БНС осигури на управляващите три четвърти мнозинство за конституцията

Третите промени в конституцията бяха приети на първо четене със 183 гласа “за” срещу 36 “против” и четирима въздържали се. Така промените минаха с мнозинство от три четвърти, което е необходимо и на второ и трето четене, за да бъдат утвърдени по бързата процедура и да са факт до март-април и да бъдат отчетени от Европейската комисия.

Според дясната опозиция промените са козметични и не отговарят на нуждите на България, а според управляващите проектът е баланс на възможното в рамките на мнозинството.

Проектът получи подкрепата на Коалиция за България, НДСВ, ДПС и Български народен съюз (БНС), плюс четирима независими депутати - бивши членове на “Атака”, сред които прясно изгоненият Минчо Христов.

Единствено лидерът на БЗНС – НС Анастасия Мозер от групата на БНС се въздържа при гласуването.

Всички от ДСБ и ОДС гласуваха “против”.

Трима представители от управляващото мнозинство отсъстваха от пленарната зала по уважителни причини, обясниха от ръководствата на левицата и НДСВ. В залата лично присъства и гласува лидерът на ДПС Ахмед Доган, който се явява за първи път в парламента след вота за правителство през август миналата година.

Повечето депутати от ПГ на “Атака” напуснаха пленарната зала още в началото на дебата, а тримата останали – Петър Берон, Стела Банкова и Тодор Батилов - гласуваха “въздържал се”.

Сред управляващите няма единно мнение за имунитетите

По време на продължилите близо шест часа дебати в пленарната зала, дясната опозиция настоя за снемане на имунитетите на народните представители – тема, която през последната седмица стана особено актуална покрай невъзможността да бъде поискан или отнет имунитета на разследвания за педофилия депутат от “Атака” Владимир Кузов.

Управляващите заявиха готовност за дебати по темата преди второто четене на проекта. Същевременно и Борислав Ралчев от НДСВ, и Янаки Стоилов от Коалиция за България и Петър Берон от “Атака” предупредиха за опасността от пълно сваляне на имунитета.

По думите на Ралчев, в такава ситуация депутатите може да станат жертва на атака от страна на некоректни действия на представители на съдебната власт, подтиквани от мафиотски интереси. Стоилов пък припомни, че имунитетът на конституционните съдии е приравнен на депутатския и това също трябва да се има предвид. Народните представители имат много привилегии в сравнение с обикновените граждани като достъпа до институции или държавни квартири и автомобили.

Лидерът на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков заяви, че предлаганите промени са сериозна крачка към ограничаването на имунитета на депутатите, тъй като отпада наказателната им неотговорност за леки престъпления.

Георги Близнашки от БСП, който е един от авторите на приетата през 1991 г конституция, коментира, че при измененията депутатите трябва да отразят последните европейски тенденции, а те са запазването на функционалния имунитет на народните представители. Близнашки представи и възможна формулировка на промяната на текста, която би улеснила съдебната власт в действията ѝ по отношение на депутат.

Подкрепата на първо четене не означава и безусловна подкрепа за второ, предупреди мнозинството лидерът на ВМРО и депутат от БНС Красимир Каракачанов, който призова за “сериозен дебат” между управляващите и опозицията.

Приетите на първо четене в петък промени предвиждат парламентът да изслушва и да приема годишните доклади на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и на главния прокурор. Тримата ще могат да бъдат освобождавани от парламента при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от година и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, накърняващи престижа на съдебната власт.

Предложението за това трябва да бъде направено от поне една четвърт от депутатите и да бъде одобрено с мнозинство над две трети. Президентът няма да може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.

Проектът предвижда ограничаване правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) като прехвърля на министъра на правосъдието отговорността за бюджета и имуществото на съдебната власт.

С промените в основния закон конституционно се установява институцията на омбудсмана като застъпник за правата на гражданите.

Промените в конституцията легитимират приетия по-рано нов Наказателно – процесуален кодекс, според който разследването вече се осъществява не само от следствието, но и от дознателския апарат в МВР. Прокуратурата ще следи за спазването на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор върху него.

ДСБ, ОДС и тримата от ДП гласуваха “против”

Основният закон се нуждае от по-дълбоки, по-сериозни и по-радикални промени, обяви лидерът на ОДС Петър Стоянов. Няма да подкрепим проекта, защото гражданите се нуждаят от по-добра и по-сериозна система на правораздаване, заяви той.

На второ четене, когато проектът се гласува текст по текст, ОДС ще подкрепят единствено текстовете, свързани с новия НПК, както и конституционния запис на омбудсмана.

Представители на ОДС изразиха и мнение, че е възможна подкрепа за процедурата на “импийчмънт” на главния прокурор, но само ако от текста отпаднат шефовете на ВАС и ВКС.

Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че единственият аргумент, чут от управляващите за промени в основния закон, са исканията на ЕС.

По думите му днес българите са очаквали да чуят защо няма справедливост в България, ще премахнат ли народните представители привилегиите, които сами са си предоставили, както и как ще се промени съдебната власт.

ДСБ определиха внесените промени като “абсолютно безсмислени” и “димна завеса” за пред Европейската комисия.

Екатерина Михайлова обясни, че преди второ четене ДСБ ще внесат предложение за истинска отмяна на депутатския имунитет, така че главният прокурор, каквото и да е името му в бъдеще, да не може да упражнява политически рекет върху парламента с внасяне или невнасяне на искане за сваляне на един или друг имунитет.

Тя определи като крайно недопустимо и смесването в една плоскост на съд и прокуратура с предложението шефовете на ВКС, ВАС и главният прокурор да се отчитат пред Народното събрание. Докато това е относително приемливо за главния прокурор, то е напълно недопустимо за председателите на ВАС и ВКС, допълни тя.

Лидерът на Демократическата партия (ДП) Александър Праматарски заяви, че докато следствието не стане част от полицията, а прокуратурата - част от изпълнителната власт, докато не започнат да се избират пряко съдиите в първоинстанционните съдилища, както прокурорите, които внасят обвинителните актове, съдебната система няма да преобърне представата на българина за равнището на справедливост в обществото.

“Атака” напусна заседанието

Междувременно депутатите от ПГ на "Атака" напуснаха дебатите и заминаха за Пазарджик, където ще участват в мълчаливо бдение в памет на двете убити от “цигани – сутеньори”, по думите на Сидеров, момичета.

Тези дебати са имитация, факт е, че не присъства държавният глава и това означава, че той неглижира промените в конституцията, поясни лидерът на “Атака”, според когото промените се правят под натиска на “чужди фактори”.

Единствен зам.-председателят на парламента Петър Берон остана в пленарната зала и дори се изказа. Като един от авторите на конституцията реших, че не мога да не присъствам, обясни той пред Mediapool.

В изказване в Несебър, където бе на среща на черноморските общини, президентът Георги Първанов заяви, че се надява депутатите от всички групи да подкрепят промените в конституцията като уточни, че в проекта има недостатъци, върху които трябва да се работи преди второ и трето четене.

Трябва да бъде направена тази особено важна крачка, за да имаме увереност, че докладът на ЕК този път ще бъде окуражителен, че той ще оцени напредъка на България, заяви държавният глава.

Първанов, който въпреки правомощията си, не се възползва от възможността за законодателна инициатива за промяна в конституцията, преповтори позицията си, че трябва да се направи всичко необходимо да паднат имунитетите на народните представители.

Конституционните промени ще бъдат гледани на три четения. На първо четене промените се гледат в пакет и във вида, внесен през декември от 109 народни представители от БСП, НДСВ и ДПС. В срок от седем дни след утвърждаването на първо четене депутатите ще могат да внасят корекции.

По време на третото четене поправките се гласуват поименно със ставане от място и заявяване на позиция от всеки един народен представител.

За да продължат текстовете по кратката процедура, всеки един от тях трябва да събере ¾ мнозинство и при второто четене. Онези, които получат по-малко от 180, но повече от 160 гласа, могат да бъдат отново гледани на второ четене най-малко след 2 месеца и тогава пак трябва да съберат мнозинство от 2/3, за да се продължи с трето обсъждане.