Президентът Румен Радев сезира в четвъртък Конституционния съд за наложената от 13 октомври енергийна вноска от 20 лв./МВтч върху внасяния у нас руски газ или пренасяния през територията на страната. Финансовият министър Асен Василев му отвърна, че това няма да спре събирането на таксата, на задължените лица са дадени указания как да декларират количествата и ако "Газпром" не си плаща, държавата ще пристъпи към изземане на банкови гаранции по транзитния договор или други активи.

Василев също така нарече "срам за президентската институция" действията на Радев относно енергийната вноски. Учуди се, че държавният глава не защитава националния интерес, а този на "Газпром" и Русия. Той също така обяви, че наложената такса няма да повиши цените на руския газ за Сърбия, Северна Македония и Унгария, тъй като тя е за точка на доставка. Относно заплахите на Скопие да съди България заради новия акциз, Асен Василев посочи, че за да заведе иск срещу страната ни, Северна Македония трябва да е понесла щети, а такива няма да има.

Премиерът: Никой в Брюксел не е казал нищо против таксата

"С този свой акт президентът по никакъв начин не защитава българските интереси. Това е неправомерно и не трябваше да го прави. Дали защитава чужди интереси, нека всеки сам да помисли", коментира по-късно през деня и премиерът Николай Денков пред журналисти в Брюксел.

Цялата информация за таксата от 20 лв. за мегаватчас, която засяга единствено печалбата на "Газпром", е изпратена в Европейската комисия, припомни той. "Експертите там я разглеждат и, ако имат някакви коментари по техническата реализация, ще ги изпратят. Но никой не е казал, че тази такса не е правомерна", допълни министър-председателят.

Мотивите на президента

В искането си до Конституционния съд да разгледа случая с облагането на вноса и преноса на руски газ президентът посочва, че са нарушени редица положения, закрепени в Конституцията. Според него текстове са в несъответствие с принципа на законоустановеност на данъците и таксите, тъй като изначално не е ясна правната природа на нововъведената "вноска" и дали тя представлява данък, такса или мито, се отбелязва в искането.

Посочва се също така, че са нарушени принципите за гарантиране на правото на собственост и на свободната стопанска инициатива. Не на последно място, законът е приет в противоречие с правилата за упражняване на законодателна инициатива и с принципа на правовата държава, се казва в искането.

Отбелязано е също, че държавите членки на ЕС са в митнически съюз помежду си и е въведена забрана не само за мита между държавите членки, но и за едностранно налагане на "всички такси с равностоен на мито ефект".

В същото време при отношенията на държавите членки на ЕС с трети страни се прилага Обща митническа тарифа, която се определя от Съвета по предложение на Европейската комисия. Режимът на санкциите на ЕС също не предвижда държавите членки да налагат самостоятелно допълнителни ограничения.

Държавният глава вече изрази позиция, че решението на българския парламент води до неприемлив риск за декапитализация и фалит на структуроопределящо за българската енергетика дружество, каквото е операторът на гапреносната мрежа "Булгартрансгаз" и това е допълнително основание той да упражни своето правомощие да сезира Конституционния съд, посочват още от прессекретариата на президента.

И отговорът на финансовия министър

На свикана пресконференция Асен Василев декларира, че сезирането на Конституционния съд няма да спре изпълнението на влезлия в сила закон на 13 октомври. Обяви, че на 14 ноември се чакат първите постъпления от енергийната вноска и е установен режимът, по който вносителите на руски газ или компаниите, които пренасят такъв, ще доказват произхода на суровината. Това ще става чрез представяне на договорите за всички реализирани доставки, за да се изчисли върху кои обеми се дължи таксата.

"Ако "Газпром" не плати, има механизъм за събиране на вземанията – налагане на обезпечителни мерки като активиране и усвояване на банкови гаранции и изземане на активи", каза Василев.

Обикновено обаче банковите гаранции се издават като обезпечение за изпълнение или при неизпълнение на конкретни клаузи от договорите и със сигурност неплащането на въпросната такса, която до преди две седмици не съществуваше в правния мир, не е част от тях. Тоест не е ясно какъв правен механизъм би имал например "Булгартрансгаз" да изисква плащането на вноската от "Газпром" или да усвоява гаранция при невнасянето ѝ от руската компания.  

Василев допълни, че нямаме право да налагаме мерки като спиране на транзита на руския газ или отнемане на количества от пренасяните в полза на държавата.

От наложената енергийна вноска само от транзитираните от "Булгартрансгаз" количества руски газ се очакват около 200 млн. лв. месечно. Голям вносител на руски газ е и дружеството "Състейнабъл Енерджи Съплай" на бившия директор на "Лукойл" Валентин Златен, който в момента внася газ за нуждите на бургаската рафинерия, а по информация от пазарни играчи продава суровина и на "Овергаз" – най-голямото газоразпределително дружество, както и на други частни компании. Руски газ се търгува и на борката на газовия хъб "Балкан".

Общо мярката се очаква да осигури между 2.5 и 3 млрд. лева годишно и със сигурност ще изсветли пазара на руски газ у нас.