Бойко Борисов настъпи и Първанов

С изявленията, че се готви да създаде собствен политически ресурс, Бойко Борисов направи още една стъпка в потвърждение на предположенията, че разглежда престоя си в столичното кметство само като временен трамплин за бъдеща политическа кариера.

Плановете на Борисов са потенциална заплаха за утвърдените партии, сред които вече се нарежда и НДСВ, по време на чийто мандат той бе изстрелян начело на професионалното ръководство на МВР и спечели невероятна медийна популярност.

Най- непосредствено заплашен обаче е президентът Георги Първанов, който предпазливо се озърта откъде ще му дойде най- голямата конкуренция за изборите тази есен, на които той ще се бори за преизбиране.

Откакто напусна МВР заради проблеми с новия вътрешен министър Румен Петков, Бойко Борисов не спира атаките си към тройната управляваща коалиция. Основите критики са срещу политическия му “баща” Симеон Сакскобургготски и ръководството на НДСВ, които са влезли в съюз с БСП и ДПС.

Досега Борисов винаги се е изказвал позитивно за президента Първанов и дори демонстративно изтъква добрите си отношения с него. Това е повече от странна позиция, като се има предвид, че именно Първанов е архитектът на тройната коалиция, че е свързан с БСП (което се вижда и от разставянето на неговите съветници в изпълнителната власт и по посолствата) и по всякакъв начин подкрепя партийния модел на българската демокрация, срещу който Бойко Борисов всячески се бори.

Обяснението за това поведение на Борисов може и да не е толкова сложно – прекрасното му чувство за PR вероятно му подсказва, че не е добре да се противопоставя публично на човека, с който дели най-високите стълбици на обществено одобрение.

От друга страна обаче не е ясно какво може да спре Борисов да се кандидатира срещу Първанов на изборите тази есен. Към средата на годината столичният кмет ще е наясно кое му изнася повече – да изкара още една година на “Московска” 33 и да се оправдава до безкрайност с отпора на партийните групи в Общинския съвет, което може да лови декиш още няколко месеца, но накрая да предизвика обществено недоволство срещу самия него за неизпълнените обещания, или да се пробва на изборите за държавен глава.

Признанията на Бойко Борисов от понеделник пред Нова телевизия, че симпатизира на “Атака” като партия, несвързана с политическия модел и имаща моралното право да говори истината, вероятно са повлияли на Първанов като спазъм в диафрагмата.

Защото ако има нещо, от което Първанов най-много да се страхува, това са националистическите изстъпления на Волен Сидеров и обществените брожения срещу участието на ДПС във властта. При явно заявена подкрепа на Ахмед Доган за втори мандат на Първанов и при явния натиск, който президентът оказа върху бившите си съпартийци да включат ДПС в правителството, нищо чудно немалка част дори от електората на БСП да предпочете приемлива алтернатива на настоящия държавен глава.

“Невинно” подхвърлените в публичното пространство въпроси на Борисов с кого друг да си изгражда политически ресурс, освен с “Атака”, са и предупреждение към останалите партии. Вероятно посланието към тях е, че е по-добре да признаят политическия му авторитет и да си сътрудничат с него, за да неутрализират “Атака”.

Факт е, че към настоящия момент партиите не могат да се изявят като смислена алтернатива на генерала и обвиненията им към него и “Атака” в евтин популизъм звучат кухо. БСП и НДСВ са твърде заети с фините настройки и баланс на интереси в коалицията, десните пък все още не могат да излязат от блатото на вътрешните си проблеми. ДПС не влиза в сметките, защото там никога не е стоял въпросът за подкрепата от електората – той е приблизително един и същ, винаги предан на Доган.

Затова съвсем смело можем да предположим, че Бойко Борисов ще продължи да опъва нервите и на президента, и на партиите, като ловко използва всеки техен фал. В последното си интервю той на практика се изкара и борец за реформиране на съдебната система и дори нейна медийна жертва, тъй като магистратите излизали с декларации срещу него, че ги напада за несвършена работа.

Декларациите срещу бившия главен секретар на МВР в действителност бяха за друго – че не може да прехвърля на съда вината за несвършена в МВР работа, но е факт, че в правораздаването имаше и има сериозни проблеми и че нито президентът, нито предишното, нито настоящото правителство им обръщаха внимание. Това е просто още един пример за неадекватността на управляващата политическа класа, чиито дребни сметки, липса на воля и решимост за истински реформи винаги се наказват – в случая от опоненти като Бойко Борисов и Волен Сидеров, които имат неизчерпаем обществен ресурс в недоволството на хората.