На фона на бодрите сигнали от правителството за увеличение на пенсиите и доходите догодина, за каквото настояват и синдикатите, бизнесът остава резервиран към евентуални увеличения заради все още мрачната картина на пазара на труда. Това стана ясно на среща на социалните партньори в петък.
Преди ден социалният министър Тотю Младенов обяви, че се се обмисля увеличение на пенсиите и останалите доходи от 1 януари догодина, а преди това за повишаване на доходите заговори и финансовият министър Симеон Дянков. Въпреки забележката на премиера, че Тотю Младенов не трябвало да се изказва преди да има решение на Министерския съвет, обещанията на управляващите за раздаване на повече пари догодина зачестяват с наближаването на изборите.
“Ситуацията на пазара на труда е критична и всякакви призиви за индексиране на доходи трябва да бъдат подчинени на предварителна оценка на въздействието“, коментира в петък изпълнителния председател на БСК Божидар Данев. “Никой не е направил оценка на въздействието как миналогодишното увеличение на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта, нарастването на минималните осигурителни прагове с 5.6% и ръстът на работните заплати с 5.9 % са се отразили на икономиката. Защо при всичките тези увеличения, бюджетът на НОИ е с 300 млн. лв. дефицит?”, попита Божидар Данев.
При сегашния дефицит в НОИ действително не е ясно откъде ще се намерят пари за евентуално увеличение на пенсиите, тъй като правените досега разчети показват, че дори минималната им индексация би коствала няколкостотин милиона лева, а увеличение на пенсиите с 10% - около 1 млрд. лева.
Данев предупреди, че в Европа нещата не вървят добре и основни търговски партньори на страната ни отиват към дългова криза. "Това означава, че трябва да сме много внимателни, когато правим промени в пазара на труда. Няма работодател, който да не иска да плаща високи заплати на качествените си работници, но за това трябва да има ресурс. Нека не рискуваме още работни места, робувайки на призиви за увеличение на доходите“, коментира той.
"В средата на тази година 46% от активните предприятия декларират нула заети, което е изключително притеснително", посочи още Данев.
Осигурителните прагове в пет бранша се вдигат
На срещата стана ясно, че синдикатите и бизнесът са договорили увеличение на минималните осигурителни прагове за 2012 г. в пет бранша. В производство на целулоза и хартия увеличението ще бъде 5.6 %. В туризма - между 15 % и 20 %. В пощенските услуги – 4.3 %. В търговията праговете ще се увеличат със 7 %.
Същевременно лидерът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че синдикатите ще внесат в тристранния съвет още следващата седмица официално предложение за ръст на бюджетните заплати с 10 %, както и за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2012 г. на 290 лв. И двете предложения засега не срещат одобрение от работодателските организации. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че за увеличение на бюджетните заплати може да се говори, само ако се пристъпи към сериозни съкращения в администрацията и увеличаване броя на електронните административни услуги.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Бизнесът гледа Дянков и за това не увеличава заплатите.Дянков не дава и дума да се издума за увеличение и иска да съживява икономика.Глупости!Без потребление няма икономика.Но Дянков това не го знае.Язък,че е завършил в Щатите.Докога българите ще са евтини?В Европа евтиното свърши преди 10 години.Не го ли разбрахте това?
Просто са свикнали да искат работа по капиталистически /социализЪмът си беше държавен капитализъм/, но да плащат и осигуряват работещите по социалистически... Нищо ново, само , че нарекоха за пред Запада нещата "преход към демокрация"...СмЕх, исторически смЕх за поколения напред.
Има нещо гнило в т.н. български бизнес..
Нека Божидар Данев опита да живее с 270 лева на месец! Няма държава в която минималната заплата да те обрича на глад!
Какво означава повишаване на доходите особено при държавното чиновничество - по-високи данъци. Щели да повишат осигурителните прагове, а самата държава не внася законните осигурителни вноски, после се чудят как ще изплатят пенсиите. Крайно време е да разберем какво искаме: силна държава (близкото минало)- ниски заплати, не доходи, ниски пенсии или слаба държава - растящи доходи, добри спестявания (едва ли някой ще мисли за пенсии).
Има си хас Българската мафиотска камара да е за повишаване на доходите! Тези ченгеджийски бандити отдавна трябваше да са в затвора.
Понеже популизмът и на бизнеса, и на държавата и на всички ми дойде до гуша искам да кажа следното: С тооолкова ниски осигуровки и тоооолкова нисък данък СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА! Подобни параметри са за капиталистическа държава, в която се трупат лични спестявания във фондовете. С тези пари дето ние ги събираме солидарност не може да има.
Социална политика се прави с високи данъци и високи осигуровки - справка скандинавските страни, където отново има лично натрупване на спестявания - за …
здраве и социални. Тук елементът на личното натрупване го няма, човек няма никаква сигурност, а мизерията го демотивира да плаща осигуровки. Нужна е кардинална промяна, но увеличение на данъци и осигуровки е неизбежно при това положение. Увеличението обаче не трябва да отива в държавната хазна, а по личните сметки на хората!
Божидар Данев сигурно е прав, но все пак преди да призовава за оценка на въздействието на евентуално увеличаване на доходите върху пазара на труда да поиска оценка на въздействието от непрекъснатото намаляване на осигурителните вноски и данъците за бизнеса върху икономиката, пазара на труда и социалните системи.