Международните валутни резерви на България, управлявани от Българската народна банка (БНБ), няма да могат да бъдат "харчени" или "изхарчени" след влизането в еврозоната. Това става ясно от отговори на БНБ на въпроси на Mediapool (виж в карето долу, б. р.) по повод разпространяващите се в социалните мрежи неверни твърдения в обратната посока. Валутните резерви, чиято задача в момента е да поддържат валутния борд чрез покритие на лева, бяха 42 млрд. евро (към 82 млрд. лв.) в края на 2024 г., а по последни данни към 9 май са около 78 млрд. лв.
Към края на 2024 г. 10.9% от международните валутни резерви (42 млрд. евро) са били налични средства, 29% – депозити, а 60.1% – ценни книжа, сочи годишният отчет на БНБ. От общата сума 90.6% са били в евро, 0.9% – в щатски долари, 8.1% – в злато, а 0.4% – в сребро.
Правото на Европейския съюз, което важи и в момента и ще важи и след влизането в еврозоната, забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко купуване на дълг, на каквито и да било държавни органи или субекти, особено на правителствата.
"Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на Европейския съюз. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране", отговориха от БНБ.
Източник: БНБ
С приемането на еврото ще отпадне валутният борд, а оттам – и задължението на БНБ да поддържа стабилността на лева, като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Това обаче не означава, че резервът ще се изхарчи – единствено ще се преформулират инвестиционните му цели и той ще продължи да се инвестира. "Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствени резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата", казаха от БНБ.
Управлението на собствените резерви на БНБ ще е ограничено от това, че не трябва да засяга "първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната".
"Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания от БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Както и до момента, БНБ ще изпълнява всяко нареждане от правителството за плащане до размера на тези наличности, но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи", категорично заявяват от БНБ.
Оттам допълниха, че целта на тези ограничения е да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. "Това означава, че държавите членки не може да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити, или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари", казаха още от БНБ.
И след влизането в еврозоната БНБ ще продължи да бъде единствената институция, която ще може да взима решения за управлението на своите резерви.
Ако влизането в еврозоната се потвърди, БНБ ще трябва да прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от еврото, които като размер са пропорционални на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ. По предварителна оценка става дума за около 960 млн. евро.
Едно към едно:
ОТГОВОРИ НА БНБ на въпросите на Mediapool, 16 май 2025 г.
Какво ще се случи с международните валутни резерви на България след датата на присъединяване към еврозоната?
На въпроса вече е даден отговор тук.
Какви промени ще настъпят по отношение на международните валутни резерви на БНБ?
Централните банки използват баланса си, за да постигат своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова стабилност. Провеждането на парична политика водеща до постигане на основната цел – ценова стабилност – има първостепенно значение за централните банки от евросистемата. Всички останали дейности, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, но които може да имат влияние върху нейната ефективност са ограничени значително чрез различни правни актове. Управлението на собствените резерви на националните централни банки е такава дейност, като ограниченията пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната.
С присъединяването на България към еврозоната ще отпадне задължението на БНБ да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Тази ключова промяна в паричния режим ще позволи на БНБ да преформулира инвестиционните цели по отношение управлението на собствените си резерви, в т.ч. деноминирани в чуждестранни валути. Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствени резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата.
Сумата на резервите е 42 млрд. евро към 31 декември 2024 г. От тях 10.9% са налични средства, 29% са депозити, а 60.1% са ценни книжа. От резервите 90.6% са в евро, 0.9% – в щатски долари, 8.1% – в злато, а 0.4% – в сребро. Тези показатели ще се променят ли в значителна степен поради факта на присъединяване към еврозоната?
Структурата на резервните активи на БНБ е динамична величина, която зависи от множество фактори, както външно зададени (закона за БНБ), така и такива, които са стратегически избор на БНБ. С присъединяването на България към еврозоната БНБ ще преформулира инвестиционната си стратегия и ще променя динамично валутната структура и теглата на класовете активи в зависимост от пазарните развития и възможности, и стратегическите избори за видовете и нивата на риск, които банката иска да поема, съобразявайки се с ограниченията на новият закон за БНБ и тези на ниво Евросистема.
След присъединяването към еврозоната ще има ли разлика в правомощията на БНБ по отношение на управлението на международните валутни резерви на България?
Не. БНБ ще продължи да бъде единствената институция, която може да взима решения за управлението на своите резерви (Активи) – без значение дали валутата, в която са деноминирани е местна (евро) или чуждестранна.
Ще се наложи ли превалутиране на част от резервите?
Не, като пряка последица от приемане на еврото няма "да се налага" (в смисъл да е нормативно задължена) БНБ да прави промени във валутната композиция/структура на своите резерви (Активи). БНБ ще може, но не е длъжна, да вземе решение и да инвестира в чуждестранни валути (Активи).
Коя българска институция би могла да реши да намали размера на резервите, след като те вече няма да са нужни за покритие на лева? Какви гаранции ще има, че резервите няма да бъдат намалени/изхарчени (извън нормалните пазарни процеси по възможен спад в стойността на активите)? Ще бъде ли възможно резервите да се ползват от правителството (извън превишението на приходите над разходите от управлението на средствата, както е в момента)?
БНБ е единствената институция, която може да взима решения на своите резерви (Активи), в това число и за техния размер. Разбира се, промени в размера на резервите могат да настъпят и в следствие операции нейните клиенти, например когато правителството емитира дълг, който се закупува от чуждестранни лица, постъпленията от чужбина ще увеличават наличностите по сметките на правителството при БНБ, съответно размерът на баланса на банката.
На подобен въпрос вече е даден отговор тук.
Ще могат ли да се използват резервите на БНБ за финансиране на правителството след присъединяването на България към еврозоната?
Не. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите-членки на Европейския съюз. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на Съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране.
Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания от БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Както и до момента, БНБ ще изпълнява всяко нареждане от правителството за плащане до размера на тези наличности, но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи.
Обхватът на забраната по ДФЕС следва да се разглежда в контекста на целта на уредбата, а именно да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. Това означава, че държавите членки не може да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити, или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари.
Известно е, че управлението на резервите ще бъде според малко по-гъвкави инвестиционни ограничения спрямо сегашните. Какво точно ще се промени?
Основните разлики между ограниченията в новият закон за БНБ, спрямо тези в текущия са: отпада изискването на чл. 31 ал. 3, изискването за кредитен рейтинг се променя от "една от двете най-високи оценки" на "една от трите най-високи оценки", добавя се възможност за инвестиране в индексни фондове на регулирани пазари.
На подобен въпрос вече е даден отговор тук.
Променя ли се начинът на управление на резервните активи на БНБ?
След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на Международния валутен фонд и специални права на тираж.
Окончателното решение за конкретния състав на чуждестранните резервни активи, които следва да бъдат прехвърлени на ЕЦБ, се взема от УС на ЕЦБ. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 000 хил. евро.
БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които са извън активите, свързани с паричната политика. Политиките за управление на тези активи, част от които може да са в чуждестранна валута или следствие на извършването на валутни операции на Евросистемата, ще е необходимо да бъдат съобразени със съответни правила, приложими за всички страни в еврозоната и ЕЦБ.
Законът изрично предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ. Законът предвижда да се приемат инструменти, оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
Автор: Стефан Антонов за „Гласове“ 17 Май 2025
Подобно на седмицата след затварянето на Корпоративна търговска банка, когато всякакви псевдоексперти и шамани започнаха да се изказват по въпроси, които не разбират и в крайна сметка разклатиха няколко банки, днес предложеният от президента референдум за еврото извади на преден план най-грозното, най-невярното и най-глупаво …то, което може да се каже за бъдещето на България при евентуална замяна на лева с евро. Изрекоха го най-гласовитите представители на евроентусиастите и евроскептиците – Кирил Петков и Костадин Костадинов. Личности, които трябва да съзнават отговорността към групите от обществото, които водят, и не могат да си позволяват лъжи или некомпетентни изказвания.
Снощи борбата за лева се прехвърли върху твърденията, че след евентуалната му замяна с евро ще настане грабителство на десетки милиарди лева от резервите на Българската народна банка. Евроентусиастите пък забълнуваха за милиарди, които можело да се инвестират или да се използват за плащания по външния дълг.
Кулминацията настъпи в „Панорама“ по БНТ, където и Петков, и Костадинов показаха, че нямат грам подготовка да се изказват по темата и разчитат повече на ирационалните страхове сред обществото, вместо да представят разумен анализ.
„Вчера бях в кабинета на управителя на БНБ и говорихме половин час с гуверньора. Той ме увери, че само 900 милиона евро ще се вложат от БНБ към ЕЦБ. 20 милиарда ще останат резерви, които ще се управляват от БНБ. БНБ не изчезва. Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата“, мотивира се Кирил Петков.
„От 70 милиарда, без тези 30, които ще отидат в ЕЦБ, вие имате ли доверие, че тези 40 милиарда, които ще останат като преходен остатък на бюджета, ще бъдат изхарчени правилно само с подписите на един или двама министри“, опонира му Костадин Костадинов.
Нито едно от числата, които съобщават Петков и Костадинов, не е вярно, както и съдбата на тези средства. Изключение са 900-те милиона евро, които Българската народна банка ще преведе на Европейската централна банка, за да участва във формирането на капитала ѝ. Всичко останало са глупости, които обиждат интелекта.
Всички спекулации се базират върху схващането, че валутният борд е стабилен, защото парите в брой са покрити два и половина пъти с чуждестранни валутни резерви. Популярното разбиране на безотговорната политическа класа е, че когато левът се замени с евро, няма да има нужда от поддържане на резерви. Според противниците на еврото, те ще бъдат откраднати от европейската „дълбока държава“, а според евроентусиастите ще се освободи ликвидност за държавни инвестиции, които ще издигнат българската икономика. По същество и двете схващания са неверни.
Онези „20 милиарда“, които Кирил Петков вижда, най-вероятно са 20 милиарда евро, които по популярното разбиране, че еврото струва два лева, представляват 40 милиарда лева. Това трябва да е приблизителната разлика между активите на БНБ, които са 78 милиарда лева, и онези 30.6 милиарда лева в брой, които БНБ ще замени с евро.
Тази логика не издържа, защото валутните резерви са активи на Българската народна банка, а срещу тях стоят капиталът и пасивите на банката. Парите в обращение са нашите пари. Когато ги обърнем в евро, БНБ вече няма да има като пасив левове в обращение. Еврото в обращение ще са новите пари, с които ще разполагаме, и новият компонент в пасива на БНБ.
Ще останат собствените пари на БНБ, записани като „Депозит към управление „Банково“ – те са 14 милиарда лева и няма как Петков да има предвид тях. Ще останат и някакви средства в перото „Задължения към правителството“, които представляват фискалния резерв. Преди седмица размерът му е бил 12 милиарда лева и тенденцията е към намаляване, така че и те не могат да обяснят 20-те милиарда, които Петков провижда. БНБ има и 19 милиарда лева в „Задължения към банки“, което е най-близкото число до фантазиите на Петков, но те са собственост на търговските банки и представляват техните резерви в централната банка. Това също са пари, върху които държавата няма достъп, и така единственото обяснение за „20 милиарда“, които споменава Петков, си остава грубо закръглената разлика между валутните резерви на БНБ след замяна на левовете в обращение с евро при сегашното им ниво.
Това не са сметки без кръчмаря, а блянове и приказки „алангро“, които може да изговори само човек като Петков, когато логореята му достигне пикови нива.
Също толкова подвеждащо и несвързано с реалността е и изказването на Костадин Костадинов. Според него разликата между общите валутни резерви и парите в обращение, след като се обърнат, ще бъде 40 милиарда лева и ще се превърне в „преходен остатък на бюджета“. Как така пари на централната банка стават пари на правителството, Костадинов не обяснява. Парите на правителството в БНБ са едва 12 милиарда лева с тенденция към намаляване, а откъде намира останалите близо 30 милиарда лева, лидерът на „Възраждане“ не казва.
Истината след подвеждащите послания на двамата е проста. Замяната на пари в брой с евро преди въвеждането на еврото ще води до пропорционално намаление на валутните резерви. За всеки 1.95583 милиона лева, които физическите лица внесат в БНБ с цел замяна, централната банка ще им даде по 1 милион евро. С толкова ще се намали както статията от пасива на БНБ „Банкноти и монети в обращение“, така и някое от перата в актива на централната банка. След като се изпишат пасивите и съответстващата им стойност се приспадне от сумата на актива, той ще продължи да съответства на същите пера. Това са „Банкноти и монети в обращение“ (в по-голямата си част евро), „Задължения към банки“ и „Депозит на управление „Банково“.
Собствениците на средствата остават същите. Освен фискалния резерв, който винаги може да бъде изхарчен от управляващите, към всички останали средства ще се подхожда, както се прави и сега.
„Понеже аз съм учил икономика, а вие – история“.
В размяната на реплики Кирил Петков опита да уязви Костадинов с тази реплика, но на практика накара публиката да се чуди дали в Харвард не се изучава някаква специална икономическа теория, различна от тази в останалите университети по света.
Причината е намерението на „Продължаваме промяната“, изказано от Петков – да внесат законопроект, с който резервите на България да се използват за погашения по външния дълг. Още в основите на финансите се преподава темата за стойността на парите във времето. Когато икономиката расте, с нея идва и инфлация. Погасителната вноска по един заем днес тежи много повече, отколкото вноска със същия размер при окончателното плащане на заема след 10 или 20 години. Затова заемите се предплащат само ако лихвената тежест по тях е твърде висока и не могат да се рефинансират с нови, по-нисколихвени. Предплащат се и ако са от Международния валутен фонд и докато не се изплатят, той се намесва във вътрешната политика на държавата. Във всички останали случаи изплащането на дълга при падежа му винаги е по-евтино и по-лесно, отколкото в произволен момент, когато длъжникът има ликвидност. Затова и Пламен Орешарски и Милен Велчев бързаха да изплатят само дълговете по брейди облигациите, по които сме заложили обезпечение, както и дълговете към МВФ. Всички останали заеми оставяха за изплащане към падежа им.
Кирил Петков, разбира се, не знае това. Трябва да обикаля по кабинети – я на управителя на БНБ, я на някой друг, който познава българската реалност, защото е менте икономист, дори и дипломата му да е от Харвард.
Седмицата, след като президентът Румен Радев повдигна темата за референдум относно въвеждането на еврото от догодина, и двата лагера влязоха в режим на надпревара по изприказване на глупости. Любимците на евроентусиастите обаче изпревариха с няколко обиколки и най-големите популисти сред евроскептиците. Изминалата седмица отбеляза интелектуалния и експертен фалит на представителите на т.нар. умнокрасивитет.
Еврозоната е предпоставка за катастрофа, ако след влизането в нея държавите се управляват от корумпирани и некомпетентни правителства. А точно такава изглежда най-претенциозната част от политическата класа, която претендира да представлява образованата част от обществото.
В отговор на #3720889
Нито управляващи нито опозиция казват истината как ще стане приема на България в Еврозоната и кои са критериите за това.
Радев и руските му партии лъжат с патоса на псевдо националисти- „Да запазим лева, така ще запазим нашата независимост суверенитет“- Това е пълна лъжа и измама!
Тези от обединението Боко и ППДБ пък лъжат, че единственото условие е финансова стабилност, което също е лъжа и измама, той като з …наем вече 16 години как Боко си нагласява стъкмистиките за ръст в икономиката, финансовата стабилност и прочее за да лъже гламавия си народ и ЕС.
В Еврозоната се влиза само ако имаш силно производителна икономика. България няма нито силна, нито производителна икономика. Производителността на българската икономика е едва 30 % в сравнение с икономиките на останалите членки на Еврозоната.
В Еврозоната България ще бъде най слабата икономика, чийто БВП сега олигархът Боко прави от наркотрафика, контрабандата на неговите силови групировки и огромните печалби на неговите банки.
В Еврозоната има една обща валута ЕВРОТО и поради това се получава така, че по сините икономики плащат дълговете на по слабите. Това се видя в гръцката дългова криза 2011 година, когато по силните икономики на средна и северна Европа трябваше да плащат дълговете на Гърция и 14 години след това все още Гърция не е върнала дълга си към тях.
По силните икономики си взеха поука от гръцката дългова криза и повече едва ли ще се навият да плащат дълговете на най слабата икономика България.
Боко и компания от ПП и ДБ си мислят, че ще вкарат България с политическо решение с помощта на прегръдката с Манфред Вебер и усмивката на Упсула и Лагард.
Да, ама не! Решението за влизане на България в Еврозоната ще се вземе от всички членки с КОНЦЕНСУС. Една членка да каже НЕ и България ще бъде стопирана.
Сега повечето членки на ЕС се ръководят от неолибералите и най едри капиталисти на ЕНП. За тях е известно, че никак не обичат да не им бъркаш в джоба. За това едва ли ще се навият да пуснат България в Еврозоната и после да и плащат дълговете.
Целта на нашата управляващи и опозиция е само едно- да изперат мръсните си пари, за да не може народът ни да им mтърси сметка за кражбите на държавна собственост през време на бандитската приватизация.
Всички наши партии са изпъдени около един ли друг олигархичен мафиотски кръг.
Партия ГЕРБ е изградена около олигарха Боко и неговите силови групировки.
Неговата проформа опозиция ПП & ДБ е изградена около мафиотския кръг на олигарсите Бойко Рашков( ПП) и на Иван Костов( ДБ).
Руските партии Възраждане и Величие са изградени около руските олигархични капитали в БГ икономика и целят от една страна да ги запазят заедно със собствениците им руски олигарси и техния патрон Путин и от друга страна да вкарат руската олигархична мафия в Еврозоната, за да подбива еврото и ЕС.
Дора Апостолова
В отговор на #3720875
Всички наши партии са изпъдени около един ли друг олигархичен мафиотски кръг.
Партия ГЕРБ е изградена около олигарха Боко и неговите силови групировки.
Неговата проформа опозиция ПП & ДБ е изградена около мафиотския кръг на олигарсите Бойко Рашков( ПП) и на Ив …ан Костов( ДБ).
Руските партии Възраждане и Величие са изградени около руските олигархични капитали в БГ икономика и целят от една страна да ги запазят заедно със собствениците им руски олигарси и техния патрон Путин и от друга страна да вкарат руската олигархична мафия в Еврозоната, за да подбива еврото и ЕС.
В отговор на #3720823
В отговор на #3720705