Борбата на словаците да съзрат предимствата на западния път

Една стара словашка поговорка гласи: "Ако съседът ти се сдобие с коза, ти не искаш също да имаш коза, а искаш да умре козата на съседа". Това може да звучи остаряло, но сега, няколко месеца преди изборите, на които гражданите на Словакия трябва да изберат демократите, които вероятно ще изведат страната до ЕС и НАТО, или автократа националист, заклеймен от Запада, поговорката е подложена на изпитание.

Смисълът на тази народна мъдрост е, че бедността и изолацията могат да бъдат по-удобни от конкуренцията и отвореността. Поговорката отразява трескавостта, с която словаците се опитват да се присъединят към западните институции, докато отвътре ги глождят въпроси като цената на болезнените реформи и заплахата за крехкото им чувство за национална идентичност.

Анкетите сочат, че мнозинството от гражданите на Словакия подкрепят присъединяването на страната към ЕС и НАТО, но гостите на град Липтовски Микулаш, на около 300 км североизточно от Братислава, могат да чуят смесица от посткомунистически претенции и желание за изолация. ЕС и НАТО са заявили, че няма да приемат Словакия, ако на парламентарните избори през идната есен на власт се завърне бившият премиер Владимир Мечиар. Неговото Движение за демократично Словакия води в предизборните анкети с 30 на сто подкрепа.

Западът обвинява Мечиар в ксенофобия, потискане на правата на малцинствата, използване на тайните служби за политически цели и други недемократични действия. През 1998 г. Владимир Мечиар бе отстранен от власт на изборите от реформаторската коалиция на Микулаш Дзуринда. Брюксел смята гласуването през тази есен като прост избор - или прозападен кабинет като този на Дзуринда, или години на дезинформация под властта на Мечиар и ограничен достъп до обективни медии. За много словаци е много трудно да разпознаят тези различни сигнали.

Сега Владимир Мечиар открито подкрепя присъединяването към ЕС и НАТО. Той казва, че западните дипломати, които го окачествяват като неприемлив, са зле информирани.

В 35-хилядният Липтовски Микулаш са закрити едновремешното голямо предприятие за производство на горчица и спиртоварната, което е оставило без работа стотици хора. Нов шведски завод за дървесина е създал известен брой работни места. Тук сега е тихо, докато преди 1989 г. много скиори от Източна Европа минаваха на път за курортите във Високите Татри. Сега тези пътници предпочитат Френските и Австрийските Алпи.

Извън Братислава и Кошице - единствените словашки градове с население над 100 хил. души - се шири споменът от съветското влияние през комунизма, комбинирано с недоверието към врага НАТО от времето на Студената война и опасенията, че страната отново ще изпадне под външна зависимост.

"Налице е обща широка подкрепа за НАТО и ЕС, но тя не е много задълбочена. Така че отдолу има комплекс от наслоения, които не винаги са в логическа връзка", каза по повод Словакия Джофри Придъм, политолог от Бристълския университет в Южна Англия. Според него словаците се боят да не бъдат погълнати от големия свят. "Словакия е малка страна и даже през 12-те години от падането на комунизма малцина нейни граждани са прибягвали до идеята да станат членове на международната общност, заключава Придъм.

По БТА