Богатите европейски държави имат главната роля в тази гръцка трагедия

Гърция е затънала в ужасяваща финансова каша, породена от нейната собствена небрежност, но тя в крайна сметка е малка държава. Защо тогава е от значение?

Драмата е от значение, защото спасяването на Гърция означава подготвеност да бъдат спасени Португалия, Ирландия и Испания, а може би и Италия. Това е урокът от големия план за спасяване на банките - че ефектът на доминото важи в пълна сила - и причината, поради която пазарите ги тестват заедно. Испания и Италия са достатъчно големи, за да може тяхното тежко състояние да заплаши еврозоната. Нещо повече, сегашната кредитна криза повдига фундаменталния въпрос до каква степен са готови богатите държави в Европа да се бръкнат в джоба, за да помогнат на бедните.

Тази криза, която върви от южния към западния край на континента, е тестът за съзряването на Европейския съюз. Досадното пилеене на време около Лисабонския договор нямаше никакво значение, въпреки че ни донесе комедията ЕС да има трима различни председатели и нито един от тях да няма власт да се справи с проблема. Новата шега е, че истинският ръководител е една четвърта фигура - Жан-Клод Трише - президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Той обаче също не може да реши кризата сам. Главният въпрос е политически: дали правителствата  на богатите държави ще се съгласят да понесат бремето на прахосническите членове на същия този клуб и дали техните избиратели ще ги оставят? Отговорът вероятно е "да", засега, но ако е "не", колко точно ще отслабне еврото?

През четирите месеца на напрежение, откакто новоизбраното гръцко правителство ревизира бюджетния дефицит в посока нагоре, имаше пристъпи на силна тревога да не би Гърция да обяви дефолт заради националния си дълг. В момента Атина води разговори с Брюксел, като купува малко успокоение за пазарите, въпреки че нейните планове за намаляване на дефицита остават неправдоподобни.

Усещането за по-обща криза е породено от разбирането, че ако една държава обяви дефолт, пазарите ще пробват следващата най-задлъжняла още същия ден. Това е в сърцето на проблема за прекалено големия дълг, натрупан от някои правителства, и за неспособността на ЕС и на ЕЦБ да ги спрат да правят това. Правилата, ограничаващи дефицита, не проработиха (не помогна и това, че Франция и Германия също ги прилагаха нехайно). Налагането на наказателни мерки не беше правдоподобно.

Хората обсъждат едновременно евентуалния спасителен план и коя институция е най-подходяща да санкционира провинилите се правителства. Мнозина споменават Международния валутен фонд (МВФ), който има богат опит в удовлетворяването на неприятни искания и е безпристрастен там, където Европейската комисия и ЕЦБ не са.

Спасителният план обаче се свежда до това до каква степен Германия - най-голямата държава в еврозоната, е готова да страда в подкрепа. Един правдоподобен сценарий би бил тя да гарантира гръцките облигации, което би оскъпило кредитирането в Германия.

Канцлерът Ангела Меркел говори за обща отговорност, но нейното правителство е разделено по въпроса. Меркел може би е представител на последното поколение германски политици, оформени от годините след Втората световна война, които ще почувстват такъв ангажимент към европейската кауза.

Дори ако Германия в крайна сметка реши да подкрепи един спасителен план, проблемите остават. Няма юридически път за напускане на еврозоната: ако Гърция бе обявила изведнъж, че нейните задължения ще бъдат деноминирани в драхми, а не в евро, в кой съд щеше да се обжалва това решение?

Голямата тайна на Европа е, че по-бедните държави не успяха да станат конкурентни. Икономическият бум скри това. Въпросът, който все още не е получил отговор, е дали техните по-богати съседи ще ги спасят.

По БТА