Борисов може да си отдъхне - ЕС се споразумя с Афганистан за мигрантите

Европейският съюз (ЕС) съобщи, че е постигнал споразумение с Афганистан за управление на мигрантските потоци, предаде Франс прес. То улеснява връщането в родината им на афганистанците, на които е било отказано убежище в ЕС. Споразумението бе постигнато в навечерието на голяма донорска конференция за Афганистан, която се провежда на 4 и 5 октомври в Брюксел. Афганистан бе на второ място след Сирия по брой кандидати за убежище в ЕС (близо 180 000).

Миналата седмица британският вестник "Гардиън" писа, че ЕС е поставил таен ултиматум на Афганистан да приеме споразумението, ако иска да продължи да получава финансова помощ.

Премиерът Бойко Борисов най-вероятно е бил наясно с водените преговори, тъй като в последните седмици си позволи дръзки закани да изтегли българския контингент от Афганистан, ако не се намери начин за връщане на мигрантите там. Той заяви, че е поставил въпроса и пред ЕС, и пред НАТО, а в светлината на постигнатото от ЕС споразумение нищо чудно да се похвали, че има заслуга за него.

България има проблеми с афганистанските бежанци, потвърди военният министър Николай Ненчев и допълни, че заявката на премиера за изтегляне на контингента ни от Афганистан е форма на натиск за подписване на споразумението за връщане на мигранти.

"Ще използваме всеки вид натиск, защото ние действително изпълняваме там наши си ангажименти. Ние имаме и една вноска, която е в рамките на 500 хиляди долара, така че правим всичко възможно да поддържаме, но какво означава да оттеглим нашия контингент и какво означава - всички страни-членки да оттеглят контингентите си.?... Това означава разпад на държавата и най-вероятно бежанският натиск върху България ще бъде увеличен многократно", коментира министър Ненчев пред журналисти във вторник.

България участва с около 110 военни в мисията на НАТО в Афганистан, които изпълняват задачи по охраната на летището в Кандахар и обучението на местните сили за сигурност. Според Борисов обаче е по-логично парите, които даваме за контингента в Афганистан, да бъдат пренасочени към охраната на българската граница, щом местните бягат от собствената си страна.

Ненчев посочи, че преди преди дни европейските лидери са коментирали въпроса и той е убеден, че ще се намери общо решение - ЕС в цялост ще поиска подписване на споразумение за реадмисия.

На въпрос дали трябва да запазим контингента си в Афганистан, Николай Ненчев отново каза, че трябва да използваме всякакви възможности за натиск върху афганистанското правителство, за да бъде подписано посоченото споразумение.

По думите му след като ЕС се ангажира, споразумението ще бъде факт в скоро време.

За издръжка на българския контингент в Афганистан тази година са предвидени около 12.5 млн. лева, но по думите на министъра средствата няма да бъдат повече от 9 млн. лева.

Представената сметка очаквано се различава от твърдението на премиера, че България харчи над 80 млн. лв. България за 110 войника в Афганистан.

"Трябва да отговорим заедно със съюзниците и партньорите си на безпрецедентни предизвикателства и на променена среда за сигурност", посочи още Николай Ненчев.

НАТО отказа да коментира заканата на премиера Бойко Борисов, но подобни изказвания не се приемат нормално от централата на Алианса и страните членки още повече, че в някои от тях има реални съмнения дали на България може да се разчита при положение, че не поддържа съвременни бойни способности.

Очаква се на конференцията в Брюксел с участието на над 70 страни и 20 международни организации, донорите да се ангажират с над 3 млрд. долара годишна помощ за Афганистан през следващите четири години. Размерът на средствата е малко по-малък от предишния пакет, но е необходим за подпомагане на образованието, правата на жените и други критични области. Конференцията се провежда в момент, когато критичен доклад разкри корупционни практики при усвояването на помощта в Афганистан без достатъчен контрол. Западната помощ храни семействата в страната, но също така и корупцията, която сега се разглежда като по-голяма заплаха за страната, отколкото войната, коментира онлайн изданието на "Икономист".