Усилията на президента Георги Първанов да осигури пазар за електроенергията от АЕЦ "Белене" далеч надхвърлиха регионалните измерения. След срещата си във вторник с гостуващия в София сирийски президент Башар ал-Асад Първанов допусна, че Сирия би могла да купува ток от българската втора атомна централа.

"С президента Башар ал-Асад виждаме добри възможности в сферата на енергетиката. България със строителството на втората атомна централа "Белене" би могла да създаде предпоставки за износ на електроенергия, в това число и към Сирия, където има недостиг на електроенергия", заяви Първанов.

Той не уточни кога би могла да стартира търговията със Сирия и каква инфраструктура ще се използва за доставката на електроенергията.

Именно с цел да осигури пазар за произвеждания от централата ток премиерът Бойко Борисов предложи миналата седмица на Сърбия и Хърватия да придобият по 1-2% от "Белене". Той очакваше бърз отговор, тъй като съдбата на проекта ще се обсъжда при посещението на руския премиер Владимир Путин в София тази събота.

Двете поканени страни дадоха различни отговори. Хърватия, която ще е следващият нов член на ЕС, отказа. Сърбия, която е "калесвана" за проекта още от лятото, потвърди, че приема, но настоя за по-голям дял, въпреки неяснотата как ще го финансира.

Като се позова на правителствени източници, белградският вестник "Блиц", съобщи във вторник, че Сърбия смята да поиска участие от 5 на сто в АЕЦ "Белене". Сръбският министър на енергетиката Петар Шкундрич обаче посочва, че взимането на решение за такава важна инвестиция изисква време.

Предстоят още много разговори и споразумения за бъдещата атомна електроцентрала и затова е необходимо Сърбия да отдели повече внимание на собствените си ресурси преди да вземе каквото и да било решение, смятат експерти.

Страната също така трябва да помисли откъде да си осигури между 40 и 70 милиона евро, в случай че приеме българското предложение, или дори сума в размер на 200 до 350 милиона евро при дял от 5 процента, посочва изданието. Преди няколко месеца сръбски медии писаха, че е възможно Белград да финансира участието си със заем от Русия, която към момента е единствената, пожелала да инвестира в проекта, който ще се изгражда по руска технология.

От своя страна премиерът на Хърватия Ядранка Косор каза, че страната ѝ няма да участва в АЕЦ "Белене", тъй като Хърватия има своя енергийна стратегия. Косор допълни, че това няма да окаже влияние на отношенията между София и Загреб.

В същото време българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че тепърва предстоят истинските преговори за евентуалното участие на Сърбия. Той отново заяви, че има европейски инвеститор с интерес към ядрения проект и с него се водят разговори.

Според неофициална информация Москва се опитва да привлече отново германския концерн RWE, който по-рано бе избран от българското правителство за 49% от проекта (при контролен дял на НЕК от 51%), но реши да се оттегли поради проблеми с финансирането.

Участието на европейски инвеститор е важно, за да легитимира проекта пред ЕС и да изпълни обещанието на премиера Бойко Борисов, че проектът ще се реализира само при участие на европейски инвеститор.

Все още не са изяснени (поне официално) въпросителните пред АЕЦ "Белене" – най-вече във връзка с неговата рентабилност, осигурени пазари и финансова схема. За целта българското правителство наема консултант, чието име все още не е обявено, макар че конкурсът приключи.