Бремето на Африка

Африканските лидери вчера официално закриха Организацията за африканско единство /ОАЕ/ - дискредитирана и "гаснеща" организация, която надживя своите първоначални цели и се оказа неспособна да се справи с новите предизвикателства, които стоят пред континента.

Днес на нейното място те ще обявят създаването на Африкански съюз /АС/ - организация, следваща модела на ЕС, която, както те твърдят, ще може по-добре да насърчава икономическата интеграция, да води борба срещу корупцията, да подобри стандартите на политическо управление и да спре войните и конфликтите, опустошаващи Африка.

Южноафриканският президент Табо Мбеки ще бъде нейният пръв председател.

Либийският ръководител Муамар Кадафи предложи Триполи да бъде седалището на новата организация. Тя ще има нужда от всичкия късмет, добра воля и отдаденост, които Африка може да предложи.

ОАЕ не успя да се адаптира, защото бе създадена да ускори деколонизацията и да се бори срещу апартейда и никога не съумя да се отърси от наследството да обвинява други за бедите на Африка. Хроничният недостиг на средства, невъзможността да се съгласуват дори минимални стандарти на добро политическо управление, безсилието да се намеси във войните на континента и толерирането на "старите приятели" във властта лишиха ОАЕ от политическа и морална тежест и я превърнаха в карикатура на собственото ѝ безсилие.

Нейният приемник започва съществуването си с тежко наследство. Африканските лидери поне разбраха какво трябва да се направи. Тежките преговори около програмата Ново партньорство за Африка /НЕПАД/ ясно показаха, че ако те не направят повече, за да възпрат корупцията, да спазват човешките права и да действат срещу диктаторите в своите редици, не могат да очакват финансова помощ, инвестиции или политическо партньорство с по-богатия Запад. Високите цели, които си поставя АС, включват механизъм, който да следи за стандартите на политическо ръководство и за спазването на човешките права, постоянен мироподдържащ контингент, който да се намесва в конфликти, свързани с престъпления срещу човечеството и в по-далечно бъдеще - панафрикански парламент, централна банка на АС, съд, Африканска икономическа общност и обща африканска валута.

Подобни високи идеали вече бяха опетнени от боричкания и караници. Заплахата от критики и осъждане от събратя африканци, какво остава за военна интервенция, все още е анатема за диктаторите, свикнали с лицемерието на разпоредбите за ненамеса на ОАЕ. Дори Сенегал, който е модел за добро управление, нарече предложенията неприложими. Кения, Либия и Зимбабве най-вероятно ще се опитат да саботират всеки механизъм, който може да лиши от легитимост недемократични правителства. Дневният ред на срещата на високо равнище в Дърбан дори не включва Зимбабве, където тираничният егоизъм на едни човек ускори стремителното плъзгане на страната надолу. На форума не бе поканен Марк Раваломанана, президентът на Мадагаскар, защото лидерите от ОАЕ застанаха на страната на неговия предшественик, стар техен приятел, и обявиха избора на Раваломанана за незаконен. А опитът на Кадафи да излезе от изолация като подкрепи финансово новата организация и като я натовари с амбициозни, но непрактични цели, вече предизвиква негодувание в Африка.

Има обаче жизненоважни въпроси, където сътрудничеството, следването на най-добрия пример и общата мобилизация на ресурси, могат да имат значение за живота на милиони хора. Едно е да се привлекат чуждестранни инвестиции и да се лобира за нови външни пазари, съвсем друго е да се признае катастрофичният мащаб на разпространението на СПИН на черния континент. Панафриканска организация, която ограничава политическата реторика, ускорява подкрепата за изграждането на неформални мрежи на сътрудничество, демократична взаимопомощ и социално развитие може да играе много полезна роля. СПИН убива африканците и Африка. Епидемията скоро ще сведе продължителността на живота до едва 26 години. Правителствата, особено това на Табо Мбеки, не обърнаха достатъчно внимание на заплахата. Преди да се посвети на толкова далечни цели като единна валута, АС трябва да се съсредоточи върху начините, по които Африка може да стане по-сигурна, по-справедлива и по-богата и да се справи с пандемията, която помрачава нейното бъдеще.

По БТА