Бизнесът изсветлява, населението намира убежище в сивия сектор

Икономическата криза е повлияла по противоположен начин на бизнеса и населението – през 2009 г. сивият сектор в икономиката изсветлява, а при домакинствата се покачва. Това сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представено в четвъртък на дискусия за предизвикателствата, които скритата икономика поставя пред развитието и конкурентоспособността на България в период на глобална финансова криза.

Проучване на ЦИД показва, че 1 млн. 600 хил. души в трудоспособна възраст остават икономически неактивни. Ако приемем, че те печелят доходи в скритата икономика, то това означава 11 млрд. лв. допълнителен доход за населението, които не се декларират, заяви Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на ЦИД.

В същото време към октомври 2009 г. при бизнеса има съществен спад на индекса на скритата икономика. Индексът, следящ източването на ДДС, бележи двоен спад, както се отчита и спад в скритите обороти, особено в сферата "внос - износ".

Намаляването на митническите измами, както и на тези с ДДС, е следствие от намаления внос и засилените контролни мерки. Реформите в НАП и митниците са ограничили злоупотребите в областта, но е нужно да се подобри работата и на другите контролни органи, допълни Стефанов.

Обикновено при спад на официалната икономика има ръст на сивата, а проучването сочи обратното, но това може да е временно явление, обясни Стефанов. Ако кризата продължи повече от шест месеца можем да очакваме повишаване на индекса на сивата икономика и при бизнеса, добави той. При населението се наблюдава посивяване на трудовите отношения - скрита заетост, което е предвестник на обръщане на тенденцията и при икономиката, смятат експертите в ЦИД.

Изследването показва тенденция при самонаетите лица да укриват доходи, което най-отчетливо се вижда в сектора на медицинските услуги. Лекари и зъболекари, например, масово предоставяли услугите си без отчетност.

В същото време фирми, които са наемали работници без договори, при влошаването на икономическата ситуация и спад на поръчките се освобождават най-бързо и най-лесно именно от тези хора.

По този начин нерегламентираните плащания и трудови отношения или се запазват, или намаляват за сметка на безработицата, а компаниите отчитат по-малко безотчетни плащания.

По данни на Българската стопанска камара 92% от лекарите и зъболекарите се осигуряват върху минималната работна заплата.

Председателят на камарата Божидар Данев смята, че за противодействие на сивата икономика е нужно не само свързването между фискалните устройства на търговските обекти и приходната администрация, но въвеждане на видеонаблюдение в магазините.

От ЦИД коментираха, че през последните три години са предлагани повече от 220 мерки за борба със сивата икономика като повечето от тях се стремят да възпрепятстват и разкриват нарушителите, а едва 10 на сто от мерките адресират липсата на ефективност в контрола и административната система.

Трябва да се повиши контролът в най-рисковите области като приходи от ДДС и акцизи, да се подобри ефективността на контролната система, каза Руслан Стефанов.