Защо изчезнаха детските санаториуми, които позволяваха продължителна рехабилитация на деца с хронични заболявания. Това бе един от основните въпроси по време третото издание на Националната конференция за здравен туризъм, която тази година e на тема "План за развитие на здравния туризъм с фокус медицински туризъм". Тя бе организирана от Българския съюз по балнео и СПА (БСБСПА). Същевременно председателят на БСБСПА Сийка Кацарова настоя здравният министър Галя Кондова да поиска от финансовия министър да бъдат разписани и специално ваучери за СПА рехабилитация, които да се ползват в лицензирането медико и СПА центрове. По-късно пред журналисти Галя Кондева посочи, че ще постави въпроса пред колегата си Людмила Петкова.

Ключови санаториуми за деца са закрити в Сандански и Хисаря

"В Сандански и в Св. Влас имаше прекрасни санаториуми за деца с белодробни увреждания. Закриха се. В Хисаря се закри детски санаториуми за стомашни, жлъчни и бъбречни заболявания", алармира по време на форума д-р Татяна Ангелова, експерт към Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

"Някога политиката на държавата бе такава, че аз знаех към кой санаториум да насоча пациентите си, сега не знам", посочи по време на дискусията и професорът по белодробни болести Коста Костов.

Костов посочи още, че минимум 150 000 българи имат постоковид симптоми (long Covid). Експертът се възмути, че в България такава диагноза не се поставя, липсва и код в информационната система за посочването ѝ.

Здравният министър: Нови болници за рехабилитация се появяват в СПА курортите

Здравният министър Галя Кондева, която присъства на форума посочи, че детското здравеопазване е неин приоритет и детайлно ще разгледа въпросът какви услуги предлагат действащите болници за рехабилитация. Същевременно стана ясно, че нови болници се появяват в СПА курортите.

"За мен също беше изненада част от информацията, която беше посочена в срещата. По принцип грижата като услуга под формата на физиотерапия и рехабилитация съществува. Тя не разделя децата от възрастните, така че такава дейност има, но санаториуми в смисъл, в който работеха за едно продължително лечение, насочено специално към деца, мисля, че на този етап няма. Има определени интереси в тази област, вижда се, че инвеститори започват да се интересуват, въпросът е, че ние като държава и политика трябва да видим нашите болници, които са за рехабилитация какво предлагат в тази част и дали трябва да разработим нещо", коментира Кондева.

По време на форума тя посочи, че две нови болници за рехабилитация са одобрени от правителството в последните седмици.

Става въпрос за "Специализирана болница за рехабилитация – М ДИ СИ" ЕООД, гр. Павел баня, която ще разполага със 100 легла. В нея ще се извършват дейности по възстановяване и рехабилитация на пациенти след смяна на тазобедрена или коленна става, операции след счупвания и фрактури, коремни операции и др.

Другата нова болница е "Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация Рилла Мед" ЕООД, гр. Сапарева баня, отново със 100 легла. Там ще се извършва лечение и рехабилитация при пациенти със заболявалия на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, поражения на централната нервна система, гинекологични заболявалия, възстановяване след остри и хронични отравяния със соли на тежките метали и др.

СПА браншът настоя и българи чрез здравните си осигуровки да ползват СПА центровете

"Едно евро, инвестирано в превенция и профилактика, спестява 7 евро от лечение", посочи още Сийка Кацарова. От думите ѝ стана ясно, че организацията настоява да бъде дадена възможност на сертифицираните 47 медикъл спа центрове да работят по програмата на НОИ.

"Срамно е българите да не могат да ползват българските бази и възможностите на природата, както могат да го направят германци и словенци благодарение на осигуровките, които съм уддържани през годините", каза Кацарова.

В момента рехабилитационното лечение се извършва в специализираните болници за рехабилитация, финансирани от НЗОК, което става чрез талон № 3, който се издава от личния лекар и включва 20 процедури. От профилактика годишно могат да се възползват 50 000 – 60 000 човека, които могат да избират между 50 центрове и болници, сключили договори с НОИ.

Здравният министър Галя Кондева коментира пред журналисти, че включването в прогамата на медикъл и СПА центровете ще зависи от възможностите на бюджет 2025 година.

"Това ще зависи от бюджета, защото както каза представителят на НОИ, те работят в рамките на бюджета. Знаете, че, ако бюджетът не позволява, дори и всичките 47 да се включат, ще стане както с лечебните заведения", мотивира се тя.

Заместник-министърът Ирена Георгиева съобщи, че ще предложи на служебния министър на туризма Евтим Милошев да бъде създадена междуведомствена работна група за развитието на здравния туризъм с фокус върху медицинския туризъм. Предлага се в нея да участват представители на туристическото и здравното ведомства.