Брайън Лав от Ройтерс

Представете си, че френски филиал на европейска компания насрочи заседание на управителния съвет, за да поиска всички останали членове да се откажат от плана да ликвидират бюджетния дефицит на фирмата до 2004 година.

Звучи тревожно, но именно така възприемат мнозина от европейските партньори предложението на френския президент Жак Ширак да се отложи крайният срок за ликвидиране на държавните дефицити от 2004 за 2007 година, ако политическите му съюзници спечелят парламентарните избори на 6 и 16 юни.

Ако десноцентристите спечелят мнозинство в Националното събрание на Франция, решаващ ще бъде краят на юни, когато изтича срокът за приключване на ревизията на френските държавни финанси.

Когато такава голяма страна като Франция официално потвърждава обещанието си да елиминира дефицита, и то съвсем неотдавна - през март, на срещата на високо равнище на Европейския съюз в Барселона, а след това изведнъж дава заден ход заради предизборната кампания, напрежението е обяснимо. Най-безцеремонният упрек дойде от съседна Германия.

"Не разбирам как Жак Ширак може да договори нещо в Барселона и само две седмици по-късно да говори съвсем друго във Франция", заяви финансовият министър Ханс Айхел.

Социалдемократите на Айхел също са пред избори - през септември. Водачът на опозиционните германски християндемократи не са много по-назад от Ширак и настояват за съкращаване на данъците, което вероятно ще означава забавяне на усилията за балансиране на бюджета и в Германия.

И други усетиха, че Франция - втората по големина икономика в еврозоната след Германия, ще даде лош пример и ще повлече и други столици с проблеми с дефицита - Берлин, Рим и Лисабон.

Еврокомисарят, който отговаря за спазването на обещанията за съкращаване на бюджетните дефицити - Педро Солбес, реагира възмутено през март, когато Ширак обеща рязко да намали данъците през следващите пет години и да отложи с няколко години срока за изравняване на дефицита.

"Да се обещават драстични данъчни съкращения преди избори, без да се каже на хората, че ще се наложат и съкращения на обществените разходи, е направо въпиющо погазване на реалността", каза той.

В други страни, където държавните финанси вече не са на червено, правителствата /засега само неофициално/ роптаят, като виждат как Франция се отмята и се страхуват, че позицията ѝ ще предизвика ефекта на доминото.

За финансовите пазари и инвеститорите въпросът не е дали Ширак и съюзниците му имат право да удрят спирачка на борбата с дефицита, която и без това бе спъната, поне временно, от глобалния икономически спад през 2001 година.

По-скоро става дума за доверието, за духа на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.

"Проблемът е, че тези страни вече са се наврели в ъгъла и сега се мъчат да се измъкнат от дадената дума", заяви Жан-Франсоа Мерсие, икономист от SSSB Investment bank." Не става въпрос само за доверието. Дава се повод за дрязги между големите страни /които имат такива проблеми/ и малките, повечето от които вече са направили необходимото", смята той.

Пактът за стабилност задължава правителствата да се грижат дефицитът да не надвишава еквивалента на три процента от националното богатство, измервано с брутния вътрешен продукт. Няма стриктно юридически обвързващо задължение дефицитът да се свежда до нула. Целта на пакта е да докаже, че правителствата, които създадоха еврото, няма да продължат да харчат на поразия и да подхранват инфлацията, да изкушават и Европейската централна банка да вдига лихвите и в крайна сметка - да обезценяват еврото.

Десноцентристкото служебно правителство, което пое властта след преизбирането на Ширак на 5 май, се кълне, че ще спазва изискването на Пакта за стабилност, но упорито отказва да уточни кога ще завърши балансирането на бюджета.

Но членове на кабинета, като министърът на бюджета Ален Ламбер и правителственият говорител Жан-Франсоа Копе, един от главните автори на изборната програма на Ширак, дадоха да се разбере, че ако те спечелят изборите през юни, веднага ще започнат преговори по въпроса с партньорите от ЕС.

Те също така намекнаха, че ревизията, възложена от служебното правителство, ще представи далеч по-мрачна картина за състоянието на френските финанси, отколкото я представяше предишната администрация.

Социалистите заявиха в началото на годината, че френският дефицит няма да намалее през 2002 година, защото данъчните приходи са се свили, но се надяват да го задържат в рамките на 1,8 или 1,9 процента от брутния вътрешен продукт, а нулев дефицит /или почти близък до нулата/ може да бъде постигнат в крайния срок 2004 година.

Германия е по-навътре в опасната зона с дефицит от 2,7 процента през 2001 година и прогнози за 2,8 процента през 2002 година.

Айхел на даден етап бе признал, че трудно ще се стигне до нулев дефицит преди 2006 година, но след заплахи с публично порицание от Европейската комисия потвърди, че срокът 2004 година ще бъде спазен.

Новото десноценстристко правителство на Португалия заяви, че се надява да задържи дефицита на ръба на трите процента тази година и че за да го постигне, ще трябва да повиши данъците - тъкмо обратното на курса на Ширак.

Италия - другата страна от еврозоната с такива проблеми, е в по-изгодна опозиция с прогнозиран дефицит от 1,3 процента от БВП за тази и следващата година.

Но премиерът Силвио Берлускони изглежда е склонен да мисли като Ширак, защото в миналото често е повтарял, че ограниченията на Пакта за стабилност трябва да бъдат смекчени.

Много експерти смятат, че един отказ от фиксирания срок 2004 година вероятно ще отслаби позициите на еврото срещу долара в средносрочна перспектива, дори и да не свали курса на валутата веднага.

Лоран Фабиюс, социалистът, който бе финансов министър преди служебното правителство, вероятно преследваше политически цели - да подплаши избирателите преди президентските избори, но така или иначе, той изрази коренно различно мнение, когато през март плановете на Ширак излязоха наяве.

Тогава той каза: "Трябва да стигнем до нулевия дефицит през 2004 година. Ако Франция публично заяви, че няма да спази срока, еврото ще се срине, лихвите и безработицата ще скочат".

По БТА