За ядрената енергетиката ще има само институционална подкрепа, кой проект как и кога ще се случи, ще зависи само от частните инвеститори, заяви в петък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Веднага след връщането си от Китай той представи набързо пред енергийните компании основните приоритети на проекта за енергийна стратегия.

Документът ще бъде обсъден по-широко в най-скоро време на публична дискусия, обеща Трайков.

Три са стълбовете на стратегията – сигурност на доставките, изпълнението на целите за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) по най-ефективен и най-евтин за потребителите начин; създаването на конкурентен енергиен пазар, на който обаче да са защитени социално уязвимите хора, посочи министърът.

Върху ядрената енергетика той се спря само с изречението за институционалната подкрепа. По-късно пред журналисти отново заяви, че България не е замразила АЕЦ "Белене", а само са ограничени максимално разходите за проекта. До края на юни се очакват предложенията на тримата кандидати за консултант, който да преструктурира проекта и да търси инвеститор.

Трайков обясни, че има неформален инвеститорски интерес към "Белене", но това не може да се приеме за ангажимент.

Помолен за коментар относно съмненията, че американски интереси спират проекта, Трайков отвърна , че "който твърди, че има друга причина за начина, по който се развива проектът "Белене", е дървена глава, която не може да разбере елементарни истини".

От думите му стана ясно, че АЕЦ "Белене" и намеренията за строеж на един или два нови блока в АЕЦ "Козлодуй" не може да се разглеждат в контекста "единия или другия". Но "ако имаме един проект, в който вече държавата е наляла 1-2 млрд., и друг, в който не е вложен нито лев, естествено от икономическа логика е да се продължи започнатият", добави министърът. Това обаче не пречи при инвеститорски интерес към нови мощности в съществуващата ядрена централа, да се реализират и те.

По думите му предстои внасяне на предложение в тази посока в МС, но очакването "не бива да бъде чакано твърде "трепетно", тъй като може и да не се случи скоро".

"Кой проект как и кога ще се случи, зависи изцяло от частните инвеститори", каза Трайков пред енергийния бизнес. Той обаче си остави вратичка, допълвайки, че държавата също може да инвестира в определени енергийни проекти, при определени условия, при преценка самостоятелно или чрез публично-частно партньорство.

Сред заложените като приоритетни в стратегията проекти Трайков поименно спомена само Южния газов коридор, в който влизат газопроводът "Набуко" и междусистемните газови връзки на страната с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. Всички те са подкрепени, включително и финансово, от Европейския съюз. Ще се залага и на търсенето и добива на шистов газ и на дълбоко сондиране в Черно море.

Сред поставените конкретни цели освен за развитието на ВЕИ с 16 на сто, присъства и повишаване на битовата газификация на 30 на сто до 2020 г. при 1.5 процента в момента. Така ще се спестят 1 млрд. евро от харчове за гориво. Толкова по-малко ще са разходите и ако се повиши енергийната ефективност в страната с предвидените 20 на сто, според Трайков.

Той обеща и стимули за подмяна на 20 процента от автомобилите в страната с електромобили до 2020 г. , което ще намали значително вредните парникови газове и ще спомогне за прехода към нисковъглеродна икономика за покриване на целите от 20 процента по-ниски въглеродни емисии след 2020 г.