Според Пламен Русев, изпълнителен директор на "Транс-Болкан Пайплайн", която би трябвало да реализира "Бургас – Александропулис" в българската му част, финансовите санкции за България заради отказа ѝ от проекта може да възлязат на 300 млн. евро.

Останалите съдружници в проекта – Русия и Гърция, ще предявят искове за необоснован отказ от договора – това е стандартна процедура, каза Русев. Той даде за пример отказа на България от проекта за хидрокаскадата "Горна Арда", заради който Парижкия арбитражен съд ни осъди да платим 75 млн. евро на "Джейлан Холдинг". В крайна сметка България се върна в проекта. "Горна Арда" се изчисляваше на 500 млн. евро, а петролопроводът – на около 2 млрд. евро.

Според Русев изказването на премиера в петък е отговор на заявеното ден по-рано от руския министър на енергетиката Сергей Шматко, че "Роснефт" и "Транснефт" ще спрат финансирането на подготвителните работи за петролопровода и ще отзоват своите служители, заради неясната позиция на София по проекта. Това е дипломатически спор, коментира Русев и допълни, че преди да има санкция на Министерския съвет за оттеглянето от проекта, темата няма смисъл да се коментира.

Същевременно прессекретарят на "Транснефт" Игор Дьомин заяви, че руската компания акционер в тръбопровода не е получила "официални документи, отнасящи се до излизане на българската страна от проекта".

"Няма официални документи, а ние бихме искали да свързваме всякакви свои действия само с официални решения", каза Дьомин, цитиран от Интерфакс.

За да вземем решение за по-нататъшната работа по проекта, ние бихме искали да получим официално уведомление от българската страна, тъй като съобщенията на медиите могат да бъдат тълкувани по различни начини", добави той.

Същевременно говорителят на руската компания отбеляза, че "има определени признаци, че изявлението (на премиера Борисов – б. Ред.) не е случайно". Дьомин напомни, че българската страна от доста отдавна не плаща вноските си в проекта и не изпълнява приетите по-рано решения.