Близо половината от етническите арменци в Нагорни Карабах вече избягаха в Армения

Бившият министър-председател на непризнатото правителство в Нагорни Карабах Рубен Варданян е арестуван от азербайджанските власти, докато е напускал анклава. Редом с него десетки хиляди етнически арменци от областта бягат към Армения.

Варданян, който е милиардер и инвестиционен банкер, оглавяваше сепаратисткото правителство в Нагорни Карабах, наричан от арменците Арцах, в периода от ноември 2022 г. до февруари 2023 г. Граничната служба на Азербайджан съобщи, че той е бил отведен в столицата Баку и предаден на други държавни служби. Освен това властите в Баку са дали индикации, че ще преследват и други водещи лидери на Карабах, предава Ройтерс.

Според данни на арменските власти близо 50 хиляди арменци са избягали от Нагорни Карабах, след като Азербайджан проведе 24-часова военна операция през миналата седмица, с която си върна контрола над територията, предизвикваща конфликти от десетилетия.

Уплашено от събитията етническото арменско население в региона, което е около 120 000 души, бяга с коли и автобуси през Лачинския проход. От близо година Армения обвинява Азербайджан, че блокира този единствен път, който я свързва директно с Нагорни Карабах, за да предизвика недостиг на храна в анклава.

От Баку заявяват, че жителите на региона ще бъдат в безопасност и третирани като "равни граждани", а през миналата седмица президентът на Азербайджан Илхам Алиев каза, че арменците ще могат "най-сетне да въздъхнат с облекчение", защото Баку ще превърне Карабах в рай.

От своя страна премиерът на Армения Никол Пашинян, цитиран от BBC, определя събитията като начало на "етническо прочистване".

Поради тази причина планинският път от Карабах към Армения с дължина едва 77 км е задръстен от дни и пътуването до границата отнема повече от 24 часа. Много от хората спят в колите си и гладуват по време на дългото пътуване заради километричните опашки, а са подложени и на строги проверки от азербайджанския граничен контрол.

Събитията от последната седмица

Местните власти съобщиха, че най-малко 68 души са загинали, повече от 100 са изчезнали и близо 300 са ранени след експлозията на бензиностанция в Карабах в понеделник. Все още не е ясно какво е причинило инцидента.

По-рано в сряда стана ясно, че при военната операция за възстановяване на контрола над Нагорни Карабах са били убити 192-ма азербайджански военнослужещи, 511 са ранените.

Представители на сепаратистите от Нагорни Карабах пък заявиха, че от тяхна страна са загинали 213 души, включително 10 цивилни, а над 400 човека са били ранени в боевете.

Международната реакция

Западните правителства се опасяват от хуманитарна катастрофа и настояват Азербайджан да допусне международни наблюдатели в Карабах, за да наблюдават отношението му към местното население.

"Това, което е необходимо сега, е прозрачност и очите и ушите на международната общност на място. Заедно с нашите партньори ще направим всичко възможно да изпратим международни наблюдатели възможно най-бързо“, сподели в изявление германският външен министър Аналена Бербок.

Същевременно Саманта Пауър от Американската агенция за международно развитие обяви във вторник предоставянето на 11.5 милиона долара на Армения като част от хуманитарната помощ за хора, разселени от анклава.

Европейската комисия ще отпусне 5 милиона евро на Армения за нуждите на жителите, презаселени от Нагорни Карабах чрез неправителствени и благотворителни организации, а Швеция - 1.3 млн. долара на Международния комитет на Червения кръст. Френският външен министър Катрин Колона обяви отпускането на 7 милиона евро на Армения.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен призова азербайджанския държавен глава да се въздържа от по-нататъшни военни действия в региона, да предостави гаранции на жителите му и да позволи достъп на международна наблюдателна мисия.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Адриен Уотсън, цитиран от "Гардиън", каза, че САЩ ще предоставят допълнителна помощ, за да помогнат на местните общности да осигурят подслон и основни консумативи като хигиенни комплекти, одеяла и дрехи за справяне с нуждите на засегнатите или разселените от насилието в Нагорни Карабах.

Исторически контекст

Карабах е международно признат като част от Азербайджан, но е населен предимно с етнически арменци, които се отцепват през 90-те години на миналия век след разпада на Съветския съюз.

Всъщност конфликтът намира своите корени много преди разпадането на СССР. Самият планински регион е спорна зона между Азербайджан и Армения от периода на независимостта на двете държави при разпадането на Руската империя през 1917 г..

Когато Съветския съюз създава автономната област Нагорни Карабах през 1923 г. в рамките на Азербайджанската съветска социалистическа република, етническото арменско население е 95%. Така се стига до 1988 г., в която се декларира намерението за присъединяването на територията към Република Армения, въпреки официалното си местоположение в Азербайджан.

След референдум, проведен от арменското население на Нагорни Карабах през 1991 година и обявяването на независимост на 6 януари 1992 г., избухва война между Армения и Азербайджан. Откритият конфликт формално приключва през 1994 г., под руски натиск. Това е първият военен сблъсък между двете страни.

Териториалният спор продължава и до днес, като последната ескалация в региона бе през 2020 г. След война, продължила 6 седмици бе подписано мирно споразумение между лидерите на Армения, Азербайджан и Русия. Руската федерация разположи мироопазващ контингент в региона и Азербайджан се съгласи да осигури свободното движение по Лачинския коридор, който свързва Армения с Нагорни Карабах.

Официално обаче "Република Нагорни Карабах" не е призната от никоя държава от ООН, включително и от Армения.

Военната операция от последните дни позволи на Азербайджан да възстанови пълния си контрол над отцепническия регион. След това Азербайджан и официални представители на сепаратистите проведоха два кръга на разговори относно "реинтеграцията" на Нагорни Карабах и неговите етнически арменски жители в населената предимно с мюсюлмани страна, но все още не е ясно как точно ще се случи това.