Блеър подкрепи война срещу Ирак

Твърдостта на британския премиер Тони Блеър спрямо Ирак бе хит в Тексас, но вътрешнополитическите му противници са бесни, че заслепен от ласкателствата на президента, той пренебрегва техните съмнения за възможния военен удар срещу Ирак.

Като погази мнението на над 140 членове на парламента и дори на неколцина от собствените си министри, в неделя премиерът показа недвусмислено, че ще подкрепи евентуална военна акция срещу Ирак по американска инициатива. "Трябва да сме готови за действие там, където ни заплашват с тероризъм или оръжия за масово унищожение. Ако е необходимо, действието трябва да бъде военно и ако се налага - да включва и смяна на режима", заяви той в Тексас.

Речта му предизвика яростни критики, според които премиерът се държи като "верен пудел" на Буш и раболепно подкрепя всяка стъпка на американската администрация във войната срещу терора след атентатите на 11 сепетмври. Заглавието на челната страница на левия Дейли Мирър бе безмилостно: "Войната срещу Ирак: Въпросът е не дали, а кога", кълне се пуделът Блеър"

Депутати от собствената му Лейбъристка партия поискаха обяснения.

"На много лейбъристи им се повдига от гледката как нашият премиер се разтапя от ласкателствата на твърдата дясна републиканска администрация, която си няма друг приятел по света, освен него", заяви депутатът от левицата Джордж Галоуей по радио Би Би Си.

Лейбъристките депутати планират да излеят чувствата си утре на частна среща с Блеър.

Но ако се съди по тона и изражението на премиера, който отдавна свикна да пристъпва важно по световната сцена, крепен само от куража на убежденията си, гневът им едва ли ще го трогне.

Запитан от репортери в самолета на връщане от Тексас как ще се справи с бунта на депутатите си, Блеър ни най-малко не се смути.

Вдигна рамене и каза само: "Повечето хора са съгласни, че са налице сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени. Те очакват от нас да действаме по правилния начин и поради правилните причини".

Не показа никакъв признак, че ще се отметне от призива за смяна на режима в Багдад.

"Пределно ясно е, че хората, които биха се радвали най-много да видят гърба на Саддам, са самите иракчани", отсече той.

Призивите да се предявят доказателства за предполагаемата вина на Саддам в разработването на оръжия за масово унищожение, бяха посрещнати със същото безметежно спокойствие.

"Когато сме готови" отговори той на въпроса дали и кога британското правителство ще оповести публично доказателствата.

Отношението на Блеър доказва няколко прости и очевидни истини за влиянието на собствената му партия над него.

Откакто бе избран за партиен лидер през 1994 година, той има навик да оспорва традиционни лейбъристки концепции, което често го вкарва в конфликт с привържениците му. Той не е длъжен да търси одобрението на парламента, за да ангажира Великобритания във военна акция. Известен с президентския си стил на управление, Блеър едва ли ще предложи вот. Политическата левица може да е недоволна от него, но той знае, че може да разчита на подкрепа от десницата.