Да се намали процентът за отопление на общата сградна инсталация във входовете, където ползвателите на парно редовно си плащат сметките, предложи зам.-председателят на парламентарната икономическа комисия Валентин Николов от ГЕРБ. Това стана по време на изслушване на представители на топлофикационните дружества в страната, на топлинните счетоводители и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в сряда. Заседанието бе провокирано от прекалено високите януарски сметки за парно в столицата, за които се породиха съмнение, че са завишени, но проверка на фирмите за дялово разпределение по поръчка на "Топлофикация-София", установи, че няма измами.

Според Николов на потребителите на топлинна енергия в етажната собственост трябва да се даде право да решават сами какъв процент от отоплението на сградната инсталация да се поема от всички живеещи в сградата.

"Един от вариантите е етажната собственост да реши по какъв начин ще формира този процент на сградна инсталация – да бъде 10%, например, а сега е 40%. В момента ДКЕВР е определил процента, но мисля, че е добър вариант етажната собственост сама да определи процента на тази сградна инсталация. Навсякъде в света са дадени големи права на етажната собственост. Тя трябва да определя по-голямата част от промените. И топлофикациите казаха, че има конфликт на интереси между това, че те доставят топлината на абонатната станция, а сключват индивидуални договори с потребителите. Там е разковничето в тези отношения”, заяви Николов.

Според него обаче е изключено хора, живеещи в топлофицирани сгради, дори и да са си свалили радиаторите, да не плащат за сградната инсталация, при условие, че имат тръби в своите апартаменти и се отопляват по инфраструктурата чрез своите съседи.

По време на дискусията присъстващите стигнаха до дежурния извод, че положението с парното е лошо, макар и да е най-ефективният начин за отопление, но нови идеи как да се оправят нещата не бяха лансирани. Бяха предложени вече изпробвани и променени начини за решаване на проблема със сметките за парно, от чиято неразбираемост и неяснота за формирането им се оплакват клиентите.

Топлофикационните дружества например поискаха отново топлинните счетоводители да си събират парите за отчитането на уредите за дялово разпределение, а не топлофикацията да ги начислява в изравнителната сметка. За пореден път в последните седмици бе предложено консумацията на топлоенергия да се засича всеки месец и сметките да са на база реално ползваната енергия, а не по прогнозни изчисления спрямо миналогодишното потребление.

Това обаче ще повиши плащаните суми за топлинните счетоводители, а и ще наложи задължаването на клиентите да си сложат уреди с дистанционно отчитане, тъй като сегашното засичане на топломерите от лица на място отнема много време и при отсъствие на собственика в момента на проверката се изкривяват сметките на всички във входа..

Шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев отново поясни на топлофикациите, че ако искат да оцелеят на пазара, трябва да предлагат атрактивни услуги и цени. Това, според него, може да стане с изграждане на когенерации за производство на ток и топлоенергия по доста по-ефективен от сегашния начин. В същото време обаче регулаторът не признава разходите на дружествата за внедряването на тези технологии в цените.

Топлофикационните дружества трябва да намаляват загубите си по мрежата, защото ние не признаваме тези техни разходи в пълен обем, каза още Семерджиев.

Той определи като разумни идеите на Валентин Николов гражданите сами да определят процента на разходите за сградната инсталация, но отбеляза, че трябва да се отчитат и направените реконструкции и промени в много от сградите. Тогава, според него, трябва да се направи енергийно обследване, за да се установи справедливият процент на сградната инсталация.

Участниците в дискусията се обединиха и около мнението, че сметките за прано трябва да са по-ясни и разбираеми. "Потребителите не знаят, включително и аз, точно как ми е формирана сметката. Голяма част от българите в момента се чувстват излъгани в сметките си", коментира Валентин Николов.

Все още не е ясно дали обсъдените сега предложения ще бъдат формулирани като поправки в закона за енергетиката, които да се приемат между първо и второ четене на внесените други корекции в парламента, или ще се прави отделен проектозакон за промени специално в частта на топлоенергетиката..