Блъфът на Путин и интригите на Шеварднадзе

Бъдещето на Русия, нейното щастие и нейната неволя, зависи от едно дефиле в Североизточна Грузия. Това е впечатлението, с което остава човек тези дни. Президентът Путин заплашва с военни удари, а неговият генерален щаб иска да използва командоси и тежко въоръжение.

От месеци руски военни рисуват картина на ужаса на Панкиското дефиле като убежище на Ал Каида и крепост на международни терористи. В действителност в долината има няколко хиляди местни чеченци, близо четири хиляди чеченски бежанци, половин дузина криминални банди, както и въоръжени чеченски бойци и ислямисти от арабския свят. Колко точно са те, не е ясно. Седемстотин, твърди грузинският министър на държавната сигурност. Западни военни говорят за не повече от четиристотин. Да се освободи долината от престъпници и екстремисти е важно, но сигурността на южните части на Русия едва ли зависи само от това.

Руският проблем се нарича Чечения, не Панкиси. Три години след началото на втората чеченска война мирът изглежда далече. Макар Русия отново и отново да обявява войната за успешно приключена, макар десетки хиляди чеченски "терористи" да са били ликвидирани, чеченските бойци нанасят удари почти ежедневно. Руските военни се провалиха в Чечения, за три години те не успяха да наложат контрола си върху една република с големината на Райнланд-Пфалц. Нищо чудно, като се има предвид, че руската армия е в окаяно състояние. Така Грузия удобно попада в ролята на жертвено агне. Всичко щяло да бъде добре, ако не било Панкиското дефиле, гласи посланието, което повтаря след генералите си т министърът на отбраната Сергей Иванов.

Руските въоръжени сили разполагат с 3500 души по дългата осемдесет километра граница между Русия и Грузия. Те обаче не я контролират, тъй като се осмеляват да действат само денем и с подкрепата на авиацията. През нощта Чечения принадлежи на чеченците, което важи с още по-голяма сила за планините. Планинците никога не са зачитали държавните граници и винаги са се занимавали с контрабанда на наркотици и оръжие.

Но подкрепленията за бойците в Чечения едва ли идват от Панкиското дефиле, като се има предвид, че между тях лежат високите 3000 метри масиви на Кавказ. Самите руски военни осигуряват оръжия за чеченските бойци. За много руски генерали Чечения е дар от небето, с чиято помощ могат да забогатеят и да се издигнат бързо. Само тази причина стига, за да правят всичко войната да продължи.

Руските заплахи за нахлуване в Панкиското дефиле са блъф. Тежко военно оборудване като например танкове не може да бъде използвано в планинските масиви на Кавказ, а Русия не разполага с части за антитерористична операция. Моментът също не е подходящ заради наближаването на зимата. Тъй като липсват конкретни информации, е възможно да бъдат нанасяни удари на сляпо от малкото останали руски бомбардировачи Су-25 или с хеликоптери. Но руските военни така или иначе бомбардират грузинския регион, за последно това стана на 23 август.

Путин иска да реши проблема с Чечения до края на идната година, когато предстоят избори за Думата и за президентския пост. От негова гледна точка вероятно е добре да стори така, че Грузия повече да не бъде използвана като убежище за чеченските бойци. Той обаче има и съвсем други причини да играе с картата "Панкиси". С изявленията си, че правото на самозащита позволява превантивни военни удари на чужда територия, той повтаря основанията на американския президент за нападение срещу Ирак.

Американците го оставят да действа. Те искат да разрешат приятелски конфликтите с Русия и са готови да признаят на слабия си партньор въображаемата мощ на световна сила. Путин използва впечатлението, че може да говори на равна нога с американците, за да държи ръководствата на въоръжените сили и тайните служби под контрол.

Наред с това Путин говори за териториалната цялост на Грузия, която Русия зачитала. В действителност обаче Москва прави всичко, за да държи съседката си в нестабилност. Жителите на отцепилата се грузинска република Абхазия ще получат руски паспорти. Същото важи и за Южна Осетия. Ако някога Грузия иска да възстанови господството си над тези области, Русия ще може да се притече на помощ на "своите" граждани.

Междувременно грузинският президент Шеварднадзе направи много, за да тласне окончателно към нищетата своята разпокъсана и обедняла страна. Трябва да му си признае, че единствен той от руските съседи прие бежанци от Чечения. Президентът обаче се забърка в кървави сделки с чеченски бойци и престъпници. Така например през октомври миналата година двеста души под ръководството на чеченския командир Гелаев бяха прехвърлени с автомобили на грузинското вътрешно министерство от Панкиското дефиле в Абхазия. Групата нападна села, изби мирни жители и обстрелва хеликоптер на ООН, при което загинаха девет души. Надали можем да си представим, че Шеварднадзе не е знаел нищо за акцията. Когато независимият телевизионен канал Рустави-2 разкри мръсната афера, министерствата на държавната сигурност и на вътрешните работи искаше да го закрие. Хиляди протестираха
срещу това решение и Шеварднадзе разпусна кабинета, за да спаси главата си.

Месеци наред той лъжеше, че в Панкиското дефиле няма чеченски бойци, преди да отстъпи пред американския натиск и да признае, че те се укриват там. "Хитрата лисица", както е наричан Шеварднадзе, използваше през изминалите години външнополитическата подкрепа на САЩ, за да извлече изгода за себе си и за своето корумпирано обкръжение. Сближаването на американците и руснаците след атентатите на 11 септември сега може да сложи край на играта му.

Грузинското население бе загубило вяра на своя президент. Едва дрънкането на саби от Москва отново му спечели подкрепа в една страна, която е икономически зависима от Русия и същевременно очаква най-лошото от нея. Ако руските войнолюбци излязат извън контрол и дрънкането на оръжие бъде последвано от тътена на бомбардировките, това би имало неподозирани последици за целия кавказки регион.

Ние обичаме грузинския народ, заяви тези дни руският министър на отбраната Иванов. Твърде много любов обаче може да се окаже смъртоносна.

По БТА