БНБ ще може да уволнява шефове на банки

Отпада глобата за уронване на името на финансовите институции

БНБ ще може да уволнява шефове на банки

БНБ вече ще може да уволнява изпълнителните директори и друг висш ръководен персонал на търговските банки. Новото правомощие на подуправителя, ръководещ "Банков надзор", се въвежда с промени в Закона за кредитните институции чрез Закона за платежните услуги и платежните системи, публикувани на интернет страницата на финансовото министерство.

Проектопромените се правят по препоръка на Международния валутен фонд и Световната банка, които през миналата година инспектираха дейността на банковия надзор у нас.

В момента централната банка може да се разпорежда да бъдат освободени само членовете на управителния съвет, на съвета на директорите и на надзорния съвет на трезорите. Това става с писмо до банката. Ако в определения от БНБ срок трезорът не извърши промяната, централната банка може да отстрани лицето от длъжност и да назначи ново до провеждането на съответния избор.

Отстраняването на шефовете на банки е само една от цял списък с мерки, които централната банка може да приложи, когато установи извършени от трезора или неговите акционери нарушения като например: заобикаляне на закона чрез подставени лица, пране на пари, неизпълнение на писмени ангажименти към БНБ, оповестяване на непълна или неточна информация и др.

Също по предложение на МВФ подуправителят ще може да изисква банката да смени одитиращата си компания, когато възникнат притеснения за качеството на одита. С промените се въвежда и процедура по предварително одобрение от БНБ на включването на капиталови инструменти в капитала на банката.

Без санкции за слухове за банки

Отпадат глобите за разпространяване на информация, която "уронва доброто име и доверието в банките". БНБ занапред няма да има правомощието да налага подобни санкции, предвижда още проектът. Промяната се прави по предложение на централната банка, която смята, че текстът е "в противоречие с мандата на БНБ и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор”.

Действащият чл. 152а от Закона за кредитните институции предвижда всеки, който разпространява "невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея", да се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. Санкциите са по-сурови, ако нарушението е извършено чрез медия – между 5000 и 10 000 лв. за първо нарушение. Ако извършителят е юридическо лице, глобата стига до 50 000 лв.

Глобите никога не са налагани

Въпреки че съществуваше от години, разпоредбата реално не работеше. Неотдавна в отговор на запитване от централната банка признаха, че никога не са налагали предвидените в закона глоби. По време на банковата криза през юни 2014 г. законовият текст не успя да предотврати банковата паника, а в същото време доведе до известна автоцензура в медиите. Тогава най-различни лица, включително криминално проявени, разпространяваха имейли и други електронни съобщения с невярна информация за финансовото състояние на най-различни банки. Освен това, млади мъже обикаляха по опашки и кафенета да внушават на хората да си теглят парите. Заради липсата на изричен текст в Наказателния кодекс, криминализиращ всяването на банкова паника, тогава нарушителите трябваше да бъдат разследвани по други текстове. В същото време някои традиционни медии тогава забраниха коментарите под банковите си публикации с аргумента, че прилагат чл. 152а от Закона за кредитните институции.

Затвор за всяване на паника

Като реакция на ситуацията през лятото на 2014 г. тогавашното ръководство на БНБ предложи затвор за всяване на банкова паника. Централните банкери настояваха в Наказателния кодекс да се запише, че "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години”. Промените дори стигнаха до парламента чрез депутата от ДПС Йордан Цонев, но бяха отхвърлени заради съмнения, че могат да доведат до цензура.

Според медийни експерти отпадането на административните санкции за уронване на доброто име на банките е адекватна мярка. Според тях е разумно тя да бъде придружена от вменяването на наказателна отговорност при умишлени действия с цел създаване на банкова паника, стига законовият текст да прави разлика между журналистическа критика и умишлени криминални действия, които целят да паникьосат вложителите. В допълнение банките, както всяко друго юридическо или физическо лице, което се чувства засегнато от медийна публикация, и занапред ще могат да си търсят правата при "уронване на доброто име" по стандартния исков ред.

Споделяне
Още от Бизнес