Инвестиционният проект за изграждането на АЕЦ "Белене" не е бил одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) като бизнесплан на "Националната електрическа компания" (НЕК). Това стана ясно от думите на председателя на комисията Ангел Семерджиев във вторник. Той коментира пред журналисти провеждания в момента регулаторен одит в държавната компания, която за момента е единственият инвеститор в ядрения проект, оценен на 9 млрд. евро от енергийния министър.

Извършва се анализ на инвестиционните програми на компанията за последните три години, за да разбере дали те са съобразени с поддържането на сигурността на електропреносната мрежа, каза Семерджиев..

"Най-обезпокоително е, че фокусът на инвестиционните програми е в създаване на нови мощности и то по бизнес план, който не е одобрен от ДКЕВР, а не в инвестиране в мрежата", коментира регулаторният шеф.

Както Mediapool писа, в периода юли 2007-юли 2009 г. ДКЕВР е одобрявала и вкарвала в цените на електроенергията инвестиции за поддръжка на мрежата високо напрежение, а НЕК е пренасочвала средствата по инвестиционните проекти за строежа на АЕЦ "Белене" и хидровъзел "Цанков Камък". Близо 2 млрд. лв. е платила държавната компания за ядрения проект до вземането на решение за замразяването на плащанията по него до намирането на нови чужди инвеститори. Това се очаква да стане най-рано след година, но в същото време НЕК трябва да намери до средата на септември 280 млн. евро за заплащане по поръчката на първия реактор за АЕЦ "Белене".

"Сега от НЕК се очаква да предостави на регулатора бизнесплан според лицензионния си договор, а също и десетгодишен бизнес план. Един от най-несигурните елементи в десетгодишния бизнес план е изграждането на АЕЦ "Белене" и затова се подготвят варианти", каза още Семерджиев.

Така той за пръв път повдига въпроса, поставян често от екоорганизации за това, че НЕК няма лиценз, който да ѝ позволява да участва в ядрен проект, както и че регулаторът не е разрешавал компанията да инвестира в АЕЦ "Белене".

Решението за строежа на втората атомна централа у нас бе взето от Министерския съвет през април 2005 г. по същество, след като през ноември 2004 г. Министерството на околната среда и водите одобри доклад на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на "леководорна технология" за изграждане на нови реактори с валидност три години. После се проведе търг за избор на изпълнител, спечелен от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) през 2006 г. Дни преди влизането на страната ни в Евросъюза бе подписано принципно споразумение с руснаците за проекта, а предварителният договор бе парафиран през януари 2008 г. Той изчита в края на септември 2010 г. и НЕК трябва да се споразумее с АСЕ за основния контракт, в който да са фиксирани индексациите при поръчките.

От думите на Семерджиев става ясно, че направените досега инвестиции от държавната електрическа компания са влагани без одобрен бизнес план и без разрешение на регулатора.

При това положение изниква въпросът как от НЕК са работили без съгласувани с регулатора бизнеспланове и как са им определяни цените на електроенергията, след като двете неща са свързани.

Според лицензията енергийните дружества са длъжни да внасят петгодишни бизнеспланове с подробни разчети по години за три години напред, които ежегодно се актуализират.

От бившото ръководство на държавната компания заявиха пред Mediapool, че са предоставяли такива планове, които са били одобрени от принципала им – първо Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, а после "Българския енергиен холдинг". Проблемът, според други представители на бизнеса, е, че ДКЕВР въобще не е връщала становища по внесените инвестиционни и ремонтни планове дали ги одобрява, отхвърля или трябва да се преработят. Регулаторът просто орязваше разходи, за да натиска ръста на цените на тока. Така сегашният председател на комисията може да си измие ръцете с предишния, коментират хора от бранша.

По думите на Семерджиев нещата вече се променят и скоро предстои внасяне на вариант на десетгодишен бизнесплан на НЕК в ДКЕВР.