"Прогресивна България" обмисля поетапното възстановяване на плащането на осигуровки от държавните служители, но това няма да означава намаляване на нетната им заплата, защото ще бъдат компенсирани. Това се разбра от изказване на депутата от ПБ Стефан Белчев пред БНР в неделя.

В ПБ се обсъжда плавно и поетапно въвеждане на лична осигурителна вноска на служителите в администрацията, "но това трябва да стане чрез законов механизъм – бруто, нето компенсация в преходния период, за да не се допусне реално намаляване на чистия месечен доход на всеки един държавен служител", заяви Белчев. Така ефект от мярката за бюджета на държавата в посока спетяване на разходи няма да има, но ще се възстанови логиката на осигурителната система.

В миналото държавните служители внасяха осигуровки, а когато това задължение за тях отпадна, брутните им заплати бяха намалени.

"Да, България" вече предложи въвеждането на график в законодателството за връщането на личните вноски от 2026 г. поетапно до 2032 г., но без компенсация в заплатата.

Част от служителите в бюджетната сфера – държавните служители, работещите в съдебната система, МВР, Министерството на отбраната и др., в момента не дължат лични вноски за осигуряване.

КТ "Подкрепа" е "за" предложението държавните служители да плащат сами личните си осигуровки, но само ако бъдат компенсирани възнагражденията им, така че нетното им възнаграждение да не намалее, обясни пред Mediapool Кремена Атанасова от синдиката.

По думите ѝ при сегашната ситуация държавните служители губят частично осигурителни права (при безработица, майчинство, пенсия) заради по-ниския осигурителен доход, поради което е добре регламентът да се промени. Освен това държавните служители имат много забрани в сравнение с работещите в частния сектор – нямат право на "клас прослужено време", нямат право на втори трудов договор, на своя фирма, на колективно трудово договаряне, а също не ползват и ваучери за храна.

Най-полезното последствие от връщането на личната вноска на държавните служители ще е това, че обществото ще спре да ги "мрази", тъй като те не искат да бъдат разглеждани като различна работническа прослойка, коментира Кремена Атанасова.