Борис Джонсън - джокерът на консерваторите в предизборната кампания

Неспособни да вземат надмощие над лейбъристите, две седмици преди парламентарните избори консерваторите извадиха джокер, който впрочем е и нож с две остриета: Борис Джонсън се втурна да подпомогне Дейвид Камерън, чийто пост иска да наследи.

Редица аспекти от платформата на лейбъристката опозиция са "напълно дебилни", подхвърли страховитият кмет на Лондон, досега сравнително дискретен - доколкото е възможно за него.

Малко след това Джонсън развя рошавата си руса грива в Сърбитън - Югозападен Лондон, където придружи премиера при посещение в частно училище и заяви, че победата на 7 май е на ръка разстояние.

Петдесетгодишният БоДжо, както го наричат, съвсем очаквано подготви излизането си на сцената с привидно скромно обяснение. "Смирено изпълнявам волята на партийната организация: щом ми наредят, започвам да действам", отрони той в интервю за "Файненшъл таймс".

И още: "Дейвид Камерън е най-доброто, което имаме, и той ще спечели" - при все че консерваторите и лейбъристите препускат в момента глава до глава: очакванията за всяка от двете партии в сборния рейтинг на Би Би Си са заковани на 34 процента.

Тази седмица Борис Джонсън изсипа и доста остри изявления. Така например той нарече шотландските националисти, готови да подпомогнат лейбъристите в съставянето на миноритарно правителство, "левичари, надрусани със стероиди" и "антибританци", претендиращи за независимост.

Амбициозен ексцентрик

Много аналитици виждат вече в него бъдещ министър, а някой ден дори премиер. Тези дни любимецът им подхрани слуховете, позирайки благосклонно за снимки в подземен бункер на Кралските военновъздушни сили. Разположи се в креслото, където е седял през 1940 г. неговият кумир в политиката - премиерът Уинстън Чърчил.

"Така ми е добре, стига съм пристъпвал на пръсти", подметна той към журналистите, с което твърде ги зарадва всред иначе унилата изборна кампания.

Джонсън отрича приписваните му амбиции, но думите му не будят доверие, още повече че Камерън - по идея застрашен от тях, сам го посочи сред тримата консервативни лидери, способни да поемат поста му, щом обяви, че няма да се бори за трети мандат.

Министър-председателят назова поред вътрешната министърка Тереза Мей, Джордж Озбърн - министъра на финансите, и Борис Джонсън.

Същата тройка откроява и социологическият център ЮГъв, но подредена другояче - Борис, изглежда, е най-популярният. Навремето той протестираше: "Имам толкова шансове да стана премиер, колкото и да се преродя в маслинка" - или, според друга версия, "колкото да бъда обезглавен от фризби".

Всъщност обаче британският историк Александър Борис де Пфефел Джонсън (истинското му име), чийто прадядо е бил вътрешен министър на Османската империя, а негов далечен роднина се е казвал Джордж Втори, е пълен с амбиции, уверяват аналитиците.

Бивш журналист, поклонник на древногръцкия език, той се представя като "концентрат от англичанин, французин, турчин, мюсюлманин, евреин и германец". Макар ексцентричен и чудат, все пак излиза от същия калъп като всички, завършили елитното училище Итън, а после - Оксфорд.

За всеки случай Борис е регистриран като кандидат в избирателния си район Ъксбридж и Саут Руислип в Голям Лондон, тъй че има всички изгледи да стане депутат - необходимо условие, ако пожелае да оглави партията.

Решен да направи добро впечатление, той заяви в края на миналата година, че смята да остане само британски поданик и да се откаже от второто, американско гражданство.

И най-важното, вече от месеци избягва да забавлява публиката, съсредоточен върху най-силната си страна - според Соня Пърнъл, неговия биограф, той бил "вманиачен по саморекламата".

По БТА