Блъф вместо резултати . .

Американската икономика боледува от трайна имунна недостатъчност. С цел да се прикрият истинските балансови показатели, се разкрасяват всевъзможни статистически данни. Ето че сега се проявява с пълна сила синдромът, наречен "бутафорният град от американските уестърни", където лъскавите фасади прикриват паянтови бараки.

Най-големият инвестиционен бум в историята на САЩ, солиден растеж на икономиката, Америка инвестира в бъдещето - така се твърдеше от години. Така пишеха всички вестници, а телевизията ни го внушаваше още в сутрешните часове. Хората бяха достатъчно наивни, за да повярват и да приложат на практика всяка глупост и грешка на американските инвеститори, което подхранваше комплекса за икономическа малоценност в Германия.

В действителност става дума за грандиозен блъф и майсторско жонглиране с числа. Корпоративна Америка подхождаше творчески при воденето на счетоводството. По данни на National Income Product Accounts /NIPA/, цитирани от Министерството на търговията във Вашингтон, т.нар. Nonresidential Fixed Investments са нараснали реално с 533 млрд. долара през периода 1995-2000 година.

Става дума за растеж от цели 65%. Според официалната статистика през същия период брутен вътрешен продукт се е увеличил с 22,2%. Защо да се чудим тогава, че изнесените данни станаха причина да се появят възторжени статии. Нали никъде другаде по-света не бяха постигнати подобни резултати или близки до тях.

Като че ли Америка бе открила наистина чудодейната рецепта за траен икономически разцвет. От известно време в националното счетоводство на Америка се борави с брутни, а не с нетни инвестиции. За икономиката обаче са важни нетните данни. При брутните инвестиции са включени и необходимите отчисления. От 1995 г. насам всички данни систематично се манипулираха и разкрасяваха с помощта на т.нар.

Hedonic Price Indexing. Ето и резултатът: от 1995 до 2000 г. инвестициите в ИТ-софтуер на американската икономика нараснаха с 23 млрд. и достигнаха 87 млрд. долара. Чрез триковете на Hedonic Price Indexing обаче скромните 23 млрд. долара се превръщат във внушителните 240 млрд. долара, впрочем само на страниците на статистиката. Ако германците водеха счетоводството си по същата методика, ръстът на годишните им инвестиции в ИТ-сектора щеше да бъде в размер на близо 30% вместо отчетените скромни 6%.

В периода на изключително бързи технологични промени американците взеха "мъдрото решение" да капитализират разходите за компютърен софтуер, вместо да ги включат в графата дебит, и така отчетоха увеличение със 110 млрд. долара. Ако обобщим нещата, ще получим следната картина: от 1995 до 2000 г. в Америка са инвестирани вместо отчетените 533 млрд. инвестиции или в размер на 106 млрд. долара годишно - всичко на всичко 110 млрд. или 22 млрд. годишно.

Това е най-ниското ниво в следвоенната история. От доста време проблемът на Америка се нарича инвестиционна недостатъчност. Това е и основната причина за слабите печалби. Ерозията на печалбите започна още през 1994 г., необходим бе обаче детайлен анализ, за да се открие истината.

Наистина катастрофата пролича още през 2001 г., за мнозина, за жалост, тя все още си остава необяснима. Обяснението обаче е много просто. Бихме могли да го наречем синдрома на бутафорния град в американските уестърни, където зад лъскавите фасади се виждат само паянтови бараки. А още по-просто би било да го наречем статистическа корупция и мошеничество.

© Copyright Mediapool