"Братушките" не са били посрещнати по братски

Разсекретени документи от Централния архив на Федералната служба за сигурност разкриват неизвестни досега факти около провала на съветско-българска резидентура, изпратена в тила на фашистите в началото на Великата отечествена война, пише руският вестник Труд в статия под заглавие “”"Братушките" не са били посрещнати по братски”, цитирана от БТА.

Съветско-българската резидентура под кодовото наименование "Братушки" е създадена към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) на СССР на 25 юни 1941 г. Целта е "получаване на разузнавателна информация, осъществяване на саботаж и терористични актове във военни обекти, осигуряване на неутралитет на България във войната със СССР и подготовка на въоръжено въстание". В състава ѝ влизат десетки български разузнавачи и военни специалисти, участвали в испанските интербригади. След разгрома на републиканската армия в Испания те се установили в Москва.

Разузнавачите са били изпратени в тила, без да бъдат подготвени местните нелегални да ги посрещнат - ето причината за провала на "Братушките", сочат разсекретените документи, пише руският вестник.

Ръководителите на руското разузнаване, а също и лидерите на Коминтерна, наивно са смятали, че справедливата война на съветския народ срещу вероломния враг ще вдигне на борба братския народ на България и автоматично ще осигури на изпратените разузнавачи подкрепа от населението. Без предварително подготвени явки и контакти обаче "Братушките" са се оказали в изолация. Те не носят вина, че не са успели да изпълнят задачите си и да оправдаят надеждите на Москва. Доблестта им е в показаната сила на духа, предизвестила бъдещата Победа, се посочва в публикацията.

В нея е разказано, че на 8 юли 1941 г. първият отряд от 32-ма доброволци започва подготовка в тренировъчни бази на НКВД в Подмосковието, където изучават минно-подривното дело и работата с радиоапаратура, усъвършенстват уменията си в стрелбата и топографията. Част от отряда после се премества в оперативната база на разузнаването на руския Черноморски флот в Севастопол, където окончателно се формират четирите челни групи.

Първата петчленна група се оглавява от професионалния разузнавач Иван Винаров. Предстои ѝ да се прехвърли в Турция, където да се легализира и след това да се придвижи в България - в зоната за оперативни действия.

Ръководител на втората, най-многобройна група (от 14 души) е Цвятко Радойнов, завербуван от съветското разузнаване още през 1923 г. Нейна задача след стоварване на българския бряг е да се свърже с комунистите в Сливен, с тяхна помощ да разгърне основната база и да осигури посрещането на останалите две групи - на Христо Боев и на Георги Янков.

На 5 август групата на Винаров със специален самолет пристига в Техеран. След седмица благополучно се прехвърля в Турция, но сетне връзката с нея се губи. Чак след два месеца софийски агент на Генералния щаб на Червената армия съобщава, че на 26 септември турската полиция е арестувала в Истанбул двама от групата на Винаров с фалшиви паспорти. На 28 септември те са предадени на българските власти. Останалите разузнавачи успяват да минат в нелегалност.

Също тъй трагична е съдбата на групата, ръководена от Радойнов. Подводница, заминала от Севастопол за България на 6 август, благополучно преодолява подводните минни заграждения на хитлеристите и на 11 август стоварва разузнавачите на брега в устието на Камчия, пише в. Труд.

При първата радиовръзка с центъра Радойнов съобщава: "Намирам се в планината. Няма контакти с местните хора". Въпреки обезпокоителната информация групите на Боев и Янков са изпратени в България по същия път.

На 28 август Радойнов за последен път предава в ефир. Той съобщава, че групата на Янков е стоварена благополучно, но радиостанцията ѝ е неизправна и постоянно се подслушва. След това връзката с групите спира напълно.

Съдбата на резидентурата "Братушки" се изяснява едва след три години, щом съветското контраразузнаване слага ръка на архивите на българските тайни служби и протоколите от съдебните заседания.

Според разкритията съветските подводници, появили се край българските брегове, не остават незабелязани. Междувременно полицейски информатори в комунистическата нелегална съпротива съобщават за емисари от Москва и това незабавно задейства мощната, добре регулирана контраразузнавателна машина.

Ситуацията се влошава от несъгласуваните действия на две съветски разузнавания - на Генералния щаб и на НКВД. По същото време и в същите райони военните разузнавачи стоварват пет групи парашутисти. Веднага след приземяването две от тях попадат на засади, а другите след тежки битки се изтеглят и се укриват в планината.

Разтревожени от проникването на съветски разузнавачи и диверсанти в България, хитлеристките специални служби принуждават българското правителство да вземе безпрецедентни мерки за сигурност. Армията и полицията блокират районите, където се намират разузнавателните групи. По градове и села започват масови хайки и арести на нелегални. Полицията обкръжава разузнавачите. Едни загиват в бой, други попадат в хитроумно заложени клопки.

На 14 септември тежкораненият Ангел Георгиев слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на врага. След два месеца подвигът му е повторен от Съби Димитров, обкръжен от полицаи, взели брат му и жена му за заложници.

Мъжествено срещат последния си час Радойнов и 17 негови другари, пленени от фашистите, пише в. Труд. През 1942 г. всички те без изключение са осъдени от военнополеви съд на смърт чрез разстрел. Никой не моли за помилване или снизхождение.

Агент на съветското армейско разузнаване в София съобщава, че началникът на караула, изпълнил присъдата, бил силно впечатлен от мъжеството на разстрелваните. Гордо вдигнали глави, те умирали с викове: "Да живее свободна България! Да живее Съветският съюз и победата над фашизма!".