Подписано споразумение за газова връзка с Гърция бележи първите конкретни стъпки на България за разнообразяване на газовите си доставки и избавяне от 100-процентовата зависимост от Русия.
Във вторник "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) подписа споразумение с гръцката ДЕПА и италианската "Едисон" за изграждането на новата връзка Комотини-Димитровград-Стара Загора и меморандум с гръцкия газов оператор ДЕСФА за осигуряване на достъп до терминала за втечнен газ "Ревитуса".
Парафирани бяха и апликационните форми за получаване на вече отпуснатите от европейския план за възстановяване 45 млн. евро за газовата връзка. Те ще бъдат внесени съвместно от БЕХ, ДЕПА и "Едисон" в Европейската комисия в определения срок 15 юли.
Общата стойност на проекта е 120 млн. евро, извън европарите останалите средства ще се осигурят по равно от българска и гръцка страна.
Задействането на проекта е резултат от газовата криза през януари т.г., в която България се оказа най-потърпевша, тъй като разчита само на руски газ и само на една транзитна тръба за доставката му.
Меморандумът между трите компании предвижда създаването на съвместна компания с 50 на 50 процента участие на БЕХ и "IGI Poseidon", в което равноправни партньори са ДЕПА и "Едисон".
То ще бъде регистрирано в България, уточни след подписването на документите Галина Тошева, изпълнителен директор на БЕХ. До края на 2010 г., каквото е и условието на ЕК, за да отпусне безвъзмездните средства, ще започне изграждането на тръбата, допълни Роберто Поти, зам.-шеф на международните проекти на "Едисон".
В момента има избран консултант за предпроектното проучване – британската "Якобс Консълтънси".
Изпълнителят на проекта ще се избере с конкурс по европейски правила, допълни той. Тръбата трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2012 г.
Осигуряването на доставките и търговията с количествата синьо гориво, които ще се транспортират по газопровода, ще е грижа на търговско дружество. То ще се създаде в същия формат като проектната компания.
Капацитетът на тръбата ще е 3-5 млрд. куб. м, но ще се стартира с 1 млрд. куб. м годишно, допълни Асимакис Папагеоргиу, изпълнителен директор на ДЕПА.
Източникът на захранване ще е тръбопроводът ITGI.
Идеята е освен диверсификация на собствените доставки, България и Гърция да може да изнасят и количества за трети страни през газопроводната мрежа на българския газов оператор "Булгартрансгаз", дъщерно дружество на БЕХ.
Възможните опции са експорт към Турция и Македония, а при изграждане на другата междусистемна връзка с Румъния, за която ЕК също е отпуснала сумата от 10 млн. евро – и към северната ни съседка.
Бъдещата тръба ще бъде захранвана и с договорени количества от България с трети страни – например като Азербайджан, с който имаме принципно споразумение за внос на 1 млрд. куб. м газ. На тези количества се гледа като на осигурен от България дял за газопровода "Набуко", в който страната ни също участва, но след подписаното ден по-рано транзитно споразумение за проекта, желаещите да се включат като доставчици нараснаха сериозно и е възможно договорените с Баку обеми да останат за новата тръба.
Това се потвърждава от думите на Тошева и Папагеоргиу, които подчертаха, че междусистемната връзка ще позволи транзита на азерски газ и гориво от Каспийския регион към България и трети страни.
България има договорени на правителствено ниво и до 1 млрд. куб. м годишен внос от находището "Шах Дениз 1". И за тези количества газ обаче тепърва предстоят конкретни междуфирмени преговори за цени и транспорт.
Със споразумението с ДЕСФА България си осигури достъп до 1 млрд. куб. м годишно от капацитета на терминала за втечнен газ "Ревитуса". Тези количества също може да бъдат внасяни през новата тръба.
Цените ни са прозрачни и публични, определят се от гръцкия енергиен регулатор, заяви главният изпълнителен директор на ДЕСФА Панайотис Конелопулос.
Тарифите за втечнения газ, който се доставя с танкери, а в след това в терминалите се регазифицира и се вкарва в тръбопроводната система, по-принцип са по-високи от тези на компресирания природен газ.
Намеренията на България са по този начин да внася синьо гориво от Египет, с който страната ни подписа договор в края на април 2009 г. за евентуални досдтавки на природен газ и петрол.
Отделно БЕХ вече обяви намерението си с ДЕСФА да изгражда втори терминал на Егейско море край Кавала, като към проекта се очаква да се присъединят и други държави.
Така при реализация в срок на проекта и потичането на 1 млрд. куб м. през южната ни съседка за страната, през 2013 г. България ще може да намали минимум с около 30 на сто зависимостта си от руския газ. В момента консумацията на синьо гориво в страната е около 3.5 млрд. куб. м годишно с прогнозиран ръст от 2-5 процента ежегодно до 2013, според разчети на "Булгаргаз".
Подписано споразумение за газова връзка с Гърция бележи първите конкретни стъпки на България за разнообразяване на газовите си доставки и избавяне от 100-процентовата зависимост от Русия.Във вторник “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) подписа споразумение с гръцката ДЕПА и италианската “Едисон“ за изграждането на новата връзка Комотини-Димитровград-Стара Загора и меморандум с гръцкия газов оператор ДЕСФА за осигуряване на достъп до терминала за втечнен газ “Ревитуса“.Парафирани бяха и апликационните форми за получаване на вече отпуснатите от европейския план за възстановяване 45 млн. евро за газовата връзка. Те ще бъдат внесени съвместно от БЕХ, ДЕПА и “Едисон“ в Европейската комисия в определения срок 15 юли. Общата стойност на проекта е 120 млн.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
33 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
на енергия в непосредственото бъдеще
(без отчитане на постоянно увеличаващи се търсене и цени):
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от суров петрол (1.48 трилиона барела = 1.480.000.000.000.000.000 барела), при годишно производство (2002 г. г.) от 27 милиарда барела – 27.000.000.000.000 барела, свършват след 40.6 години, или през 2043 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказан …ите (2002 г.) световни резерви от природен газ (156 трилиона м3 = 156.000.000.000.000.000.000 м3), при годишно производство (2002 г.) от 2.5 трилиона м3 = 2.500.000.000.000.000.000 м3, свършват след 60.7 години, или през 2063 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от въглища (984.5 милиарда тона = 984.500.000.000.000 тона), при годишно производство (2002 г.) от 4.83 милиарда тона = 4.830.000.000.000 тона, свършват след 204 години, или през 2206 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.););
• Доказаните (2001 г.) световни резерви от ураний (3.93 милиона тона), при годишно потребление от 62.000 тона (черпещо значителни налични резерви), свършват след 61.1 години, или през 2063 г.; (данните са от OESD/NEA, IAEA и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.).
на енергия в непосредственото бъдеще
(без отчитане на постоянно увеличаващи се търсене и цени):
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от суров петрол (1.48 трилиона барела = 1.480.000.000.000.000.000 барела), при годишно производство (2002 г. г.) от 27 милиарда барела – 27.000.000.000.000 барела, свършват след 40.6 години, или през 2043 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказан …ите (2002 г.) световни резерви от природен газ (156 трилиона м3 = 156.000.000.000.000.000.000 м3), при годишно производство (2002 г.) от 2.5 трилиона м3 = 2.500.000.000.000.000.000 м3, свършват след 60.7 години, или през 2063 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от въглища (984.5 милиарда тона = 984.500.000.000.000 тона), при годишно производство (2002 г.) от 4.83 милиарда тона = 4.830.000.000.000 тона, свършват след 204 години, или през 2206 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.););
• Доказаните (2001 г.) световни резерви от ураний (3.93 милиона тона), при годишно потребление от 62.000 тона (черпещо значителни налични резерви), свършват след 61.1 години, или през 2063 г.; (данните са от OESD/NEA, IAEA и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.).
на енергия в непосредственото бъдеще
(без отчитане на постоянно увеличаващи се търсене и цени):
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от суров петрол (1.48 трилиона барела = 1.480.000.000.000.000.000 барела), при годишно производство (2002 г. г.) от 27 милиарда барела – 27.000.000.000.000 барела, свършват след 40.6 години, или през 2043 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказан …ите (2002 г.) световни резерви от природен газ (156 трилиона м3 = 156.000.000.000.000.000.000 м3), при годишно производство (2002 г.) от 2.5 трилиона м3 = 2.500.000.000.000.000.000 м3, свършват след 60.7 години, или през 2063 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.);
• Доказаните (2002 г.) световни резерви от въглища (984.5 милиарда тона = 984.500.000.000.000 тона), при годишно производство (2002 г.) от 4.83 милиарда тона = 4.830.000.000.000 тона, свършват след 204 години, или през 2206 г.; (данните са от BP statistics (year 2002) и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.););
• Доказаните (2001 г.) световни резерви от ураний (3.93 милиона тона), при годишно потребление от 62.000 тона (черпещо значителни налични резерви), свършват след 61.1 години, или през 2063 г.; (данните са от OESD/NEA, IAEA и Japan Energy Conservation Handbook 2003/2004 г.).