До десетина дни ще бъде представена подобрена версия на българския план за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от европейския бюджет, но беше силно критикуван от редици браншове като неконкретен, неабмициозен, насочен към харчене на средствата, а не към създаване на иновации.

Именно гражданските позиции по плана за възстановяване и устойчивост ще позволят подобряването на проекта на плана, който до края на февруари трябва да бъде представен в Европейската комисия за одобрение, стана ясно от думите на вицепремиера Точислав Дончен по време на първото заседание на новия Икономически и социален съвет (ИСС). То се проведе онлайн в понеделник и в него се включиха и председателят му Зорница Русинова, която е зам.-социален министър, българският еврокомисар Мария Габриел, председателят на парламента Цвета Караянчева и др.

"В криза е традиционното политическо представителство, изискванията, пулсът на обществото е друг – гражданите не само искат да знаят, те искат да участват", заяви той в типичния си стил.

Дончев очерта като проблем фактическата невъзможност да се обяснят голяма част от политиките, които се прилагат. Те са много специализирани и е огромно предизвикателство да се обясни която и да е европейска политика за по-малко от един час, допълни Дончев, цитиран от БТА.

По думите му убеждението, че гражданите ще позволят на политиците да развиват тези политики само на база доверието към тях е несъстоятелно Необходими са нови форми на диалог и участие, като новите форми ще позволят да бъдат "произвеждани" по-добри политики, затова институции като ИСС са важни, смята той и даде примера с подобряването на плана за възстановяване.

"Следващите години ще са години на турбуленции, предизвикателства и възможности", заяви още Дончев. По думите му при всички случаи здравната криза и породените от нея икономическа и социална криза дълго време ще оказват въздействие върху обществата и държавите.

Според него имаме предизвикателства, които като параметри са ясни. Едно от тях е т.нр. Зелен пакт и последиците по отношение на икономиката, на енергетиката, заетостта и социалните измерения. Илюзия е да считаме, че политиките по декарбонизация ще имат локализиран ефект само в няколко региона на страната и само по отношение на енергетиката, смята той.

Според еврокомисаря Мария Габриел България вече има репутация на привлекателен цифров център със своите технологични таланти и като към това се прибави, че е сред държавите с най-голям брой жени в информатиката, имаме истински шанс да се превърнем в европейски център за стартиращи предприятия в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите.

С 47 стартъпа, занимаващи се с изкуствен интелект, страната ни е потенциален лидер на ЕС в областта на авангардните технологии, отбеляза еврокомисарът.

Според нея е важно страната ни да установи къде са необходими инвестиции за обединяването на науката, иновациите и образованието за да се създават работни места в регионите в преход.

Добра новина е, че Програмата "Хоризонт Европа" вече е с бюджет 95,4 млрд.евро, имаме най-голямата в света програма за публична подкрепа на иновации и научи изследвания, допълни Габриел. Програмата "Еразъм" е с почти двойно увеличен бюджет, което е изключително добро послание за младите хора, за стълба на обществото, каквото е образованието, каза еврокомисарят. Тя посочи важността и на програмата "Творческа Европа", която има увеличение от 60 процента в бюджета. По време на кризата видяхме как културното съдържание е това, което помага да запазим нашета национална и регионална идентичност, но и да отстояваме европейско лидерство в тази област, добави Габриел.

По думите ѝ пандемията ускори промените, които вече се случват, особено в областта на зелените технологии и цифровизацията.

Цвета Караянчева пък изрази увереност, че бъдещата дейност на ИСС ще бъде още по-ясно публично изразена и ще даде нов тласък в справедливото и успешно управление на страната.

Искрено вярвам, че с активната ни работа като ИСС ние можем да имаме реален принос в полза на хората при възстановяване на икономиката на страната, при възстановяване на доходите и за наваксване в развитието на страната ни, посочи председателят на съвет Зорница Русинова. Надявам се с работата си да покажем, че сме гражданския парламент, да имаме принос във всяка една от темите, които са не само важни в национален контекст, но и в европейската програма на България, добави тя.