"Бойко Борисов, шокиращият българин"

"Бойко Борисов, шокиращият българин"
Мизансценът е отличен. Бойко Борисов приема в резиденцията си в Банкя, на 20 километра от София. Отвън високата прясно подсилена ограда е дублирана с непрекъснат кордон от черни лимузини и с разположени един до друг гардове. Вътре половин дузина въоръжени телохранители са се разположили в шатра, окичена с ловни трофеи. Колекция от саби, друга от бутилки от уиски, препариран вълк, снимка на Марлон Брандо от "Кръстника". Декорът е разгърнат.

В градината Бойко Борисов в къси панталони и бяло поло е седнал на люлка. С телосложение на хамалин от халите, с лице на боец, къса коса, мургав тен, или мутра, както казват по филмите. Той дъвче огромна пура пред тежък ръчно изработен пепелник. Десният му крак е вдигнат на ниска масичка, стегнат в шина. "Кракът ме боли", подхвърля той на френски, представете си. Спортистът си счупил глезена във футболен мач през май. Той бил нападател и спонсор на любителския тим. И капитан, разбира се.

Кметът на София, фаворит на парламентарните избори на 5 юли и евентуален министър-председател на България, може да говори с часове за коженото кълбо. Също така той обожава кучетата. "България нямаше своя порода. Преди две години обаче бяха признати българските овчарски кучета. Това е голямата ми гордост."

За останалото той не се опитва да скрива лекото си отегчение. Отговорите са сухи, гъгниво произнесени, подготвени от неговия антураж и целящи да оставят впечатление за тежест. Човекът, който ги произнася, гледа  двата си мобилни телефона, разлиства български таблоид и се заглежда по материал за Анжелина Джоли. На ума идва размишлението на един лишен от наивност дипломат: "В Брюксел той ще произведе сензация".

Все пак този първичен неодялан човек печели широката част от българския електорат. След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на преобладаваща бедност, населението търси спасител, който да го управлява. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър. "Аз съм човек на реда, имам навика да общувам директно с хората, не се страхувам от реформите", декларира той. Точно търсеният профил.

Неговият облик на "чистач" му спечели подкрепата на гражданите, уморени от празните дебати, водени на скования език от миналите времена. "Българите вече не обръщат внимание на думите. Трябва око да види и ръка да пипне", обобщава Бойко Борисов.

От създаването си през 2006 г. върху пепелта на десницата, неговата партия ГЕРБ печели всички избори, макар че нейният лидер не участва никъде в структурите ѝ.

Малкият народ е съблазнен. Включително част от интелигенцията. Подхранвана от марксистки възгледи, тя се надява, че идва краят на бързото натрупване на капитала посредством убийства и разгул. Тя е привлечена от човека, който обещава да се разправи с "корумпираното правителство" и да "изчисти представата за България в Европа". Така редом с вече компрометирани политици, млади дипломати се присъединиха към неговата формация. Какво значение има неговото минало, щом като човекът иска да промени нещата!

На 50 години "новият човек" се вписва в начертаната политика на комунистическата каста, която брутално се обогати след краха на режима. Внук на бивш кмет на Банкя, убит от комунистите през 1944 г., син на апаратчик, Бойко Борисов влиза в полицейско училище, което формира кадри за режима. Той става пожарникар, скоро след това е произведен в чин полковник. С черен пояс по карате, той става треньор на националния отбор. Физическите му качества скоро ще му послужат. През 1990 г. той създава охранителна фирма, която просперира във времена на насилие и убийства, завладели страната.

Бойко Борисов показва зад гърба си скромната къща, където е роден. После се обръща гордо към внушителната постройка на няколко етажа, която обитава. "Пазех гърбовете на толкова ВИП-персони и можех да си построя това", обяснява той. Резиденцията му е вдигната по времето, когато просперирали делата му. Мъжът минава за един от богатите хора в страната.

През 1991 г. той е бил телохранител на Тодор Живков, ръководител на Комунистическата партия, който управлява страната от 1954 до 1989 г. През 1999 г. Борисов поема близката охрана на бившия цар Симеон Втори, който се връща от изгнание. Двама ментори, които го формират политически.

Когато Симеон става министър-председател през 2001 г. Бойко Борисов е назначен за главен секретар на полицията. Насред уреждането на мафиотски сметки, той се сдобива с репутацията на суперченге. Неговите критици като германския журналист Юрген Рот, специалист по организираната престъпност в Източна Европа, го слагат в центъра на войната между клановете, която раздира София. Името му излиза в множество доклади, но никога не е разследван.

През 2005 г. полицаят, станал вече генерал, се впуска в политиката. Той печели кметското място в София и е преизбран триумфално през 2007 г. Спечелва си прозвището "Бат Бойко". Той влиза във война с Румен Гайтански, наричан "Вълка", който държи почистването в столицата. Неговите опоненти го обвиняват, че разчиства мястото за свои приятели.

Бойко Борисов не се задълбочава за този период, предпочита да се определя като "човек на диалога, работяга". Като се спира на международните си връзки, той изброява дълъг списък на европейски личности, които познава, вади писма, подписани от Ангела Меркел или Мишел Алио-Мари, изтъква приятелството си с министрите Патрик Девежиан или Ерве Новели. Хвали се с топли връзки с Никола Саркози, подчертава сходни с него черти, сравнява маниерите на правене на политика без фанфари.

Бившият шеф на българската полиция разказва случай от 2004 г. Като министър на вътрешните работи тогава Никола Саркози предлага на България партида стари коли. Бойко Борисов се намусил от състоянието на колите и изминатия километраж. Пред Саркози похвалил Германия, която била подарила на неговата страна блестящ материал (в случая - автомобили). Наредени край пътя, френските автомобили представлявали примамка само за пишман-шофьори... Малко време след това България получила 150 нови коли Рено и Пежо. По-късно, в София, Никола Саркози попитал Бойко Борисов: “Доволен ли сте сега?”. Българинът благодарил и го дарил с пистолет.

Споделяне
Още от България