Босна се плъзга обратно към опасен политически хаос

Висшият дипломат, който е начело на международното ръководство на разделената балканска държава Босна и Херцеговина, предупреди, че страната е пред дълбока политическа нестабилност, ако международната общност не действа бързо за разрешаване на безизходицата за бъдещето на страната, съобщава американският в. "Уолстрийт джърнал".

Словашкият дипломат Мирослав Лажчак, който в четвъртък приключи своя двугодишен мандат като международен управител на Босна, заяви, че вижда как страната отново се плъзга към гражданската война от края на 1990-те между етническите сърби, мюсюлмани и хървати.

След като международната общност подписа т.нар. Дейтънски мирни договори, сложили край на войната през 1995 г., се създаден Офис на върховното представителство, който да следи за мирния процес. Бе създаден и Съвет за прилагане на мирното споразумение (PIC).

Комплексната политическа структура включва 14 парламента в страната, разделена на две общности. Република Сръбска е на територията, контролирана от етническите сърби, съставляващи малко над една трета от общото население на държавата. Другата е Федерацията, населена предимно с мюсюлмани и хървати.

Лажчак приключва своята мисия дълбоко разочарован от смесените послания, които изпращат към Босна различни лидери – като се започне от САЩ и ЕС и се свърши с Русия, чието ново утвърждаване като регионална сила е спомогнало за разцеплението на международната общност.

Без ясна международна стратегия "страната ще се плъзга обратно надолу заедно с нас, международната общност, която я контролира", казва в последното си интервю Лажчак, който в момента е външен министър на Словакия.

В допълнение към политическия хаос Босна е изправена и пред икономически трудности. В сряда финансовото ведомство на страната обяви, че иска помощ от МВФ.

Всички страни – участниците в PIC, сърбите и мюсюлманите – са съгласни, че в крайна сметка Босна трябва да се присъедини към ЕС. САЩ, Великобритания и повечето босненски мюсюлмани обаче казват, че страната все още не е готова да се управлява самостоятелно без международни администратори като Лажчак. ЕС и Русия не са съгласни с това.

Тези различия създават проблем за международния администратор да използва предоставените му правомощия, включително правото да уволнява избрани политици, да налага законодателни и други промени, които да направят Босна способна да се присъедини към ЕС. При този вакум националните лидери на трите общности – сърби, мюсюлмани и хървати – започват да доминират етнически разделените политики в страната.

Сърбите, ръководени от харизматичен бивш баскетболен състезател, открито обсъждат отделяне от държавата, докато гласовито малцинство от политици и медийни наблюдатели говорят за вероятността от война.

Нито един от интервюираните от "Уолстрийт джърнал" не е казал, че има реална заплаха от война. Но политическата безизходица бележи тъжен обрат за 4-милионната страна, която бе относително успешен модел за следвоенно помирение.

Лажчак казва, че международната общност трябва да реши дали да затвори или да засили функциите на Офиса на върховното представителство, който сега ще оглави австриецът Валентин Инзко, така че той да се възползва ефективно от правомощията си.

Затварянето на офиса би позволило на ЕС да използва "моркова" с еврочленството, за да тласне разделените босненски лидери към компромис.

Двудневната среща на управата на PIC, която приключва в четвъртък, едва ли ще вземе решение по един от двата варианта. Съветът поставя седем условия и задачи пред Босна, които трябва да се изпълнят, преди да бъде закрит Офисът на върховното представителство.

Преди ден босненският парламент ратифицира споразумение за статута на район Брчко, което е една от ключовите задачи, поставени от международното председателство. Споразумението за разделяне на държавно имущество между двете босненски общности – сърбите от една страна и мюсюлманско-хърватската федерация, от друга – остава неуреден. Европейски дипломати казват, въпросът може да бъде разрешен най-малко до два месеца.

Брюксел освен това иска разоръжаване на мироопазващия контингент в Босна, наброяващ 2 150 души, който е под ръководството на ЕС, и трансформирането му в мисия за обучение и подготовка.

"Няма никакви заплахи за сигурността в Босна, ние не ги виждаме", заяви Кристина Галах, говорител на върховния външнополитически представител на ЕС Хавиер Солана. Тя добави, че босненските лидери "трябва да поемат повече отговорности и Офисът на върховното представителство трябва да бъде затворен по-скоро, а не по-късно".

САЩ обаче смятат, че Босна все още не може да се справи без "тоягата" на международния администратор. Турция и Великобритания също са на мнение, че е твърде рано за разоръжаване на мироопазващите сили.