БНБ не приема препоръките на Сметната палата в одитния доклад

Банките притеснени от краткото време за подготовка преди стрес тестовете

БНБ не приема препоръките на Сметната палата в одитния доклад

Българска народна банка (БНБ) не приема препоръките направени в одитния доклад на Сметната палата и смята, че те трябва да бъдат "критично оценени и преосмислени". Това стана ясно от думите на подуправителя на централната банка и шеф на управление "Банков надзор" Димитър Костов по време на международната конференция "Финансова стабилност".

В одита, оповестен в сряда, Сметната палата смята, че надзорът на БНБ не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите. Одиторите дават 13 препоръки за подобряване на надзорната дейност на централната банка.

Надзорът е упрекван в какво ли не, особено след кризата в КТБ, каза шефът на управление "Банков надзор" в БНБ Димитър Костов и даде да се разбере, че не приема много от констатациите в одита на Сметната палата.

Според него "изпълнението на някои от препоръките би отдалечило надзора от международно признати принципи като базелските". Препоръките на Сметната палата към банковия надзор в БНБ ще доведат до усложнения и създаване на надзорна практика и политика в България, която се отклонява от общоприетата в ЕС, смята Костов.

"Многобройните препоръки, които се съдържат в доклада, трябва да бъдат критично оценени и преосмислени. И категорично в никакъв случай не бива лековато да се приема, че това са неща, които трябва бързо да се приложат и че ще дадат решения", смята още подуправителя на БНБ.

Димитър Костов разкритикува и предложението за изграждане на система за предотвратяване на конфликта на интереси в банковата сфера различни от тези в държавните институции.

"Изграждането на система за установяване, контрол, предотвратяване на конфликт на интереси, която да се различава от това, което е установено в държавата и законодателно, и институционално, е доста спорно решение. Вътре пише, че едва ли не, ако някой работи в банковия надзор, не трябва да ползва банкови услуги", каза Костов.

"Ако направим аналогия и приложим това към хората, които надзирават уличното движение, според препоръката те трябва да не припарват до автобус или кола", направи сравнение подуправителят на Централната банка.

Международният валутен фонд може да упражнява най-добър одитен контрол над БНБ в частта надзорна дейност, смята Димитър Костов.

Той посочи, че реформата на банковия надзор вече започна и тя ще повиши неговата ефективност.

От 1 ноември влязоха в сила структурни промени в Централната банка, чиято цел е по-силен контрол над банковата система и подобряване на анализа на рисковете пред финансовите институции, за да не се повтори случая с фалита на КТБ. Реорганизацията обхваща управление "Банков надзор" и управление "Банково".

Банките притеснени от краткото време за стрес тестовете

Димитър Костов препоръча на шефовете на финансовите институции да продължат да се готвят за предстоящите стрес тестове и оценка на техните активи. "Банките са капитализирани с достатъчно буфери и ликвидност", смята подуправителят на БНБ.

Шефът на банковия надзор не очаква никакви сътресения в системата заради тях. "Оценката на активите и стрес тестовете са нещо нормално за всички банкови системи по света, провеждат се през определени периоди от време и повишават устойчивостта на системата", посочи Костов.

Подготовката на банките за оценка на качеството на техните активи вероятно ще доведе до намалена кредитна активност и по-високи изисквания към кредитополучателите, прогнозира председателят на Асоциацията на банките у нас Петър Андронов по време на конференцията "Финансова стабилност". Причината е, че банковите експерти ще бъдат ангажирани с осигуряването на документи, изготвяне на информации и провеждането на редица срещи.

Като проблем Андронов отчете липсата на достатъчно време за подготовка на финансовите институции за предстоящите стрес тестове през следващата година. Причината е, че методологията, по която ще се правят те, ще се знае едва в края на ноември, а анализът ще се прави върху годишните данни.

Андронов изтъкна още два проблема, пред които ще са изправени българските банки при подготовката за прегледа на техните активни.

Първият е свързан с липсата на документация, която всяка банка трябва да си набави, ако тя липсва, както и да актуализира оценките си и да преустрои правилата си, т.е. да не търпи загуби и санкции, заради това, че документално нещата не са изрядни.

Вторият проблем е с дългосрочни структурни проблеми, които изискват и по-дългосрочни решения.

Заради твърде консервативната методология също така е твърде вероятно тестовете да завършат с капиталов дефицит, както и с огромни разходи за банките, на които ще се наложи да правят инвестиции в преработване на техните информационни системи например.

Като положителни резултати от стрес тестовете Андронов отчете очакваното дългосрочно повишаване на депозитите в банковия сектор и консолидация на банковата система. Напълно вероятно е някои банки да бъдат подсилени капиталово, смята Андронов.

"Такива стрес тестове ще се правят често и няма да са някакво изключение", разясни банкерът и допълни, че нормалните стрес тестове се провеждат, когато няма установени системни проблеми в банковата система. "Така че тестовете не се провеждат само във финансови институции, които се смятат за "болни" и недобре подготвени", каза още Андронов.

Той даде пример със стрес тестовете в 130-те банки от еврозоната. При 25 от тях беше установен капиталов дефицит, но само за три месеца 13 от тях набраха необходимия капитал и никой не забеляза сериозни икономически сътресения. Това е доказателство колко добре протича "това упражнение, когато банките са добре подготвени", каза Андронов.

Банкерът разясни още, че извънредните стрес тестове обикновено се правят на декапитализирани банки, те се извършват експресно и обикновено завършват с капиталов дефицит. Ако се стигне до там, най-честият сценарий е държавната намеса, а по-рядко се стига до пазарни решения, каза Андронов.

Банкерът изрази надежди стрес тестовете на банките у нас да завършат с положителни резултати, въпреки краткото време за подготовка. Те обаче ще бъдат добри, само ако банките, БНБ и всички отговорни институции са подготвени за тази проверка, завърши председателят на банковата асоциация.

Споделяне

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?