Болшевишката революция - туристически капан за китайци

Неотдавна, в едно безоблачно утро, група хора от Урумчи, в северозападен Китай, излязоха примигайки от слабо осветения мавзолей на Червения площад. За европейските туристи, които чакат на дългата опашка, виеща се по червените тухлени стени на Кремъл, балсамираното тяло на Владимир Ленин предизвиква любопитство. За китайските посетители обаче то представлява много повече. "Идването тук, точно 100 години по-късно, е изключително важно за по-старото поколение", казва 32-годишният гид на групата Уанг Лин. "За младежите не толкова" - споделя той, развеждайки група туристи от всякакви възрасти.

Дори и по-рано Русия вече набираше популярност като предпочитана дестинация за китайските туристи. Миналата година бяха отчетени рекордните 1.3 милиона посетители от Китай, харчещи почти 3 милиарда долара годишно, по данни от руската туристическа агенция "Свят без Граници", която се обслужва само с китайци. Китайските туристически групи се превърнаха в задължителен елемент от ослепителната метростанция в Москва, която беше витрина за Съветския съюз, а китайските туристи не пропускаха да си направят селфи до различните статуи на Ленин в Москва.

Но през 2017 г. се наблюдава скок на китайските туристи, които искат да отбележат 100- годишния юбилей на комунистическата революция, която доведе болшевишката власт и промени курса не само на Русия, но и на Китай. През първите шест месеца от тази година броят на посетителите от Китай е нараснал с 36% в сравнение със същия период миналата година, според руската Федерална агенция за туризъм.

Това увеличение агенцията приписва на така наречения "червен туризъм" - инициатива на китайското правителство за насърчаване на пътуванията до значими за комунистическата традиция места както в Китай, така и отвъд пределите му – инициативата беше поощрена и промотирана от самия президент Си Цзинпин. "Червеният туризъм бива активно разширяван от китайското правителство, така че хората му да не забравят ценността на комунистическата идеология", казва Владимир Петровски, научен сътрудник от Центъра "Русия-Китай" към Руската академия на науките.

Но тези щастливи посетители, които обикалят и си правят селифта с туристически обекти, свързани със събитията от 1917 г., допринасят за странния контраст с двойнствеността на своите домакини. От една страна, Русия се стреми да посреща с отворени обятия китайските туристи - и техните пари; от друга страна, Русия си остава несигурна как да третира събитията, които туристите идват да почетат.

В съветските дни, годишнината от Октомврийската революция беше многоочаквано ежегодно събитие, което се отбелязваше с огромни паради на Червения площад. Днес обаче Русия на президента Владимир Путин е по-малко склонна да празнува времето, когато революционният плам помете улиците и свали тогавашната власт. (Руската православна църква - мощна институция в днешната Русия - през 2000 г. канонизира последния цар на страната Николай II, който бе разстрелян в резултат на събитията от 1917 г.) Въпреки несигурността, Кремъл също не иска да осъди революцията от 1917 г., която доведе до създаването на суперсила, която в продължение на десетилетия държа Съединените щати нащрек.

Понастоящем няма официална линия за революцията – нещо необичайно за страна, в която историята често се използва и понякога творчески се преразказва с националистически цели. Кремъл изглежда се е заел със стратегия за признаване на стогодишнината, но на най-ниско ниво. Към края на миналата година Путин официално възложи на Министерството на културата да помогне на академичните среди да се подготвят да отбележат стогодишнината и те покорно се подчинили, организирайки малки изложби и концерти. Спонсорираните от държавата медии са предприели някои възпоменателни проекти. Така например, информационната агенция ТАСС създаде интерактивен сайт, който подробно описва събитията, довели до революцията. Но поклонът и националистическото великолепие, демонстрирани на събития като годишния военен парад в Москва в чест на победата на страната над нацистка Германия през Втората световна война, не могат да се открият никъде.

Руското ухажване на китайски туристи идва в момент, когато и двете страни търсят по-близки дипломатически отношения. Когато Си Цзинпин посети Русия през юли - за третата си среща с Путин тази година - той описа отношенията между двата народа като "най-доброто време в историята". Двамата лидери бяха заснети как вдигат тост, а до края на срещата им държавите вече били сключили сделки на стойност 10 милиарда долара.

"Червеният туризъм ... е дискретна пропаганда - това е инструмент на мека сила", коментира Петровски. И ако геополитиката изглежда добре, паричните постъпления за финансово закъсалата Русия, изглеждат още по-добре. Руснаците, особено младите, не изпитват носталгия за своето революционно минало. И няма да харчат пари за това", допълва Петровски.

Тази година туристическите власти очакват около 6000 китайски посетители - с 1000 повече от миналата година - да посетят Уляновск, разположен на Волга, на около 450 мили източно от Москва, където е роден Ленин. (Броят на руските туристи там, който обикновено е около 400 000, също се очаква да се увеличи за стогодишнината, но не може да се говори за скок в проценти). Улиците на Уляновск са украсени за случая: На асфалта са изписани цитати от Карл Маркс на китайски и руски. Ресторантите са подготвени с менюта на китайски език. А в близост до двуетажната кремава къща, където е роден Ленин, хотел "Венец" разполага с персонал, който има основни познания по мандарин. Подобно на дома, където е роден Йосиф Сталин в Грузия, е изградена голяма мемориална структура около родния дом на Ленин и посетителите се могат да направят снимки на малката стая, облицована в дървесина, в която е бил роден. При едно от последните посещения, много китайски посетители дойдоха да отдадат почит, облечени в костюми от съветската епоха, с емблематичните червени връзки, познати на поколения съветски ученици като униформа, носена от младите пионери на Ленин.

Уляновск (по-рано известен като Симбирск, но променил името си след смъртта на Ленин през 1924 г. в чест на предреволюционното му име Улянов) има амбиции да установи догодина директни полети до Шаошан, родното място на основателя на съвременен комунистически Китай Мао Цзедун. Споразумението, договорено миналата година, е част от по-големите планове за привличане на по-голям брой китайски туристи по т.нар. "Червен маршрут", който следва стъпките на Ленин от Уляновск до Казан, където учи в университет, след това Санкт Петербург - мястото на революцията, а след това и Москва, където е създадено новото съветско правителство и е последното място, на което е живял Ленин.

"За китайците Ленин има своего рода статут на светец", коментира Юлия Скоромолова, управител на държавната регионална туристическа агенция в Уляновск. "Те поставят цветя на статуята на майката на Ленин. Руснаците не правят това ", казва тя, говорейки за лятата от метал статуя на Ленин като момче в прегръдката на майка си.

Но дори и за Скоромолова, която е посветила голяма част от кариерата си във възпоменание на Ленин, годишнината е сложно нещо. "Руснаците се отнасят различно към революцията. Хората колкото са спечелили, толкова са и загубили през този период ", коментира, разхождайки се в градините в близост до комплекса, където деца се премятат във фонтани под погледа на огромна глава на Ленин. "Друга революция би била най-лошото възможно нещо. Може да се превърне в гражданска война. Разбира се, никой не иска това", заключава тя.