Проектът за изграждане на АЕЦ "Белене" ще бъде отменен, съобщи "Файненшъл таймс Дойчланд" в петък. Финансовият седмичник цитира неназован източник от енергийния сектор, който заявява, че проектът, в който германската компания RWE има дял от 49%, ще бъде прекратен. Българското правителство ще съобщи това следващата седмица, пише вестникът, който допълва, че необходимите 4 млрд. евро за проекта не са били успешно осигурени.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайча Трайков коментира пред журналисти информацията с думите, "че говоренето със силни изказвания е опит за привличане на медийното внимание и интерес".

Вие първи ще научите, когато имаме какво да ви кажем, заяви той и припомни позицията си, че решение ще се вземе след анализ на всички договори по проекта..

Новината на "Файненшъл таймс" идва ден след първата официална среща на премиера Бойко Борисов и негови министри с германската компания RWE в София.

Разговорите са били принципни и опознавателни, не се е навлизало в проблематиката на ядрения проект и ще се подготви нова среща с участие на експерти, коментираха в четвъртък от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) след срещата на главния изпълнителен директор на RWE Юрген Гросман с премиера Бойко Борисов, вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Според източници на Mediapool от българския енергиен сектор, информацията за "смъртта" на проекта "Белене" е прибързана. На срещата на шефа на RWE в София била постигната договореност по-скоро за изчакване с окончателното решение, защото в Германия предстоят парламентарни избори през септември, а от българска страна били дадени сигнали, че проектът може да бъде продължен.

В началото на седмицата Трайков заяви, че по "Белене" се е работило на парче, недалновидно и сметката за данъкоплатеца ще излезе 10 млрд. евро, а не 4 млрд. евро, колкото е договорът с руската "Атомстройекспорт". В него обаче не са включени парите за подстанция, мрежа за транзитиране на произвежданата енергия и др. съпътстващи съоръжения, както и оскъпяването според инфлацията и лихвите по бъдещите заеми.

Цена от 10 млрд. евро за "Белене" била песимистичният вариант, оптимистичният бил за малко над 8 млрд. евро, сочат разчети на "Българския енергиен холдинг", собственик на НЕК, която държи държавния дял от 51 процента в проекта.

Разликата идва от прогнозите за цените на материалите и лихвите по кредитите, които все още не са теглени. Неуспехът да се осигури финансиране е основният проблем пред проекта, който бе замразен от новото управление на ГЕРБ до изясняване на икономическата му целесъобразност и неустойките, които трябва да се платят при прекратяването на сключените договори.

Трайков коментира преди дни, че клаузите за компенсации при неизпълнение на договорите били формулирани разтегливо. Затова в момента не е ясно колко ще ни струва отказ от централата, а освен това все още се анализират сключените контракти.

Според източници, запознати с договорите с "Атомстройекспорт", възможно е руснаците и да претендират за пропуснати ползи за размер на цялата сума от близо 3.997 млрд. евро, колкото ще струва изграждането на ядрената част на централата.

Освен това не е ясно каква точно част от оборудването на бъдещото съоръжение е възложена като производство.

В края на 2008 г. спешно бе поръчана изработка на оборудване и са направени авансови плащания за около 89.5 млн. евро. Ако поръчките са още във фаза проектиране, страната ни ще се размине само с авансовите плащания, ако обаче е започнало производството им, ще трябва да бъдат платени целите суми и страната ни ще разполага с оборудване, на което ще се търси вторичен пазар, където обаче цените са с 40 на сто по-ниски.

Това вече се случи веднъж с поръчано оборудване за АЕЦ "Белене" при първия старт на строежа на централата преди близо 25 години. Реакторът, изработен от "Шкода" , стоя години наред и бе продаден на "Атомстройекспорт" (АСЕ) като част от офертата им за "Белене" на многократно по-ниска цена от някога платената.

Според икономическата обосновка на проекта той е необходим на България не само за износ на електроенергия в региона, където дефицитът от производствени мощности ще достигне около 7 хил. МВтч през 2010 г., нараствайки на 9 440 МВтч десет години по-късно. Това според различни изявления от НЕК няма как да бъде компенсирано изцяло от планираната АЕЦ в Турция, за която преди ден бе подписано споразумение с АСЕ, нито от румънските нови блокове.

АЕЦ "Белене" ще трябва да компенсира и затварянето на въглищни централи у нас след 2014 г. когато изтичат преходните периоди за покриването от тях екостандарти, обясняват от НЕК.