Бизнесът иска пенсионна реформа заради кризата

Има риск за пенсионната ни система в условията на криза, което заплашва националната сигурност и са необходими мерки от страна на държавата, предупредиха от Българската стопанска камара (БСК) в понеделник. Организацията излезе с пакет от предложения, сред които държавата да стане равнопоставена с останалите работодатели, намаляване за две години на осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове от 5 % на 2 %, увеличаване на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 260 на 450 лв. и др.

От камарата смятат, че промените биха могли да станат в мандата на следващото правителство. Експертите са на мнение, че и без криза пенсионната система се нуждае от промяна, но сегашната ситуация изисква този въпрос да се постави на масата на преговорите по-скоро.

"През първите четири месеца средният брой на осигурените лица е спаднал със 140 000 души по официални данни на статистиката. Приходите във фондовете са намалени с 5 %, което предполага създаване на дефицит от не по-малко от 200 млн. лв. за годината", каза Божидар Данев, председател на БСК. Той посочи, че безработицата расте и наред с това БСК непрекъснато консултира фирмите за това какви са стъпките за масови уволнения, което означава, че фирмите се готвят за такива.

Прогнозата на камарата е, че с развитието на кризата сивият сектор ще расте. "Работодателите стават все по-изобретателни, за да влязат в долния праг на осигуряването и търсят вратички да минимизират своите разходи", коментира Данев. Затова от камарата предлагат промени в системата на пенсионното и социално осигуряване, които да поставят на равни начала държавата и останалите работодатели.

От БСК искат държавата да стане солидарен осигурител на чиновниците, кадровите военнослужещи, служителите на МВР и от правораздаването. Държавата да внася за осигуряваните от нея лица пълния размер на полагащата се вноска, като се отчитат категорията и срокът на получаване на пенсията, настояват от камарата.

Тези категории могат да внасят ежемесечно като всички останали осигурени лица сума за сметка на възнаграждението си като се трансформира предвиденото за 2009 г. увеличение на заплатите им в средства за дължимите от тях осигуровки. Сега тези плащания са изцяло за сметка на осигурителите.

Сред другите предложения на бизнеса са за две години да се свали вноската за универсалните пенсионни фондове от 5 на 2 %. Идеята е през този период освободените средства да се ползват от фирми, които предходните три месеца не са свили персонала си с повече от 2 %, не са намалили обема на месечната осигурителна вноска и нямат просрочени задължения. За работодатели, които не отговарят на тези критерии пък, "свободните" средства ще бъдат насочени към общественото осигуряване.

По разчети на БСК така на бизнеса ще останат до 300 млн. лв., които да се използват за инвестиции или разкриване на нови работни места.

Друго предложение на камарата е да се увеличи минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 260 на 450 лв. Самоосигуряващите се лица са около 300 000 души. От камарата са изчислили, че с увеличаването на минималния осигурителен доход се осигуряват допълнителни средства във фонд "Пенсии" на ДОО в размер на 300 млн. лв.

Предложението включва и въвеждане на минимални осигурителни прагове за различните категории и професии самоосигуряващи се лица – посредници, адвокати, нотариуси, лекари и т.н., с което се очаква да се осигурят допълнителни средства във фонд „Пенсии” на ДОО в размер на около 90 млн. лв.

БСК иска също размерът на осигурителните плащания на земеделските стопани да достигне до размера на вноската за минималната работна заплата. Полагащите се осигурителни вноски да се прихващат от получаваната от тях субсидия и да се внасят централизирано в НАП.