсата на контрол Хинков даде случая с изгорелия пациент в Държавната психиатрична болница в Ловеч, който се оказа вързан в изолатора по време на пожар. Хинков припомни, че единственото, което е можел да направи в тази ситуация, е да уволни директора на болницата, но той обжалва.

Според Хинков клиничните пътеки ще допринесат и за по-добрите услуги в болниците. Здравният министър обясни, че сега престоят на пациентите в държавните болници е евтин: "Храноденът е средно 3 лв. през 2022. Що се отнася до лекарстводена, той варира между 0.87 до 2.80 лв.. Това означава, че на нас ни е много евтино да държим пациентите в психиатричните болници. Именно чрез клиничните пътеки в психиатрията бихме решили частично проблема с лекарстводните. Защото сега скъпите лекарства, които НЗОК плаща, са в извънболничната помощ и всеки психиатър на терен знае, че когато един болен се настани в психиатрична болница, той започва да получава евтини лекарства. Докато това, което е получавал в амбулаторни условия, е съвсем друго. Ето още един аргумент да искаме да се въведат клиничните пътеки", каза Хинков.

Галина Тодорова от отдел "Психично здраве" в МЗ съобщи, че е правен мониторинг на психиатричната помощ, който е установил, че в държавните психиатрични болници има пациенти, които буквално живеят там по над 20 години. "От тези хора са се отказали и обществото, и близките, и роднините. Повече се проявява интерес към тяхното имотно състояние, отколкото към техния здравен и социален статус", посочи тя.

По данни на МЗ 198 пациенти живеят дългосрочно в психиатричните болници по социални причини. Тодорова определи като мит схващането, че по-голямата част от пациентите в психиатриите са без здравни осигуровки. При проверка в един ден от пребиваващите 1400 психиатрични пациенти във всички болници, над 1100 са били здравноосигурени. Т.е. малка част са без здравни осигуровки.

Председателят на комисията Деница Сачева (ГЕРБ) съобщи, че по данни на МЗ увеличаването с между 20 и 50% на годишната издръжка на пациентите в 12-те държавни психиатрични болници, би струвало между 2 млн. лева и 5 млн. лева годишно. По разчети на МЗ броят на психиатричните пациенти в тези болници варира между 7200 и 7500 души на година. Около 5 млн. лева годишно пък е издръжката на тези около 200 пациенти, които пребивават дългосрочно в психиатричните болници по социални причини.

Психиатърът д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи очерта основните проблеми в сектора: недостиг на персонал на всички нива, ниско заплащане на персонала, лоша материална база, недостатъчна апаратура и оборудване, лоши битови условия. Освен това той обърна внимание, че съдилища в областни градове изпращат пациенти на задължително лечение за 6 месеца, при положение, че в Закона за здравето този срок е 3 месеца. Проблеми има и при взимането на специалност психиатрия и липсват стимули за продължаващо обучение, посочи д-р Наков.

Той съобщи още, че България е на последно място в Европа по брой психиатри. Концентрацията на психиатри е основно в университетските градове. Затова, по думите му, удвояването на психиатричните легла в София няма да реши проблема, а ще доведе до концентрация на психиатричен персонал в столицата и ще оголи страната. Средната възраст на психиатрите в България в момента е 60 години и се очаква до 15 г. да има тежка кадрова криза, тъй като броят на влизащите в системата е изключително малък и няма да покрие излизащите в пенсия.

Виктория Тахова от Агенцията за качество на социалните услуги каза, че се наблюдава подобрение на материалната база и обслужването на пациентите, които посещават социални услуги в общността, но за съжаление се наблюдава липса на персонал и напускане на вече обучени служители от системата. От Агенцията за социално подпомагане съобщиха, че местата в социалните услуги за лица с психични разстройства са крайно недостатъчни. Местата в такива услуги са 1928 в момента и почти винаги са запълнени, а чакащите за тях са 1944 души. Планирано е закриването на 7 дома за хора с психични разстройства и преместването им в нови социални услуги. Според Националната карта за социалните услуги трябва да се разкрият още 4684 места за настаняване в общността.

"Ако деинстуционализацията на деца ни отне 10 години и все още не е завършена, а все пак когато говорим за деца, общините са по-съпричастни, когато говорим за възрастни с психични проблеми, това най-вероятно ще ни отнеме две десетилетия, а не едно", коментира председателят на комисията Деница Сачева.

В крайна сметка депутатите от комисията решиха МЗ да извърши мониторниг в държавните психиатрични болници и да установи точният брой на постоянно пребиваващите в тях по социални причини. И също така Министерството на финансите чрез МЗ да даде предложения за целево финансиране до края на 2024 на държавните психиатрични болници, като в тях да бъдат предвидени и средства за издръжка на дълготрайно пребиваващите пациенти във всяка психиатрична болница.