Бизнесът ще пише нов кодекс на труда

Необходимо е създаването на нов кодекс на труда, който да предлага много по-гъвкави форми на заетост, тъй като сегашният е писан в условия на тоталитарна икономика. Това заявиха представители на бизнеса по време на среща на ръководството и експерти на Българската стопанска камара (БСК) с 16 браншови организации.

Не е ясно каква трябва да бъде философията на евентуален нов кодекс на труда според бизнеса. В последно време обаче работодателски организации се обявиха срещу задължителни квоти за хора с увреждания, срещу начисляване на платен годишен отпуск при майчинство, срещу повишаването на максималния осигурителен доход, срещу вдигането на минималната работна заплата и др.

Действащият кодекс е от тоталитарно време

Участниците в срещата, организирана от БСК, бяха единодушни, че действащият Кодекс на труда, който е писан в условия на тоталитарна икономика с изцяло държавна собственост върху производствените активи и е променян през годините стотици пъти, не отговаря на съвременните условия и изискванията на пазара на труда.

Бизнес организациите смятат, че трябва да започне широк обществен и експертен дебат, в който да се изяснят основните пречки пред работодателите и пред ефективната реализация на трудовите права, а също и да се определи дали има нужда от промени и как да се развива трудовото законодателство. Ако се установи необходимост от корекции, трябва да се състави нов кодекс на труда, смятат бизнес организациите.

На първо време бе предложено да се създаде работна група с участието на експерти от браншовите организации, която да подготви предложения за нов кодекс на труда.

Не достигат кадрите

Фокус на разговора с представителите на браншовите организации се оказа недостигът на работна ръка – и като количество, и като качество.

Експертите се обединиха, че дуалното обучение, при което вече има позитивни практики, е ефективно средство за преодоляване на проблема. Според тях друга необходима мярка е облекчаване на процедурите за привличане на работници от трети страни извън ЕС. "Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания персонал, сега имаме проблеми с персонал", сподели председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов.

"Имаме системни проблеми и чакаме реформи, които трябваше да се случат много отдавна. Непрекъснато се увеличават средствата за здравеопазване, а смъртността расте и няма хора. Непрекъснато увеличаваме средствата за образование, а липсват качествени, образовани работници. Непрекъснато се увеличават средствата за МВР, а няма сигурност. Това не може да продължава безкрайно", категоричен бе председателят на Индустриален клъстер "Електромобили“ Илия Левков.

Обществото и държавата притискат бизнеса

От безпрецедентен "обществен и административен натиск върху бизнеса", се оплака изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. "Няма нормален бизнес климат. На всеки четири години се сменя бизнес климатът с обяснението, че има избори. Така не може да се планира, не могат да се усвояват инвестиции", категоричен бе представителят на добивната индустрия.

Според председателя на Българската браншова камара на енергетиците Димитър Шевиков все още е твърде голям делът на държавните предприятия в системата на енергетиката, а това е причина за чести смени на мениджърските екипи на големите енергийни компании. "Това, от своя страна, създава нестабилност на сектора, липса на приемственост и на нормално бизнес планиране в този структуроопределящ сектор на икономиката", смята Шевиков.

За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той подчерта, че това е сериозна пазарна пречка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и само през 2017 г. са реализирали износ за над 7 млн. евро.

"България е на десето място по брой и по стойност на изнесените велосипеди за 2017 г., а в ЕС е на седма позиция, докато при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в ЕС", изтъкна Георгиев.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) Владимир Димитров, един от базовите проблеми у нас е липсата на качествена оценка на въздействието на проектите на нормативни документи. "Оценката или изцяло липсва, или е повърхностна, незадълбочена и напълно формална", каза Димитров. Той отбеляза, че по отношение на рециклирането ключов е Законът за управление на отпадъците, който непрекъснато се изменя и допълва и често промените са необосновани, без съответната предварителна оценка на въздействието, а това носи дългосрочни вреди – и на бизнеса, и на целите в областта на опазването на околната среда.

Радосвет Радев: Ние създаваме благоденствието

Новият изпълнителен председател на БСК Радосвет Радев обеща да модернизира бизнес организацията.

"И синдикатите, и държавата получават силата си от нас – ние създаваме добавената стойност. Без нашите усилия и предприемчивост те нямаше да има какво да разпределят", заключи Радев, приписвайки на бизнеса цялата заслуга за съществуващата икономика в страната.